Няколко поста, примесени с мои разсъждения, ме предизвикаха да напиша няколко думи, за тези, които аз определям като нЕчовеци.

            Какво е да си нЕчовек?  В тази граматически нЕправилна дума се съдържат чертите на 80% от съвременните българи, за мое ОГРООООМНО съжаление. Ще пиша с примери, защото поведението на тези видове не може и е трудно да бъде обяснено само с две думи. Иска ми се да пиша във ІІ-ро лице, защото изпитвам вопиюща нужда, да се обръщам към всекиго от Вас на „Ти”.

Вървиш по оплескания с дъвки тротоар, покрай изсипани кофи за боклук.Вперил си поглед напред  и мислиш, как да изкараш до заплата – от кое да вземеш и къде да запълниш.
            Разминаваш се с някакви подобия на хора.
            Погледите им са мрачни.
            Добре са облечени, даже някои прекалено добре.
            Лицата им са с особен израз – смесица от емоции, но не виждаш нищо положително.
            Празнотата в очите им, те кара да се замислиш, какво има в мозъците на тези подобия на хора. И не след дълго, получаваш отговора на този въпрос.....

Влизаш да си купиш цигари. Казваш „Добър ден”, а отсрещната страна те гледа, като че си й изял закуската. Някъде зад щанда, се чува виеща мелодия, която те кара бързо да вземеш цигарите и рестото и да излезеш.

Десетина метра по-надолу по улицата, възрастен мъж е опитва да пресече. Светофара свети зелено, но никой от седящите зад волана не се сеща да го пусне. Жега е. Тълпата, която пресича също го подминава. Човека седи и явно не вижда зеленото. След секунди пада на земята. А тълпата продължава да не се интересува от случилото се. Не ти остава нищо друго, освен да идеш и да му помогнеш да стане и да продължи пътя си. Мъжът очевидно е получил топлинен удар и има нужда от глътка вода. Слагаш го да седне и търчиш до магазина отсреща с всички сили. Влизаш – опашка от 5-6 празно-гледащи роботи. Молиш, да те пуснат, като обясняваш случая, но единия от прано-гледащите се обръща към теб с укор „ААаа не има си ред! Ще чакаш!”. В крайна сметка успяваш да вземеш, така нужната вода и помагаш на възрастния човечец.

След толкова емоции си изтощен и имаш желание да седнеш и да изпиеш едно кафе.

Стигаш до първото заведение и сядаш. В полезрението ти отново щъкат онези странни празно-гледащи мрачни лица. Чакаш дълго, докато се сети някой да дойде да вземе поръчката ти. Таман решаваш да станеш и пристига приятно изглеждащо същество, което без да се церемони излишно, те пита с равен тон: „Кажете какво ще желаете!”. След още почти половин час, получаваш кафето си и същото създание ти казва, че ще трябва да си платиш веднага. ОК! Вадейки пари, то те гледа в ръцете сякаш ще извадиш златни кюлчета. Очаква „нещо отгоре”. От добро възпитание, ти добавяш това „нещо”,  а създанието те гледа вече недоволно. Решаваш, да не обърнеш внимание на този поглед, защото ти се е събрало достатъчно. Пиеш кафето, пушиш една цигара и продължаваш към дома.

Усещаш, как те блъскат няколко пъти. Забързваш крачка, с надеждата, че по-бързия ход няма да позволи на минаващите покрай теб, да те блъскат. Заставаш на голямото кръстовище преди дома ти и чакаш да стане зелено. Погледа ти е привлечен от млада жена, която за разлика от всички около теб излъчва топлота. Оглеждаш я, защото за теб това е странно. Жената е със слушалки в ушите, а лицето й като че ще се усмихне всеки момент! Това те кара да се успокоиш. Все пак сред тази сивота и мрачност, въпреки засмяното слънце, виждаш един различен!

А другите?

Те нямат ли душа?

Могат ли да се засмеят искрено?

Могат ли да усетят чуждото нещастие или щастие?

По погледа им личи липсата на сърце. Безчувственост....

Може ли същество, наречено Човек, да бъде безчувствено? НЕ!

Тези, които минаха пред очите ти не са Човеци – те са подобие, но само физическо...

Те са нЕчовеци....

гледа като вук...

а може пък да са станали жертва на Дементорите...

Занемях, сърцето ми заби лудо, а мислите ми се объркаха, само устните промълвиха : ПРАВА СИ!

Гадното е, че за тях НИЕ сме грешка на природата:((

Тъжно,тъжно,....гадно.

Суровата действителност, но леко хиперболизирана от автора за по-голям ефект.
Статията е добра!

Обратното на човек е биологичен брак на Създателя.

Благодаря, не случайно в началото на поста споменавам, че думата не е правилна... Но не мога да намеря друга...

Благодаря, че оценихте написаното! Нарочно е хиперболизирана, малко да се позамислим, в какво и сред какви живеем, дали ние не сме същите и дали не трабва нещо да се промени!

Нечовеци. Да не са роботи? А даже и роботите могат да придобият чувства.:)

Милена, ужасно е да видиш хора загубили човешкото в себе си, но това не се е случва само у нас. Мой приятел белгиец ми разказа за смъртта на един стар човек от неговата улица. Разбрало се, че е умрял едва след като миризмата станала непоносима, т.е. след няколко месеца.

Доста хора са зомбясяли, едни от прекомерна жажда за пари, а други от пълна липса на средства.

Единственото лекарство е да покажеш човещина, това си и направила. Повярвай ми имало е ефект, може да не си го забелязала, но си повлияла хора около себе си със своето поведение.

Колкото по-често имаме смелоста и силата да постъпваме като хора, толкова повече ще стават тези като нас.

Dori i ne razbrah kak stana, prosto stana.
Prazno mi e otvatre. Ne mi se smee, ne iskam da izlizam ot tova si sastoianie.

Znam prichinata, koiato me vkara v tova sastoianie. No kakvo ot tova.
Ima neshta, koito sled kato se provaliat jivotat zagubva goliama chast ot smisala si.

Браво мила, вие там не сте човеци, не сте и в бяла държава, затова избягах и сега съм щастлива.

битието определя съзнанието.

Лидис, като си толкова щастлива защо киснеш денонощно в блог.бг?

Както е казал един древен мъдрец, Хора много, човеците са малко. Какво те учудва?

Когато нямаш душа, няма никакво значение дали си тук или си някъде другаде! Убедена съм, че и на други места има такива хора, но тук в БГ, дори и чужденците го забелязват. Мисля, че трябва да си направим изводи!

Всеки сам да направи усилие да бъде човек!
На теб прегръдка,мила!
Знам ,че си състрадателна!
Запази човешкото в теб!
А онова момиче със слушалките е разбираемо защо е щастливо! То с музика се е абстрахирало от действителността! Която понякога е ужасна и трудна за приемане!

... и се размножават чрез просто делене.

Ти не си човек, противна lidis, около тебе вони на вкиснал алкохол и вмирисана душа

и жалка