Отново започвам своите словоизлияния с мисълта, че ако имаше категория „Размисли и страсти”, може би този пост със сигурност щеше да влезе там.

От доста време ми се върти в главата един въпрос: „Защо на нас българите все не ни върви? Къръци ли сме, що ли? Сами ли си сготвихме тая попара и сега я духаме...?”

Няма да се впускам в историческа фактология. Всеки от нас е чел историята ни, къде подправена, къде преиначена. Аз ще заложа на периода след Втората световна война, защото от тогава, като че някой ни прокълна.

Свърши войната и дойдоха "новомислещи №1” /от тук нататък, думата „новомислещи” ще бъде номерирана, спрямо контекста на думите ми, тъй като станаха прекалено много такива/. 50 и повече години, българина стана роб, на едно управление, което тотално оряза интелектуалността, къде чрез убийства и лагери, къде чрез промиване на мозъци. Новомислещи №1 бяха хора, борещи се „за народа и за народната власт”. Решиха да вземат от българина, собственият му къс земя и да го накарат да работи за държавата. Срещу къртовския труд на полето /върху собствената земя /, хората получаваха закрилата на партията и държавата и средства, колкото прецени правителството /дали са били достатъчно, за всеки е различно, отново по обясними причини/.

Народът работеше тихо и кротко, по фабрики и по нивя, а зад гърба му се извършваха най-бруталните убийства – а те бяха не само физически, а и духовни. Симбиозата Партия=Държава, оплете в мрежите си хиляди хора. Някои станаха доносници, за да си спасят кожите, други по собствено желание на принципа
„На Вуте да му е зле!”, за да получат една или друга облага. А доносниците бяха опасни хора... Те биваха възпитавани още от деца. Всеки прилежен младеж трябваше да бъде комсомолче, а там бе и цедката за агенти. Младоците, успели да влязат в редиците на бъдещите партийци бяха „осторожно” следени. Въведените „правила” вкараха доста ученици в трудово-възпитателни училища, орязаха им косите, наплескаха печати по бедрата, които не можеха да се изтрият дори с бензин и унищожиха всичко, де що бе свързано със Запада и интелектуалността.

През 80-те години, започна някакво раздвижване на духовете и лека полека, започна да се говори за промяна. Някой въздишаха и си казваха „Ех, най-сетне!”, а други се чудеха как да предадат новите „новомислещи №2”.  Този вид новомислещи търсеха, освен западното и новото, всякакви начини да избягат от селския труд /а за това също има причина и то основателна, която е спомената по-горе и се изразява само в една дума/. Тези хора бяха по-настоятелни и готови да поемат рискове. Все пак, управлението не можа да се пребори с новостите и тук-там по сръбското радио се чуваха групи като Status Quо, Scorpiопs, Beatles и т.н.

Дойде заветната 1990-та. Всички викнаха „Урааа промянаааа!”, НО както казваше един наш известен журналист „Да, ама не!” – уви, народа отново се оказа излъган. Фалшификация и то перфектна, на „демократични избори”. Кое им беше демократичното, само те си знаят. Минахме на принципа „Пак сме ние, и пак сме същите”. Изровиха се разни хора, с уж чисто минало /най-смешното беше, че никой не го доказа с документи това „чисто минало”/. Дойдоха тези „чисти” на власт и започнаха да „променят” нещата. Така ги промениха, че от нейде изскочиха едни дебели момченца, които започнаха да бият наред, де що видят малки търговци  и ги нарекоха „застрахователи”. И тъй, стигнахме до прекрасната зима на Жан Виденов, когато народа тотално загуби надежда. И запяхме старата песен от 90-та на нов глас. Викахме, викахме и уж успяхме....

За известно време закрепихме положението. Влязохме в ЕС и се появи светлинката в тунела, която толкова години чакахме. Да, обаче се появиха нови „новомислещи №3”, които имаха други планове и от тук започна сагата на нашия „Цар”. Малко хора се замислиха, кой го доведе и защо? Защо Мони дойде, точно във времето, когато България лека полека, започна да се отърсва от миналото, къде позабравено, къде не чак толкова. Как така изведнъж той реши, че си има родина? Колко години минаха след 90-та и защо не дойде тогава?
Ами отговорът е много прост, ето кратък пример:
Впр.  - Как ще върнете бежанец в собствената му държава?
NB! Въпросите се отнасят за обикновен човечец, без значение дали е политически бежанец или е избягал, в следствие на военни действия в родината му!!!
р     Отг. - Ами като му предоставим нова възможност да ползва от благата на родината си и му върнем загубеното материално притежание.

Е да, само с тази разлика, че имотите на г-н Куборг-а, не са негови, а по официалните документи за собственост пише: „...... на интендантството на Царство България.....”, което фактически означава, че имотите са държавни, тъй като България вече е Република.

Сагата на Мони продължи цели 4 години /та и до днес все още няма финал/, а тези новомислещи №3 си отвориха невероятни врати, така че далаверките им да бъдат в рамките на закона. Да кажем и малко повече за този вид Новомислещи №3. Кои са те всъщност? Тези индивиди са с чуждестранно образование. Изключително далновидни, начетени и упорити същества, които успяха да заблудят дори Запада. А в този ред на мисли ми се иска да задам един въпрос: По кое време, тези люде са учили в чужбина? А ако съм на прав път: Кой по комунистическо време, можеше да праща децата си на вън и то на Запад???

Тук вече, хората напълно загубиха представа за политически цвят и идеологии. И оставиха на неколцина да решат съдбата на България. А тя, милата ни родина – ограбена, безпомощна и все още красива продължаваше да мечтае да по-добро бъдеще.......Дойде време да се повторя: „Пак сме ние и пак сме същите!”, по-модерни обаче и взели пример, линията на предното правителство, търсещи отговор на въпроса: „Как да ми стане по-дебел джоба и по-голяма гушата?”

Отново бе хвърлен прах в очите на обществото, метнаха ни жълти стотинки и ни оставиха, да дишаме пушилката от тежките им борби за хотелче на морето, ски – комплекси, спа-центрове, перлени вани и куп глезотийки, съчетани с териториално разпределение на наркотичните, паричните и т.н. потоци.

Минаха 4-те години на Серьожа и много хора казаха: „Аман! Дайте нещо ново!”. И новото дойде: Новомислещи №4 на чело с Бойко Борисов. За този вид новомислещи, са характерни приказливостта и борбеността. Започнаха едни приказки и едни борбени обещания, че ще се оправи нашата мила държава. Да, обаче те горките пропуснаха да споменат, че от обилната гощавка на старата власт нищо не е останало по масата, освен огризки, трохички и някъде в дъното, потънала в прах недоядена пица /явно тестото не е било втасало и им се е видяла твърдичка/.
За тяхно много голямо съжаление, хората са измислили фотоапарата и много исторически моменти са непоправимо запечатани. Оказа се, че младоликото същество зад гърба на Големият Вожд е образът на сегашния също така Голям Вожд. И от тук нататък следва, просто да се молим, да не се получи, за пореден път принципа: „Пак сме ние и пак сме същите!” и този човек, на чело на държавата, да не е попил от помията на комунистическия ред.

            След като сама прочетох написаното до тук и не видях нищо положително, продължавам да се питам: Защо не ни върви? Глупаци ли сме, че вярвахме толкова дълго и на толкова много правителства? И до кога ще продължава тази безропотна вяра? До кога ще вярваме и по този начин, ще рушим собствената си държава? Нима тя не ни храни, нима нямаме плодородна земя, нима не можем да работим за благото на България, като спазваме законите й и не мълчим свенливо пред всеки „по-голям” от нас? Къде сгрешихме, че ни споходи тази орисия, или сами сме си я докарали?

P. S. 
        Предполагам, че написаното от мен ще предизвика много отрицателни реакции, но искам от сега да кажа:
        Това което написах е, това което виждат очите ми преминало през призмата на времето и бе предизвикано много преди днешната дата. Неща, които са факти, пред които ние все още си седим и зяпаме, като че ги чуваме за пръв път! Това е моята лична позиция и не задължавам никого, да се съобразява с нея!

 Публикувам поста отново, тъй като вчера, незнайно защо "изчезна", вероятно поради технически причини, за които не съм уведомена!

 

Чест ти прави , толкова млада , да имаш зрели разсъждения!
Отдавна не съм чела толкова разумно четиво!
За да го напише човек , трябва да има добри познания по история на България!
Сега за светлинката в тунела!
Фактът , че има млади и умни младежи! Начетени и добронамерени! Това само по себе си е вече надежда!
Етичните хора са много !
Поздрав от мен!

Няма орисани бедни, или орисани богати.
Може би не сме дозрели за нещо повече от това, което сме в действителност.
Но...има ли такива трезвомислещи анализатори като теб, мило момиче съм спокоен за бъдещето на България.
А, дали ще се върнат онези птичета от странство...едва ли.
Поздравявам те
Алекс

Понеже става въпрос за Борисов и неговите безкрайни лъжи , нека напомня пак - лично съм познавал този човек и никога не съм имал илюзии какво представлява. Той е просто една пионка за провеждането на Нов световен ред , никога не е имал някакви други цели, освен личен материален просперитет. Затова според мен няма как да се вярва и една дума от това, което обещава. Остава ни да продължаваме с бойкота на всеки закон или акт, който идва от тяхното лоби - слугуващо на илюминатите

"...никога не е имал някакви други цели, освен личен материален просперитет." Това е характерно, за всички управляващи, без изключение! Аз поне, не познавам човек, който да работи за България от 60 години насам. Ако е имало такъв, нека някой даде пример с имена!
По принцип, навсякъде по света управляващите са на власт с цел материални облаги, но проблема е в това, че те мислят за народа си, за разлика от нашите клоуни! Един пример: Япония е държава, която ползва около 70% външни ресурси /ако бъркам цифрата, се извинявам/, които управлението разпределя, спрямо нуждите на хората, за да станеш политик там има изискване за материална собственост, но въпреки всичко и там има "далавери". Ключът е, че първо се гледа за народа и после за собствения джоб! Грубо казано: "Дайте на народа хляб и зрелища и всичко ще е ОК". Хората дори не знаят повечето далаверки, а ако случайно биват разкрити, въпросният политик носи отговорност не само законова, а и лична - справка е бройката на самоубилите се политици, в следствие на разкрити гешевти. Малко са, но са достатъчно, за да покажат, че имат съвест и че се стахуват от мнението на хората /това между другото, е характерна черта на японците - чувството на срам и страха от издънки/. Тук, на нашите хора това им липсва!