Събудих се сутринта, още по тъмно. С първата глътка кафе ме превзе едно такова петъчно усмихнато настроение. Пуснах си радиото. Като по поръчка, звучеше весела песничка за слънце и море.
Докато закусвах, наблюдавах как небето променя цвета си – тъмно синьо, по-светло, още по светло с оранжеви оттенъци и ....
Слънчо се показа!
Беше време да тръгвам.
На вън въздуха все още беше свеж. Мирише ми на есен - нежна, топла и приветлива. Докато си карах колелото, около мен се сипеха жълто-кафяви листа. Леко се спускаха и заспиваха на земята.
Избрах си маршрут през парка. За да се насладя на ранната утрин и за събуждане. Все още всичко спеше. От далеч видях само две игриви катерички как се гонеха из клоните на две дървета и ръсеха листа. Скок-скок-скок, ха на единия клон, ха на другия. По-едрата изчакваше другата, а пък мъничката се люлееше и като че ли нарочно се закачаше с голямата. Нямах време да ги погледам, а бяха забавни.
Минах през влажна и тясна пътечка. Продължаваше да ме преследва аромата на есен, на листа и на мокра почва.
Излязох на голямата алея и Слънчо ме посреща с ярка, ослепителна светлина и топла прегръдка.
Колко беше хубаво това Слънчице!
Все още, лъчите му обгръщаха земята с пелерина от нежна и галеща топлина! Сърцето ми се пълнеше с радост всеки миг, в който погледнех блестящия диск на Слънчицето! Колко беше усмихнато само! Все едно канеше: „Хайде де, усмихни се! Я виж колко е хубаво! Петък е!”


Желая на всички един прекрасен петък!