Напоследък се сблъсквам с какви ли не щуротии – гадни хора, интриги, лъжи, злоба и какво ли още не. Ставам свидетел, на хора, които взимат с пълни шепи, за сметка на труда на други добросъвестни и добродушни мушици, които работят до дупка, само защото е криза, трудно се намира работа и не смеят да кажат дума.  Днес емоцията ми взе връх и просто преля...  Дори бих искала да се извиня, че фразите ми ще изглеждат просташки, но ми писна, да тая това в себе си!!!

   Не честно! Не може да бъде истина, тази злоба и жажда за материални придобивки, мъст и интриги! Добротата ти, да бъде осмивана и хулена, да те смятат за глупак, само защото си направил нещо, без да търсиш възмездие! Или просто искаш да работиш!

   Много познати и приятели ме питат: „Що бачкаш залудо? Какво ти пречи като ти свърши работното време да си хванеш шапката и да си караш кефа? Нито ти плащат, нито имаш облаги...” СТОП!
   Не е това целта! Защо работя.... Боже, ами защото съм на това място, за да работя!!!
Приемам го като лична кауза. И тук отново се появяват коментари:
„Глупости и какво постигаш?”. Ами постигам лично спокойствие, за това, че съм си свършила работата. Най-малкото заради това, че мога да бъда полезна на някого! Много пъти съм се замисляла, дори съм се обвинявала за тази си глупост... Не, не, не е глупост. Вярвам, че все някога, някой си, ще оцени това, което правя. Защо трябва да търся възмездие – пари, облаги и др. Не е ли по-добре да заложа на моралната страна на нещата? Да кажем, да направя дългосрочна инвестиция, пък материалното рано или късно, ще дойде... Колкото и наивно да звучи – по-добре да бачкам залудо, от колкото да се чувствам непълноценна. А за парите – какво ми дават те? Достатъчно ми е да мога да живея като нормален човек, другото е ядене, пиене, разни придобивки и, и, ИИИ? Какво още? НИЩО! Въпросът е, до кога можеш да издържиш на подобна гавра и дали изобщо някой се досеща, колко е трудно всеки път да преглъщаш. Да не говорим, че когато се опиташ да споделиш с ръководството, че така повече не може, получаваш поредните обещания, че нещата ще се оправят. Като допълнение, получаваш успокоение с думите: „Недей да обръщаш внимание на тези неща...” И нещата си продължават по старому.

   Прост пример: идва колега, моли за услуга: ОК! Нямаш грижи! Ще го свърша! Колегата благодари и от там се почват коментарите: „Абе тая е егати балъчката! За чий ще работи, че чак и извън работно време!?!  Сигурно да се покаже пред шефа?!?” и т.н.
Е питам аз:
Първо: това дали е тяхна работа?
Второ: дали това, че съм проявила съчувствие към някого, трябва да е причина да ми се подиграват?
Трето: А защо не? Пречи ли ми, след като знам пътя да помогна?
Четвърто: Защо да се „слагам” при положение, че шефа, ако има акъл, сам ще види, че не си стоя да се почесвам, а върша работа?
От тук идва и въпросът: Дали българският работодател, оценява своите служители адекватно или залага на лично отношение, изобщо дали този човек е наясно кой как си върши работата?

За лудо работи, за лудо не стой! Ще дойде време, когато ще си получиш всичко балабар с лихвите.

Микино, според моите виждания / работила съм доста на различни места/ по малко от 20 % от българските работодатели оценят служителите адекватно по това, което вършат, наясно са че вършат работа, че без тях фирмата би куцала, но пък залагат повече на интригантите и клюкарите и когато се стигне до облаги , вторите ще получат много повече отколкото работника, който си съдира д - то за благото на фирмата
Поздрави за чудесният постинг

Не можеш да се надяваш материалното някога да дойде. Работата не е институционализиран процес. Всеки бизнес е уникален сам за себе си. Постоянно изникват нови бизнеси, а други затварят. В тази динамична среда, трябва човек да намери мястото си. Моралната страна на всичко това е ти да вършиш работа, а в замяна на това да получаваш пари.

поздрави:

с фрапираща липса на организация и компетентност на ниво ръководство на разни организации. Питам се дали тези ръководители са сред тези, които се жалват, че кандидатите им за работа пишели CV-тата с грешки и че нямало кадърни хора в България.
Колкото до колегите-коментатори на твоите действия - не можеш ли да им кажеш да си затварят плювалниците? СПРЯМО ТЯХ този израз няма да звучи грубо, а направо ласкаво.
"Не е ли по-добре да заложа на моралната страна на нещата? " По-добре е. Но трябва да си готова за това, че с такава постановка на въпроса винаги ще си в малцинство, да не кажа - в единствен екземпляр на общия фон.

Залудо работи, залудо не стой е една много глупава българска поговорка. Според мен, това е причината българската икономика да зависи в много голяма степен от бизнеси като производството на мартеници. Човек може по цял ден да мести камъни, но на кой е нужно това?

Всички работодатели в по-голяма или по-малка степен са като българските. Разбира се, българските в по-голямата си част са с партизанско или селско потекло, което малко затруднява комуникацията.

А не е ли логично, всеки от нас да осъзнае, че работейки за фирмата, давайки труда си, той помага за оцеляването й, а съответно помага и на себе си, защото няма да остане без работа?
Когато фирмата печели, печеля и аз - може би това е верният път, въпросът е да го осъзнаят и самите работодатели, а не да прибират всичко за себе си. Те също трябва да работят за фирмата си, стимулирайки дребничкия работник, дори с малко, за да може той да се чувства сигурен и да не губи желанието си за работа.

Абсолютно точно и ясно.От това по добре не може да се каже БРАВО.Българския пишман работодател е интригант и Боклук който разчита на клюкарите и интригантите.Надявам се Дянков да ги съсипе всички средни и дребни мижави работодатели.ГНУСНИ ПУМЯРИ КОИТО САМО УКРИВАТ ДАНЪЦИ,ОЩЕТЯВАТ ДЪРЖАВАТА ВЕЧЕ 21 ГОДИНИ И НОН СТОП ВЪЗДИГАТ СИВИЯ СЕКТОР.
П.С АЗ ИМАМ ДА ВЗИМАМ 8500 ЛВ ОТ ТАКИВА ПИШМАН РАБОТОДАТЕЛИ И ОЩЕ НЕ МОГА ДА СИ ВЗЕМА ПАРИТЕ ,ЗАЩОТО ЕДИНИЯ СЕ ОКАЗА КОМАРДЖИЯ А ДРУГИЯ ЗАБЯГНА В ЩАТИТЕ.СМЪРТ ЗА МАЛКИЯ И СРЕДЕН БИЗНЕС...ТУМОРА НА БЪЛГАРИЯ

Мikino, напълно подкрепям твоята теза! Смятам, че където и да работи човек трябва да проявява високо съзнание и да дава всичко от себе си в интерес на работата!

http://www.youtube.com/watch?v=odR6tGpZTis

Но в "нашия" - филм нещата не стоят така, особено във вълче време :)

Дошло е време, да се работи по вече, за да се успее...
Казват : Залудо работи залудо не стой! или "Прави каквото трябва, да става, каквото ще!"

Ако се чувстваш полезна с нея, ако поне един човек има полза или обществото като цяло си струва да послушаш №10.
Почти всяка работа допринася за твоето развитие, било като комуникативни способности, било като повишение на професионалните умения и т.н.
В един момент ще усетиш, че плодовете на всичко това се връщат към теб.
Трудно ми е да го обясня, но вече съм го изпитала.

като си нямат работа, да си приказват, а ти прави, каквото си намислила и хич да не ти пука, Мikino! А приказката: "Залудо работи, залудо не стой", ако се възприемаше от повечето люде у нас, отдавна да сме сред десетте държави с най-развити икономики. Но не би...

Силно се надявам, да стане така. Но се притеснявам, че идва време, когато на човек му се отщява да работи, дори, ако си е на мястото. Защото се чувстваш доволен и пълноценен, дълго време, имаш търпение, но в един момент просто се изчерпваш - искаш, но е трудно и се самоизмъчваш, защото хем си полезен, хем в очите на други си балък, а пък в очите на шефа съсвем липсваш.

шъ ма извиняваш, ама цитираната тук пословица е родена от житейския опит на българския селянин през Средновековието и последователите му наредиха България на шесто място сред най-развитите европейски страни през 30-40-те години на миналия век. Манипулация, зер...;)))

Първо - шефът не проявява съчувствие. В повечето случаи няма и акъл. Затова ръководи слушайки такива хора, като гореописаните колеги. Второ - ако поискаш да защитиш труда си, ако искаш той да бъде оценен, ще ти кажат, че има много чакащи за твоето място. И веднага на него ще се намръда друг с малката си ограничена и нежелаеща да извършва мисловна дейност душица.
Трето - обидно е, че ни експлоатират. Но това е резултат от променения светоглед, от изкривените вече представи за труда. Такива като теб, Микино, са вече рядкост. Познавам такива хора, и мога да ги преброя само на пръстите на едната си ръка. Всички те си задават същите въпроси всеки ден, а "героите" на мислите им наистина си хапват, пият, поглеждат на света с безразличие и отново отиват "да работят".
Трудо е да си добър бачкатор, но ако това носи удовлетворение, нека да е трудно. Борещите се винаги оцеляват. Успех.

В много случай не ги засяга от кого, не искат да разбират за да развалят магията, аз така го виждам.Трудно е да си добър работник на такива като мед дето са свикнали да не работят много, и възпитават това нещо в себе си, но после трудно се изкоренява това.

Поздрави!!!
:)))

Тенкю пипъл!

Старите казват, че всяко действие има специфична цел, която да бъде постигната чрез него. Та ... според мен, да бъдеш добър бачкатор е, да можеш да определяш подходящите действия за постигането на дадена цел, и, естествено, да умееш да я постигаш чрез тези действия. Дават ти работа - свършваш я по възможно най-добрия начин.
Ако целта е зададена от друг и ти я постигнеш, значи си добър бачкатор. Ако обаче ти нареждат да правиш нещо, без да осъзнават специфичната цел на действията, които ти нареждат да правиш, има проблем - те очакват един резултат, а получават друг.
Проблемът на повечето мениджъри според мен е, че искат да поставят и целите, и начините за постигането им. В такъв случай при тях могат да оцелеят само работливи мравчици, които никога не вдигат глава или блюдолизци, ласкатели, манипулатори и нагаждачи. За съжаление най-добрите анал-лизатори са облизали много задници.
А нещата са много прости - всеки стремеж да се постигне възможно най-добрия за всички резултат в дадена ситуация, ни води към научаване на нови неща, опознаване на света и себе си, нови възможности. Но този подход изисква уважение и задълбочено изучаване. Все неща, които никога не са се срещали често.

Деспинида ме подсети - за да си бачкатор, трябва да ти харесва да бачкаш. Друг начин няма. :)

И аз не мисля, че е редно да се работи залудо, Микино. Не, че е лошо, но именно това кара работодателите да плащат и да оценяват "колкото да се каже". Ти сама пишеш в постинга си: "...хора, които взимат с пълни шепи, за сметка на труда на други добросъвестни и добродушни мушици, които работят до дупка..." Значи добросъвестните трябва да са доволни, нищо, че де факто работят залудо. Редно е да се работи, но е редно и да се заплаща адекватно изработения труд. А че проблемът в голяма степен е в алчността, това е вярно: немалка част от стоките в Западна Европа са по-евтини отколкото у нас, обаче ако вземем два еднакви магазина, един – там, другият – тук, се оказва, че там собственикът продава по-евтино и плаща с пъти по-големи заплати, докато у нас, собственикът продава по-скъпо и плаща колкото да се каже, оправдавайки се, че няма пари (ако изобщо се оправдава). И още нещо. Пишеш: "...другото е ядене, пиене, разни придобивки и, и, ИИИ? Какво още?" Другото е възможността да се радваш на живота по-пълноценно; например – да обиколиш света и да изпълниш очите си с прелестите му. Нима това е лошо, или не си струва? Поздрави :)

един палец, сочещ нагоре

Много малко хора разбират удовлетворението от свършената работа. Повечето по инерция от соца, карат ден да мине (важи и за мениджърите). После фирмите не вървят, фалират и същите отиват на улицата. Японците работят за себе си и честта на фирмата, дори кризите на организацията в която се трудят приемат като лични кризи. Вижте къде е Япония.

нали знаеш девиза на голяма част от бг работодателите...
"Не е важно работата да върви, важно е на работника да му е зле!"

а защо е така...мисля, че всеки човек, ако се позамисли малко - ще разбере отговора сам! :-)

По този повод се сещам да добавя, че тук в БГ ако на 200 души мениджъри има един кадърен, може би, нещата нямаше да изглеждат така. Когато си минал през всички нива на фирмата, познаваш процеса и хората, лесно можеш да поставиш цели. А тук имаме хора на моя възраст, които директно получават тази позиция и не знаят какво да правят с нея и слушат ръководството, което и то горкото в повечето случай е поставено или тепърва навлиза в нещата. Фалитите са в следствие на бързата печалба и незнанието, как да се оперира с тези пари.

Толкова ми е познати всичко това.... Не е истина просто. Ако не бачкаш си къше, мързел, ако го правиш и си съвестен, си подлизурко и глупак.. Угодия няма, винаги ще ти намират кусур.
Затова вътрешното ти удовлетворение е най-важно.... Рано или късно ще те оценят!

Ндаа...
Радвам се, че не съм изчезнал вид! Колко пъти съм ме наричали "натегач", че вече спря да ме обижда. В Университета(УНСС) пък ми се подиграваха, че не преписвам на изпитите. Манталитет на 'ората тук е контрапункт на този в прогнилите западни цивилизации.
Е, сега съм без работа(доброволно напуснах и последната си работа, след като неодобриха планът ми за реформа на администрацията във фирмата, който щеше да спести около 5% от общите Рх на фирмата ), и вече съм пред избора да се предам на течението в Родината, или да се отправя на ССт работа в Дания.
Но затова пък мъжете ни са най-потентни(съмнявам се, съдейки по себе си), а жените ни най-красиви - сигурен съм, че не са - живял съм в Англи и Италия, и нашите девойки нямат и грам от женствеността на жените там. Не говоря за симетрични черти, а за излъчване, което си идва от вътре и няма как да го намажеш с грим.
Толкова от мен, сядам да уча датски он-лайн ;)

са доста комплексирани, съзирайки в подчинените си превъходство в много отношения! Да не говорим за колегите, които просто не го преживяват и започват да вредят със злостни подмятания! За съжаление в БГ думата "екип" е непонятна и много не разбират необходимстта от такова нещо във фирмата! А именно там се крие разковничето за успех - личен и фирмен! Продължаваме да мечтаем за това! Поздрави за хубавия постинг! Не се отчайвай и не се променяй! :)))

Много си хубава. И много хубаво пишеш. Грамотно, интелигентно. Всичко е прекрасно. Само се чудя за такъв сериозен бачкатор, който остава след работно време, как съумяваш да водиш блога всеки ден? Гледам материалите в работно време ги качваш... Или това ти е работата?

Когато човек иска, има време за всичко. Това също се включва в умението да подреждаш времето си. Което пък се явява задължително качество на добрия бачкатор.
Да не говорим, че някои от нещата са подготвени и редактирани предварително, а качването е точно две минути.
Колкото до това, каква ми е работата - достатъчно сериозна и такава, каквато искам да бъде!

От тук идва и въпросът: Дали българският работодател, оценява адекватно служителите, които водят блогове във времето, за което им плаща да работят.

Ясно ми е, че си тук, за да се заяждаш. Само ще ти кажа -
първо: не си наясно с това, за каво ми плащат;
второ: не знаеш какво работя;
трето: за да се опитваш да покажеш как едва ли не на мен ми плащали, пък си пиша блога, значи нещо те гложди и ти бърка някъде, където не е удобно; и
четвърто: поне си напиши името, защото изглежда ти липсва възпитание да се обявиш!

Не ми стигат думите, и въздуха не ми стига на моменти от недоумение и безсилие....
Пета година работя без платен отпуск, а за да почивам, след това трябва да работя двете смени, т.е. 13 часа...Но, нали съм балкански екземпляр, синдромен, си седя мирно, работя си честно, та аз съм на 50... А според 90% от работодателите смятат, че вече не ставам за нищо...Те ще кажат!!!!

За съжаление - не! Но когато, човек е в затруднено положение, седи и търпи...
Съжалявам наистина! Също толкова ужасно е, когато млад човек, в разцвета на силите си го правят на глупак...

защо не си "признаеш", че качваш материалите си в редовната си законна почивка, за която всеки шеф май е "позабравил"...
Поздрави:)

Ами ако считам качването на ватериал за почивка - да, в рамките на няколко минути...

Миличка ето какво аз мисля.
Българския работодател НЕ оценя служителите си както трябва. В бг повече се ценят подмазвачите и гъзелизците, отколкото наистина работещите хора.
Повечето български работодатели са "измислени" мениджъри или поставени такива, които НЕ разбират нищо от управлението на хора, камо ли да видят кой върши работа и кой не.
За да те оценят по заслуги, е необходимо да има създаден критерий или мярка, по-който ще става оценяването на служителите и който трябва да се следи. Кой те знае, иначе, колко работа вършиш и дали това, което вършиш е качествено.
Оставането след работа, примерно, може да се тълкува като "Не си могла да си свършиш работата през работно време, та се налага да оставаш", ако това им е изгодно.
Оставането след работа и извънреден труд не допринася за изпълнение на "моралния" дълг. Ти си назначена на работа при определени условия и определено заплащане, което е определено за конкретно работно време. Ако работиш извън работно време, нормално би трябвало да ти бъде заплатено допълнително. И това не защото ти си "алчна" за пари, а защото това е в замяна на твоя труд и усилия.
Точно това не си задавай въпроса - защо са ми пари? или какво ще си купя с тях? и т.н. Задавай си въпроса Дали моя труд е оценен правилно? Какво мога да направя, за да бъда оценена по-добре? Дали това е възможно?
Материалното няма да дойде само, трябва да си го извоюваш. Дори ако искаш да спечелиш от тотото, трябва да отидеш и да пуснеш фиш.
И запомни нещо от мен като съвет, защото ми се струваш стабилно момиче:
"Ако искаш да работиш без пари, винаги ще имаш страшно много работа"

ами ти май плащаш данък обществено мнение да не ти пука от дразнители нека ти разкажа един случаи имах един колега циганин (не ги обичам много)гъбаркаха се с него а момчето работеше добре(странно за този тип хора) аз се отнасях нормално с него като с колега след около година кандидатствах за работа а този беше вече там - на следващия ден бях на работа какъв е извода направете си го сами

Категорично съм съгласна с това, но понякога се получава така, че работиш за кауза, а не за хляба си.

За кауза "работят"Големите,а малките-за хляб!Да си жива и здрава!:)

И за коя по-точно кауза - може би за каузата "Как да направя далавера, без никой да разбере?" илииии "Как за замажа очите на служителите си?".......
Това исказване е твърде грубо, спрямо обикновения работещ човек. Онези "Големите", също "работят" за хляб, но за по-голям комат!