Тъй, така по приятелски, неделно, седнахме да пием кафенце – аз, Митака, Бибата и Бат Юли. От дума на дума, Биба сподели, че трябвало да се премести една камара керемиди, от къщата в двора й на село. Обадихме се на още приятелчета и взехме, че се събрахме. Не ме свърташе в София още предния ден и рекох:
- Абе хора, що не идем да ги преместим тия керемиди? Селото е на час път, сега е към обяд, до довечера ще се приберем.
Всички прегърнаха идеята. Как не се намери един да каже „не”? Събрахме возилата и хайде на пътя. Гаааазззз!





А по пътя красота, пролет!

Спряхме да обмислим положението с празните стомаси. Къде ще се яде? В района трудно се намира заведение, работещо в неделя. Решение не се намери. Стигнахме Пирдоп и Бат Юли предложи да пием по кола /някой бира, щото бяха багаж/.


Пак се отвори дума за ядене.


Ех, стомасите ни бяха на осморки, а в заведенийцето предлагаха само сандвичи. Само един изгладнял се осмели. Тръгнах аз из града да диря кебапи и кюфтета – готови опечени. Час търсене и нищо.
- Последна надежда, всяка оставете - рекох от другия край на улицата. Да ама носа ми надуши скарааааа... Бре! Тръгнах аз като мишоците, по миризмата. Заведе ме в ловното стопанство, а там празник! Сбрали се на маса, пият и ядат. Питах, предлагат ли, срещу заплащане някой друг кебап. Една кръшна девойка се ухили:
- Ами по-принцип днес не работим, иначе предлагаме.
- А ако поръчам повече? По 5 бройки от всеки вид скара, който предлагате.
Момичето беше като стрела. Влезе вътре и след две минути излезе. ОЛЕ! Ще се яде!
Почакахме си бая, докато стане яденето и хайде пак на возилата. Бръмм!

Стигнахме малката къщица – спретната, току що ремонтирана.





Керемидите бяха на тавана. За половин час, групата на Шаро изнесе керемидите в двора и ги подреди – на туй му се вика перфектната манифактура.
След офанзивата седнахме да хапнем.

Еййй! Сладка работа!

Поприказвахме, поседяхме и хайде, на обратно към София. Пак красоти, ама нейде в длаченката се чу грохот... Още около десетина километра... Огромни капки... Още по-големи... Светкавица! Трясссс! Айдеееее, град като бобени зърна! Нийде не можеш да се скриеш! Бавно, бавно в поне двайсет сантима вода, се добрахме под моста преди Саранци. А Бай ти Юли ухилен!?! С каска като канче, целия вир вода и се хили!
- Абе ти що се смееш бе, я виж какво става? Как ще се прибираме ако не спре? Знаеш ли, че и гащите са ми мокри? – развилня се Бибата.
- Ми смешно ми стана. То вали дъжд, аз се смея и като заби града ми стана още по смешно, а ся ми е весело, щото се сетих, как чувах чукането на градчетата по зъбите ми... Ххахахахаха!
- По какво се познава щастливият моторист – по мухите между зъбите – с равен тон, казах аз, въпреки гадното усещане от мокрите дрехи.
Минутка мълчание... Изстиналите мозъци се досетиха за вица последва целокупен хилеж, който заглуши и гръмотевиците:
-   ХАХАХАХАХАХА!

Поспря и тръгнахме. Не можах да извадя фотоапарата в движение, но София ни посрещна с прекрасен залез! Никой от нас, няма да забрави тази разходка!

Като край и поздрав за всички, ще ви запозная с един обитатаел на къщата, който обича да пие вода от герана:

Дъжд не дъжд, хубаво сте си изкарали! Най-обичам такива пътувания - спонтанни и пълни с изненади!

Поздрави!

Поздравления :)

Хахаха! Да, и в града, които яката ни наби, видяхме веселото!
Поздрави и от мен!

Баси кефа! Ем сте свършили работа, ем сте се разходили, ем и весело е било!
Дано по-често се случват такива готини моменти!

Направо сте си за завиждане Мики, въпреки дъжда ...
Следващият път, хвърлете някое кебапче в дисагите, зощото не се знае къде ще замръкнете.

Оооо, случвало се е хаххахаха. Тогава преживяхме 6 човека с един пакет бисквити, който по случайност беше останал в раницата ми хахахах. Бяхме тръгнали на разходка и возилото на един приятел се развали. Докато дочакаме някой да донесе необходимата част бая си поседяхме. Бяхме си направо в нищото хахаха!
Поздрави!

на пътя:)))

ти си мотористка? Още повече ми става любим блог-а тогава. Поздрави от Пловдив :)

Много скоро, ако спечеля от тотото ще си закупя возило. Сега, все още съм багажник. Хубаво е и да се возиш, но още по-хубаво е, да караш!

важно е да има вятър в косите.

Аз пък много харесах котката! Позира като за снимка, гледа умно и е много красива :)))