Континентът Антарктида има почти 14 млн. квадратни километра площ и е един път и половина по-голям от Европа или двойно по-голям от Австралия. В най-широката си част диаметърът му е над 5000 километра, а в най-тясната — над 3000 километра. Общата дължина на крайбрежната ивица възлиза на около 32 000 километра. Континентът е покрит с леден щит, чиято средна дебелина е 2000 метра, а в някои райони — и над 4000 метра. От ледената шапка, която не намалява поради непрекъснатия приток на сняг, отдолу се откъсва лед в резултат на движението на ледниците, а също и шелфов лед под формата на блокове, подхранвани от вътрешноконтиненталния лед. Шелфовите ледници, които се образуват върху повече от една трета от крайбрежието на материка, са продължение на континенталния лед. Те са най-силно развити в района на морето на Рос и на морето на Уедъл. Там, където имат връзка с континенталния ледник, дебелината е равна на 800 метра, а на границата с морето отвесната ледена стена е висока почти 200 метра, от които 40 метра се подават над морското равнище. Континенталната суша е пустиня на студа. Само в около 2 на сто от площта на Антарктида през лятото няма лед и в значителна степен сняг. Това са няколко планински върха (нунатаки), стърчащи над ледения щит, някои райони на крайбрежието, (плажове, скалисти острови), а също определени участъци от сушата. Тези малобройни петна са оазиси в пустинята на студа, както се наричат и официално. Климатът на Антарктида и до голяма степен на цялото Южно полукълбо се определя от един постоянно въздействуващ фактор. За разлика от северно полярната област около Южния полюс е разположен обширен континент с огромна средна височина, покрит с броня от вечен лед. 90 на сто от вечния лед на Земята е събран тук. Ако имаме предвид, че 80 на сто от сладките води на Земята са под формата лед, може да се каже, че три четвърти от сладководните запаси на планетата се намират в Антарктида. Ако тези 24—30 млн. кубически метра лед се разтопят изведнъж, равнището на океаните ще се повдигне с 50—60 метра. Берлин, Лондон, Ню Йорк, Париж и Токио ще се наводнят, а половината от човечеството би загубило родината си. Върху климата оказват влияние освен дебелата броня от континентален лед и дългите летни дни, петте месеца полярна нощ и образуването на морски, шелфов и паков лед около антарктическия континент. В крайбрежната зона най-често се появяват силни бури в съчетание с морски бури предимно под формата на виелици и падащ вятър, които се образуват от рязкото охлаждане на близките до земната повърхност въздушни слоеве и стръмния бряг на континента. Поради липсата на прах и бактерии въздухът над континента е пословично чист, а влажността — минимална. Това е една от причините, поради която Антарктида се нарича пустинята на студа. Силният студ, характерен за антарктическия климат, се дължи преди всичко на снежното покритие върху континенталния лед. Бялата повърхност отразява 80 на сто от слънчевите лъчи. Отражението се стимулира от почти винаги безоблачното небе, чистия въздух и голямата височина на континенталния лед. Средната температурна стойност на Южния полюс на височина около 2800 метра е минус 28° С, а на Южния полюс при руската станция „Восток", която се намира почти в центъра на антарктическия леден щит на височина 3500 метра, е минус 56° С (измерената там най-ниска температура е минус 88,3° С). В крайбрежната зона на антарктическата суша средната годишна температура в повечето случаи е минус 9,9° С — минус 11,8°С, средната стойност на лятната температура е минус 0,9° С — минус 3,3° С (максимална температура 8° С), средната стойност на зимната температура е минус 16° С — минус 17,7° С (минимална температура минус 40° С). Крайбрежните райони на юг от 70° южна ширина са малко по-студени, а по крайбрежието на Антарктическия полуостров е по-топло: през лятото (януари) е около 0° С, а средната зимна стойност варира между минус 13,6° С и минус 16° С.

Средната височина на Антарктида — 2300 м, й отрежда мястото на най-висок континент на Земята (първенецът сред планините е Монт Винсън — 5140 метра). Географски Антарктида се разделя на по-малката по площ Западна Антарктида (по-младата Земя на нагънатите планини, Верижна Антарктика, Провинция Анди, от Антарктическия полуостров срещу Южна Америка до свързващата линия между най-дълбоката извивка на заливите на морето на Уедъл и морето на Рос) и на по-обширната Източна Антарктида (по-старата Високоравнинна земя, Антарктическата платформа, Провинция Гондвана). Южният Антилски хребет и островите на Южната Антилска дъга и Огнена земя свързват планинските вериги на Антарктическия полуостров с южноамериканските Анди. Трансантарктическата планина с дължина над 3000 километра се разпростира по средата на континента до оградните води на морето на Рос и намира геологичното си продължение в нагънатите планини на Австралия. Когато изследователите на Антарктика говорят за Антарктическия континент, обикновено имат предвид само Антарктида без Антарктическия полуостров — говори се за континента или за полуострова.

Антарктида е заобиколена от пояс паков лед, чийто обхват се променя през годината. Средната дебелина на леда през годината е 1,5 (1—3) метра. През краткото антарктическо лято леденият обръч е широк около 200 километра и за кратко време се разчупва в значителна степен (през февруари площта на паковия лед е 6 млн. квадратни километра). През зимата обаче широчината му достига 1000 километра (през септември лаковият лед заема 24 млн. квадратни километра площ) и поясът е почти напълно затворен (зоната на неподнижния морски лед е широка 100— 200 километра). Паковият лед пулсира според годишния ритъм. Освен това откритият район постоянно се движи от изток на запад с всичко живо, което се намира върху или отстрани на плаващите късове лед. Паковият лед се образува обикновено от морски лед (морската вода замръзва в зависимост от съдържанието на сол при температура под минус 1,5° С до минус 1,9° С), а откъсващите се от шелфовия ледник столовити айсберги се състоят предимно от сладка вода. Така чрез столовитите айсберги и в резултат на движението на ледниците (блокове плаващ лед и по-малки айсберги) годишно се откъсват 1400 кубически метра лед. По този начин постоянно се попълва броят на плаващите в Южния ледовит океан над 200 000 айсберга. Вътре в зоната на паковия лед съотношението между лед и открито море не само силно се колебае, но е неравномерно. Ледът отслабва въздействието на вятъра върху водната повърхност и въпреки, че по принцип възпрепятства проникването на светлина във водата, 21 на сто от нея стига на един метър дълбочина в ледения слой. Нека имаме предвид, че през лятото Антарктика по-силно се нагрява от слънчевите лъчи, отколкото съответните северни географски ширини. Освен това ледените кристали поляризират падащата светлина, което способства някои организми по-добре да използуват определени части от спектъра.

Сега от Антарктида се откъсва айсберг, който по размерите си надминава площта на Ню Йорк, съобщи ИТАР-ТАСС. В ледената обвивка на западното крайбрежие на континента се е образувала пукнатина. Дължината й е повече от 30 км, а широчината е от 8 до 25 метра. Много скоро гигантският айсберг ще отплава в океана, предаде американският телевизионен канал Ен Би Си. Американски учени внимателно наблюдават процеса от две седмици насам, когато НАСА регистрира разлом в ледената покривка на Антарктида. Според специалистите под многовековния слой лед, който ще се откъсне от континента, ще се оголи значителна площ почва. http://antarctica.nauka.bg/antarktida.html

Българска База "Св. Климент Охридски" - 62°38′30″ ю. ш. 60°21′54″ з. д. / 62.641667° ю. ш. 60.365° з. д. (G)-62.641667, -60.365, източния бряг на Южния залив, о-в Ливингстън в архипелага Южни Шетлъндски острови, Западна Антарктика.

Намира се на 13 830 км. от София. А в най- суровата красота на най-студения ,най-ветровития, най-високия и най -пустинния континент на Земята, българските учени откриват жили със злато, сребро и мед.

Остров Ливигстън приютява Българската антарктическа база. Тя е разположена на брега на Южния залив, северно от полуостров Хърд и на 9 км северозападно от връх Маунт Фризлънд. Разширява се през 1996 г. с построяването на нова жилищна сграда с площ 80 кв. м. Има и 3 помощни сгради. Намира се на 200 м от морския бряг на 12.5 м надморска височина. Обитава се само през антарктическото лято (ноември-март) от 12 – 14 души. Там се намира полюсът на студа най-ниската температура от (-89,6 градуса) е измерена на руската полярна база "Восток", която е съизмерима с очакваните температури на Марс.

Смятана за една от най-бедните, всяка година посреща новите българки учени, които ще наблюдават измeненията на климата, глобалното затопляне и замърсяването на околната среда. Тази година учените се натъкват на находки от злато, сребро и мед.

„Има много жили с ценните метали до нашата база на о-в Ливигстън” – казва птофесор Христо Пимпирев, ръководител на българската арктическа експедиция. „Така нашата страна получи парче от тортата при разделянето на Антрактида”,заяви професора.

Българската полярна база разполага със седем постройки, които са разположени на един хребет на 20 метра над плажа. Първата сграда на базата  е изградена от сандвич-панели, осигуряващи добра термоизолация. Построена през 1988 г. и в момента се използва като център за комуникации и при необходимост има условия за спане на петима души. До нея се разполага дървено панелен контейнер, построен през 1988 г., който се използва за складово помещение.  Главната сграда на базата  е построена през 1998 г. и е изградена от сандвич панели, и включва дневна с кухненски бокс, лекарски кабинет, сервизно помещение и две спални. В основата на сградата има мазе пригодено за складово помещение. Преэ 2004 г. са монтирани и два сглобяеми аркообразни модула тип “Weatherhaven”.  Генераторното помещение  е ламаринена постройка и е разположено на 50 м, южно от главната сграда. На 300 метра от  комуникационния възел  се намира ламаринена  постройка, която през лятото се използва за православен параклис, а през зимата  за склад за шейните.

Тук на този линк ще намерите интересни пътеписи http://patepis.com/?p=11495

Тази година бюджетът за предстоящата Двадесета антарктическа експедиция се равнява на цената на две луксозни коли. Това заяви председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев ден преди първите деветима българи да отпътуват за ледения континент. По думите му Чехия все още не е антарктическа държава, бюджетът й за пътуване до континента обаче е от 1 млн. евро, а страната ни е една от 28-те държави, които управляват Антарктида и решават неговата съдба, но в нашата експедиция се инвестират 280 000 лева. Първите български учени заминаваха за Южния полюс преди няколко дни, а начина, по който те ще пътуват, нарекоха „антарктически стоп".

Общо 22-ма души ще отидат до ледения континент в следващите пет месеца. Част от този екип ще стана и аз мили приятели! Имах честта да бъда поканена за направата на филма за тази юбилейна експедиция!

Девет души тръгнаха с ограничен багаж и 200 кг. храна, която трябва да стигне за половин месец. Според директора на антарктическия институт проф. Христо Пимпирев с този бюджет от 280 000 експедицията няма да бъде лесна: „Тези средства са от 1998-а година и не са мръднали. Даже през 1998 г. бяха 300 000, така че се справяме по някаква магия". Това за пореден път доказва колко малко дава държавата и бизнеса за такива неща... А нима не са ценни???

Тази година учените ще работят по три основни проекта. Един от тях е изцяло български и започва от тази година - ще се изследва влиянието на глобалното затопляне върху бозайниците на континента: „Миналата година нямаше пари за него, сега се намериха пари. Това е един пионерски проект за изследване чрез ДНК анализ на бозайниците в Антарктида. Те живеят в уникална среда, каквато няма никъде по света и за много учени по света ще е интересно какво влияние оказва глобалното затопляне върху тези животни".

Останалите проекти са международни и ще изследват тенденциите в изменението на климата, обясни още проф. Пимпирев. Той изрази благодарност към португалските и испанските си колеги, които са допринесли нашата база в Антарктида да бъде снабдена с модерна апаратура, захранвана със слънчеви панели. Експедицията ще продължи до края на март, когато завършва и южното лято, след което базата ни отново ще бъде зазимена.

Тъй като на мен лично ми остават около два месеца за подготовка, сещате се, че само това ми е в главата... Продължава набирането на спонсори и силно се надявам да се намерят още далновидни хора, които ще оценят това, което ще върнем в България – прекрасен филм за построяването на параклиса, за изследванията на учените и изобщо – за цялостната работа на всички ни. Ще донесем в Родината и прекрасни снимки, които ще открият още от красотите на Леденият континент и надявам се още от Неговите тайни! Всеки, който ни е помогнал ще получи лично от мен фотоси, с които малко хора могат да се сдобият. Вярвам, че да си свалиш снимка от интернет е едно, а друго е да я получиш директно от източника, тя да си е само твоя и никой да няма друга такава! Много от фирмите получават възможност да ползват фотосите и за реклама, а това си е инвестиция. Списъкът с всички спонсори ще го видите в края на филма. Дай Боже да стигнем до там и да се върнем живи и здрави, обещавам да споделя с Вас преживяното!

Весел и успешен петък на всички!