Здравейте отново!

Отдавна не съм писала разсъждения в блога, но днес някак вътрешно нещо ме кара да изложа мисли пред вас.

Животът ни преминава през много пътеки и трънливи  и красиви, но понякога се случва нещо, което може да преобърне всякакви планове и което може да ни отклони от поетия път. Става нещо, което съдбата е отредила и се налага да избираме.

Дали случка или някакъв съдбовен момент е без значение. Важното е, че той е повратен. Разбираш нещо, от което изход почти няма или ако има шансът да се промени нещо е минимален и това определя пътя ти за напред. Налага се да заживееш с това и да свикнеш с него. Да се примириш, че не можеш да промениш нищо. Започваш да се чудиш – правил си планове, мислил си за бъдещето, но голяма част от плануваното не може да се случи... Ядосваш се защото не си избрал тази съдба. Не си го искал и не си правил постъпки, които да доведат до този поврат.

Разсъждавайки, стигаш до извода, че трябва да избираш – дали да продължиш според плановете си или да направиш нови, съобразени със ситуацията. Това е труден избор... В някои моменти си мислиш, че си го направил, но когато си спомниш, че има нещо, с което трябва да живееш и да се примириш отново започваш да се чудиш и да си задаваш същите въпроси, които си си задавал преди да си избрал.

Мисълта тече бавно и натоварващо... Казваш си „Свикни с това. Налага се.” И въпреки тия мисли, оставаш с впечатлението, че не можеш да свикнеш, защото съдбата ти е определила друго. Отново се ядосваш и дори ти се иска да захвърлиш всичко, да спреш да правиш планове и да се оставиш по течението. Но има неща, които те спират да се оставиш по течението – любимите хора, работата и дори факта, че си жив и мислиш. Тук стигаш до един огромен и сложен въпрос: „Защо съм тук тогава? Налага се да заживея с мисълта за нещо и да свикна с него. То промени изцяло живота ми и ще продължава да го променя с времето. То разруши плановете ми, а аз трябва да живея...”. Когато стигнеш до тези тежки мисли, става още по-сложно.

Чудиш се защо си тук, а не можеш да продължиш пътя си. Ако съдбата е решила да те отклони настоящия път има ли други пътища, по които можеш да тръгнеш? Със сигурност има, но те са тотално различни, ако щеш и от нормалното развитие на всеки човек – като започнеш от кариерата, домът и стигнеш до създаването на семейство. Общочовешки неща, към които всеки от нас се стреми, за теб стават по-трудно постижими. И продължаваш с мислите: „Има ли смисъл, да се стремя към тези цели, ако се окаже, че „нещото” ще ми попречи, в момента, в който стигна финалната права преди постигането им? Що за съдба?”. Пак стигаш до избора и пак решаваш да спреш да мислиш...

Каква е моята позиция по изложеното до тук.... Ами не зная... Не мога да си отговоря и се надявам да видя поне част от отговора във Вашите коментари...

Благодаря Ви предварително!
Весел и спокоен ден на всички!

Един съвет от чичо Хамстер:
Когато се озовеш в такава ситуация първите няколко дена /за някои са и месеци/, са сложни наистина, НО в живота безизходна ситуация НЯМА и аз съм се убедил лично в това! Прави това, което си правила до сега. Вярвай в ТВОИТЕ неща и парви планове. Грубо казано - заеби тоя момент! Знам, че е трудно, защото той постоянно напомня за себе си, но това не трябва да ти пречи по никакъв начин да осъществиш мечтите си! Понеже знам за какво пишеш, ще ти кажа: Никога не се отказвай да вярваш, че ще се оправят нещата!

Както винаги оптимист! Ами по принцип си прав, но от време на време някак е трудно да си оптимист...

А трябва!

Само е необходима сила на духа, за да останем верни на себе си. Това се възпитава, никога не е лесно, но от всяка непредвидена ситуация, изкарала ни от релси, само можем да излезем по-силни, защото сме я преодолели. А ние можем, нали?

Понеже знам, че Мишето няма да си каже, ще вметна: има неща, които се случват и те съпътстват целия ни живот. Ако опитаме да не мислим за тях, колкото и да зависим от тях, определено ще ни е по-лесно. Плановете са си планове, макар и по-сложни за осъществяване, така че просто опитай!

Огорчена си, което е разбираемо, но преспи две-три вечери, откъсни се от това и ще можеш да го прецениш по-безпристрастно.
Стискам ти палци!

Времето ще покаже!

Бих казал, че човек има неподозирани вътрешни сили да се справя с проблемите. Трябва да вдигне глава и да избере път. Не е лесно. Болката, нараняването остава доста време някъде в теб...
Утре денят ще е по-успешен!

трудно е,но просто се смири и приеми.Колкото по-малко съпротива окажеш на промяната сега толкова по-лесно и безболезнено ще се случат нещата около прехода - "настоящ към нов път".Кой знае всъщност кой е правилният път и какво се крие зад привидното и удобното? Съзнанието се развива затова днешните ти страхове утре вече ще са просто отминал и далечен спомен.Това е:
"Там,където един път завършва,нов път започва...Трябва да поискаш да го видиш,защото Пътят е там.И те чака.Събери сили и направи първата стъпка.И Пътят ще те поведе...Нищо никога не свършва.И Вселената,и човешкия дух са вечни и безкрайни."Кураж!

Излишно се превъзбуждаш.
Всичко е по-просто.

Този blu ebe според теб защо ти се навърта?

в които си мислиш,че знаеш какво ще загубиш,какви тудности предстоят,ако рискуваш да вземеш решение за промяна и не смееш.Искаш да запазиш сигурните ,според теб,неща.Колкото до съдбата,има една латинска поговорка,която гласи,че съдбата покровителства смелите.