Напоследък около мен се развихри спор, дали е по-добре човек да се ожени, или да живее с партньора си на семейни начала. Опитах се лично за себе си, да отсея положителните и отрицателните качества на един брак. Естествено те зависят от гледната точка, от възпитанието и морала на съответната личност, решила да направи тази стъпка.
НО...преди всичко бракът е отговорност!
Тези, които се отказват от церемонията /макар и твърде комерсиализирана в последно време/, просто бягат от тази отговорност!
Убедена съм, че ще имам доста противници с реални доводи, но нека разсъждаваме логично.
Не е ли по-размуно, да се обърне внимание на регламентираните отношения в един брак?
Не е допустимо, да правиш деца и след време, да решиш, че търсиш нещо по-разнообразно, да оставиш самотна майка и да не ти пука! Най-малко от към материалната страна на нещата е грубо. В някои държави това е подсъдимо, в случай, че има брачен договор, в който е споменато, че носиш отговорност, както морална, така и материална за децата, които си създал.
Брачният договор е един изключително полезен документ, който урежда както имотни спорове, така и други материални отговорности. За съжаление обаче, тук в България все още нямаме такава практика. Нещата се решават много лесно, когато са написани "черно на бяло" и когато са в рамките на закона.
Една от причините, които чух: "Защо ми е да се занимавам с организации, с покани на цялата рода и да си губя времето с месеци, само заради един ден?".
Първо - Гостите. По стар български обичай е естествено да поканиш родата, но не мога да си обясня, защо се канят всички "до 9-то коляно". При положение, че дори има хора, които виждаш за пръв път или си виждал веднъж....
Второ - Организацията. Днес има достатъчно информация за всичко, свързано със сватбите /ИНТЕРНЕТ, близики и приятели минали под венчило и т.н./. Имах честта, без да съм сватбен агент, да помогна на приятели, живеещи в чужбина, да организират сватбата си тук,  буквално за две седмици - магазините са достатъчно, има огромен избор на аксесоари. Оказа се, че действително една сватбена церемония, с малко повече усилия, дори ходейки на работа може да се организира за две седмици.
Трето - Най-важното. Кое е най-важното за една сватба? Естествено на пръво място слагаме младоженците - ясно е, че без много "масраф" и двамата могат да изглеждат перфектно. И на второ място слагам настроението - без значение къде е сватбата, колко хора има, как са облечени и т.н. В случай, че има настроение е достатъчно да запомниш сватбата си за цял живот.
Още един фактор, който не е за пропускане: парите.
За съжаление, в днешният комерсиален свят, всичко хубаво се прави с пари. Отново обаче, идва момента на гледната точка - как си представяте Вашата сватба? Тузарска, с 200 човека рода, или с приятели без излишни помпозности, но с много веселба и т.н. Нека спрем до тук...
Бракът е едно решение: "Искам ли да поема отговорността за човека до мен и бъдещото поколение, изобщо ГОТОВ ЛИ СЪМ?"
Не търсете отговорност, когато няма брак. Всичко е само на думи!

за

Да ама то е за хора дето знаят какво искат от живота и отговорни ,но има и такива дето не са готови да се раздават , да създават , а само да консумират .А да не продължавам нататък ,че просто може да кажа нещо в повече!:)
Хубав ден и нека се спазват традициите !Така мисля!:)

Браво за постинга!

"Не търсете отговорност, когато няма брак. Всичко е само на думи!"
Не мога да се съглася. Не казвам, че винаги и навсякъде всичко е цветя и рози, но ако между двама души има обич, взаимност, доверие и могат да разчитат един на друг - всичко е възможно :)
А и дали написаните от любимия човек думи топлят повече от изречените? ;)

--MasterQMI