Здравейте приятелчета!

Отдавна не съм писала, но днес ми дойде музата и реших да поразсъждавам върху собствените си и чуждите действия и думи. Има една приказка, която много харесвам „Господ забавя, но не забравя” или по-простичко казано „Всичко се връща”.

Това е съвсем вярно! Всяко действие и дума, като че се запечатват някъде. Дори след време, идва отплата. Индийците на това му казват Карма. Според тяхната теория плащаме за грешките си в следващият живот. Аз обаче смятам, че си плащаме още в този и приживе – така се случва, че съдбата напомня нашите грешки и добри дела.

Понякога съм си го представяла като огледало – отражение на всяка наша стъпка. Ако го обясним с теорията за енергията – пращаме положителна и тя се връща при нас. В някои случаи, даже в пъти повече.

Кое ме накара да разсъждавам на тази тема?

Ами всичките действия и думи на разни хора, изтъкани от злоба, алчност и агресия. Като започнете от управлението ни, което работи срещу народа и стигнете до хората около вас. На мен лично, ми омръзна да се ядосвам, да страдам и да мисля върху нечий действия. Същите вредят само и единствено на себе си! Много пъти, дори съм давала съвети на приятели да си спестят злобата и лошите думи, но и от това се отказах – всеки има глава на раменете си и сам може да прецени своите постъпки и това, което ще излезе от устата му.

Замислям се и върху собствените си дела и думи – не е имало момент, в който да не си платя за тях. Признавам, че съм усещала тази отплата и добрия и в лошия смисъл. И всеки път си казвам: „Май е по-добре да замълча... Тия думи ще се върнат!”.

Когато направя нещо добро, макар и съвсем мъничко, се връща стократно и в това също съм се убеждавала неведнъж. Преди време не се замислях, защо от време на време ми се случват разни странни неща  - къде нещо хубаво ще ме зарадва, къде някой сакатлък. С годините разбрах, че всичко си има причина и тя не е само във външни обстоятелства – в собствения си живот аз съм главният герой и аз чертая своя път, тоест от мен зависи как ще определя бъдещето си. Нямам предвид планове, а отражение на действия и думи. Представям си го по следният начин: казвам нещо, обиждам някого, тази обида е нова чертичка някъде на листа, наречен живот. Тази чертичка си седи и когато стигна до нея, тя ми напомня какво съм казала и е като греда в колелата – спъва ме. Същото се случва и с добрите дела и думи, но там някак чертичките са по-големи.

Всичко изписано до тук изглежда ужасно наивно... Но ми се искаше да го представя по този начин. Ако се впусна в теории и се основа на разни писания от велики учени или мислители, ще стане много сложно и твърде трудно за разбиране. Винаги съм смятала себе си за съвсем обикновен човек и предпочитам да обяснявам нещата с прости думи, така че да бъда разбрана от повече хора. Та за да завърша темата, ще повторя заглавието й: никога не забравяйте, че всичко в този живот си има цена, дори най-малките нещица, наглед незначителни, могат да преобърнат живота ви...

Всеки си плаща за гяволъка...

Желая на всички ви прекрасен ден!