Някъде, дълбоко в мен, се крие образ... Само при усещането, че той се крие там, сърцето трепти. Скрил се е, но е толкова ясен, по-ясен от най-прозрачната вода. Мисълта рисува очите, лицето, ръцете .............. всичко. На където и да се обърна виждам теб - този, който се крие в мен!

Защо? Защо си там? Как дойде? Защо за теб съм готова на всичко? Защо пред образа ти, аз съм безсилна?

Каквото и да захвана, където и да ида, отново виждам теб! Знам кой си! Чувам гласа ти! Зная името ти! Зная всичко за теб! Дали ти знаеш за мен, толкова, колкото аз за теб.....?

Питам се, защо се появи? Ти си различен, далечен..... Защо?  Какво се случи? Какво направи с мен? Дали е някаква магия....... не, ... не знам!

Очите ти са като сияещи мъниста, косите ти са  като кадифе, ръцете ти са нежни пролетни цветя.... Усмивката.... сияеща – прекрасни перли!  Продължавам да рисувам теб.... Ти, който си там, дълбоко скрит в сърцето ми!

Далеч си, но те чувствам близо.... До мен си! Топлината ти ме буди и приспива, а сянката ти ме преследва. Не мога дори да те докосна, но усещам твоя допир... Дори го търся...

Опитвах да се откажа теб, хиляди пъти..... Не успях и продължавам,  да нямам сили да премахна лика ти, от сърцето си. В опитите да изтрия нежния ти образ, осъзнах дори това, че сме еднакви....Еднакви в мислите, работата, общуването .... отново всичко...

Твоята самота е и моя, твоята тъга е и моя..........................  Желанията ти – искам да ги изпълня всичките! Мечтите ти – искам да ги осъществим заедно! Очите ти – искам да виждам през тях! Когато плачеш, плача и аз.... Искам да пия сълзите ти, да те накарам да се усмихнеш, за да изгрее отново слънцето, което някой е скрил с обида! Искам да виждам сияещото лице и да чувам мекият ти глас, способен да разтопи и най-здравия лед!  Искам да чувам смеха ти, за да се засмея и аз! Искам да отнема болката и мъката ти и да я отнеса някъде далеч, там от където няма да се върне, за да отваря рани в душата ти! Искам усещам твоите радости! Имам нужда от твоето щастие – то ще бъде и мое! Имам нужда,  да се грижа за теб, така както майка се грижи за първороден син! Искам да бъда твоя, само твоя.......Всъщност,  аз вече съм твоя! Вземи от мен, това което искаш, това, от което се нуждаеш! Без сърцето, защото то вече е твое!

Трудно е, твърде много искам, може би... Но само това мога – да искам, защото моите думи.............. едва ли ще стигнат до теб, а дори и да стигнат ти няма да ги чуеш, така както искам аз... Ти – този, в сърцето ми....... Този, заради когото живея, дишам, мечтая! Ти си всичко! Дори не искам да те притежавам, защото ти си в мен!

Защо? Кой ме ориса така? Кой запечата този образ? Кой ми направи тази магия? С какво заслужих, всяко мое сетиво да чака теб, да те иска и да мечтае само теб?

Това е моята изповед.....

искаш, не искаш тя ще си стои в теб, защото си срещнала твоята половинка, с която трептиш в резонанс. Обикновенно тази любов не причинява болка, а въздига духа, пречиства го. Невъзможната любов понякога остава цял живот в теб, защото няма с какво да те разочарова и огъня й те топли до края на дните ти. Така е по-добре, отколкото да не чувстваш любов в себе си.

Пожелавам ти да е споделена тази магия!