На оградата бе седнало момче на около четиринадесет години. Махаше с крака и дъвчеше дъвка. Маратонките му бяха полуразвързани, а шапката на една страна. По смъкнатите дънки имаше кал, а якето бе полусъблечено на кръста.

След малко Дан изплю дъвката на земята и скочи от оградата. Завъртя се на един крак и удари шапката в земята. Взе я с движение, наподобяващо полет и се загледа в края на улицата. На лицето му се изписа лека усмивка, а погледа стана шеговит. Приближаваха още две момчета, на същата възраст с подобно размъкнато облекло. Дан се здрависа с тях по необичаен начин – с лек замах през рамото и сърдечна усмивка: „ГЕПИ!!!”.

Трите момчета застанаха един срещу друг и усилено започнаха да обсъждат нещо. Не ги чувах добре, заради силната музика звучаща от почти разпадналия се касетофон, който донесе едното от момчетата. Музиката също бе странна – някаква смесица между рап и техно.

След няколко минути, трите деца застанаха в редица и започнаха да правят някакви упражнения. Изглеждаха все едно са в тренировъчна зала за балет и някой упорит ги наставлява. Крака, ръце, глава – те раздвижваха абсолютно всяка част от тялото си. Дан огъваше ръцете си все  едно бяха ластични. В един момент едното от момчетата изкрещя: „СТОП!!! АРЕ ПО-СЕРИОЗНО!!!”. Панталоните му бяха смъкнати, но каретата, там където бяха коленете му едвам личаха. Дан и другото момче започнаха да се въртят около приятеля си сякаш ходеха по лед. Започнаха са де смеят. Момчето с карираните панталони изсипа цялата си раница и извади две касети. Свойски погледна приятелите си, смигна им и им каза: „Това за сега, а това за по-късно!”.

Пусна едната касета. Като че някой бе наредил на тези деца едновременно да започнат да стъпват котешката. Движенията им ставаха все по-богати на чупки и децата добавяха все повече елементи в танца си. Леките и плавни сгъвания и разгъвания ставаха все по бързи. Ако човек не слушаше музиката от раздрънкания касетофон, ще си рече, че гледа някой от  класическите балетни пиеси като „Жизел” на Адолф Адам или „Лебедово езеро” от Чайковски. Стъпките на тези три момчета бяха толкова леки, че ако нямаше музика, на улицата щеше да цари тишина все едно те не бяха там. Всъщност, щеше да се чува само шума от памучните им дрехи. Така наречената от мен тренировка, продължи докато не свърши касетата. Тримата седнаха на земята. Момчето, което бе изсипало раницата си извади пакет бонбони. Уговорката беше – изяждат пакета и продължават, докато се стъмни.

Сега разбрах, от къде бе тази кал по панталоните на Дан. Всеки ден майка му переше нови и нови панталони. Викаше по него постоянно, заради раздраните маратонки и мръсните ръце. А иначе Дан бе добро момче. Ходеше на училище по няколко часа, но никога не лъжеше майка си за това. В семейството на Дан бяха шест души – родителите му, баба му и дядо му и брат му, който никога не се прибираше през деня. А за Дан бе важно само едно – танците. Всяка свободна минута той се събираше с двамата си приятели, слушаха музика и танцуваха. Дан прилагаше част от танцовите елементи и в къщи – скачаше от леглото си, с което подлудяваше баба си на долния етаж, пързаляше се по плочките в кухнята, докато майка му правеше закуска, въртеше се на глава в хола, когато оставаше сам. Това се случваше твърде рядко, но той се възползваше винаги. В училище за Дан се чуваха слухове, че не бил с акъла си, но обикновено той отвръщаше на това със завъртане на пета и гръмък смях: „ДА! ХАХАХА! ЛУД СЪМ!!! МНОГО СЪМ ЛУД! ХАХАА!”. Какво се случваше в главицата на това дете никой не знаеше, но личеше само едно – мечтата някой ден да завладее сцената не го напускаше, дори докато учителката го изпитваше на дъската той плавно тактуваше, което я вбесяваше. Имаше няколко неща, които Дан пазеше като очите си – касетофона /него не изнасяше от къщи никога, защото му бе подарък от брат му/, няколко шапки и два колана от баща му. Винаги ги носеше когато танцува.

Винаги когато се прибирах от работа, минавах покрай хлапетата и се питах: Дали някога, някой ще забележи това момче?

Дълго време подценявах този вид култура, докато не гледах този филм:

StreetDance 3D
http://www.imdb.com/title/tt1447972/

Препоръчвам го, на хората, които наистина искат да разберат същността на уличните танци!

Тези деца са типични индига, твърде различни от общо-приетите норми, но съвсем не са лоши, напротив, лошите са тези, които не ги приемат и не могат да общуват нормално с тях. Имам си такова в къщи, само за музика мисли и хич не му пука след време от какво ще живее :)))

Мила приятелко, сега им е времето! Нека витаят в облаците, защото като ги подпука живота, няма да имат време да мислят за това. Ние също сме били такива и ние сме били на принципа "Дреме ми", така че нека бъдат щастливи!
А относно поста и стрийт танците, до сега бях гледала само клипове, никога не се бях интересувала и не съм предполагала, че това е цяло изкуство. Попаднах съвсем случайно на този филм, но ми отвори очите за доста неща!
Благодаря ти, че намина!
Весел и спокоен ден!

децата индигови или не са си деца и трябва да имат детство. Да следват мечтите си, като твоят Дан. Това му харесва, това прави. Защо ли му е нужно да учи химия, например, или коренуване и т.н. То разбира от танци. И аз моето хич не го юркам да учи, само за английския настоявам и имахме учител три пъти седмично до седми клас. Сега си свирка в подготвителния клас. Разбра, какво съм имала впредвид. Това, че не е математик "не ми пука", само да е живо и здраво и да си изживее детството. Свекърва ми мисли, че съм безотговорна, но аз държа детето да прави, това, което му харесва и държи дълго вниманието му. Хубава вечер!

Истински родител си ти! Винаги трябва дазнаем, че децата хич не са глупави, те знаят какво искат, макар и само в мечтите си. Просто трябва да ги подкрепяме!
Хубава и спокойна вечер и на теб!

Много ми хареса.
Хубав ден в есенния дъжд!

Възхитителен разказ.
Ще си сваля филма.Ама той наистина ли излезе вече.Че той трейлъра до вчера се въртеше.
Много,много ти благодаря!

Аз го свалих от Замунда. Пишеше, че е със субтитри на български, но аз нещо не можах да ги отворя - пробвай!
Весел и хубав четвъртък!

съм 1 и 2 част с дъщеря ми-това са й любимите филми, сега с удоволствие ще изгледам и 3 де-то
Децата трябва да развиват талантите си, това ги прави пълноценни хора