Споменавайки определението „антарктик”, обикновено хората си представят човек, който пребивава известно време на Ледения континент и толкова. За моного хора е непонятно какво всъщност се крие зад това определение и това е съвсем нормално. Малко се знае какво правят антрактиците на Антарктида и целта на този материал е да Ви запозная накратко с работата и задълженията на българските антарктици.
Да си антарктик е привилегия в очите на околните, но не и за самия антарктик. Той винаги мисли за своите задължения, които никак не са малко и не се ограничават само с престоя на о-в Ливингстън /част от Шетландските острови, южно от Латинска Америка/.
Приготовленията за всяко пътуване започват още след зазимяване на базата „Св. Климент Охридски” в началото на март. Планове за нови научни проекти, отчет на старите, опис на всичко необходимо за следващата година – от провизии до финасиране и планът за самото пътуване през номеври. Нито една от тези задачи не е лесна!
Пътят до Антарктида е средно около седмица. През Европа и Латинска Америка е обичайния маршрут, но се избира най-оптималния вариант – кратък, с възможност за малка почивка и съобразен с метерологичните условия – основен фактор за придвижването с кораб. Пътуването на всички членове на експедицията става поетапно, със строг подбор и е на ротационен принцип – по групи, през месец и по няколко човека. Причината за това разпределяне се определя от нуждите на антарктиците, които вече са на базата – те непрекъснато държат връзка, чрез сателитен телефон с Българския Антарктически Институт, който с всяка следваща група изпраща и допълнителен багаж с необходими продукти, материали и т.н.
    Тази година Българският Антарктически институт може да се похвали с изпълнение на всички поставени задачи в плана – 7 научни проекта, от които 4 с чуждестранно участие, построяване на параклис „Св. Иван Рилски” и поставяне на ветрогенератори, с оглед запазване на околната среда и пестене на гориво. Целта на научните проекти бе основно свързана с проблемите за глобалното затопляне. Най-важният проект, който е български и първи по рода си е чрез взимане на проби от тюлени и пингвини да се установи влиянието на затоплянето на климата върху животните. Растителният свят също не остана на заден план – нашите биолози събраха проби от почти всички видове мъхове и лишеи в района на базата. Всички проби вече са транспортирани и задачата на антарктиците – биолози е детайлно проучване на ДНК, която ще докаже влиянието на климатичните промени върху флората и фауната на Антактида. Чуждестранните проекти включваха обща работа на учени от България, Португалия, Япония, Аржентина, Испания и Франция. В тази връзка можем да споменем за дългогодишното приятелство между Испания и България на Антарктида. База „Хуан Карлос” се намира на около 40мин. път с моторна шейна и още 20 мин. пеша от българската база или на около 20 мин с моторна лодка тип „Зодиак”. Връзката между двете бази се осъществява чрез радиостанция и е постоянна. Като приятели и съседи не се пропускат и общите сбирки – през известен период и когато времето позволява нашите антарктици се събират с испанските. Такова приятелство е истински полезно, особено в условията на Ледения континент. Често учените си помагат. Като пример – тази година испанският воненно-научен кораб Хесперидес превози две от групите от о-в Кинг Джордж до българската база, а друг испански кораб „БИО Лас Палмас” освен, че редовно и от години превозва български групи през опасния пролив Дрейк, тази година спомогна на нашите учени да довършат своя проект, като съдейства за събирането на последните 33 проби от животинския и растителен свят.  Взаимодействието на нашите и чуждестранни учени прерастна в приятелство, което ще сопособства за по-нататъшна работа и добри взаимоотношения със страните - партньори в научните проекти.
    Благодарение на изключителната организираност, под ръководството на проф. Христо Пимпирев България може да се похвали и със своя нов храм – вече има основна покрита постройка, която догодина ще бъде дооборудвана и ако Бог е рекъл ще бъде осветена.
Денят на антрактика е като по строг график – на задължителната закуска се определят задачите. Те зависят от метерологичната прогноза за деня, предоставена ни от испанците и ако времето е хубаво се работи усилено, колкото се може повече, за да се компенсират дните, когато е невъзможно да се излезе извън базата. Обядът при хубаво време не е задължителен, но за хората около базата е в определен час. Вечерята е също фиксирана и задължителна – прави се разбор на свършеното до момента и се маркират задачи за следващият ден.
Всичко зависи от метерологичните условия и режима на тока. Когато времето е лошо и не позволява работа и през часовете без ток през деня антрактиците се отдават на четене на книги и размисли. По време на храна се объсждат възможни задачи, които биха могли да бъдат изпълнени, дори и в лошо време.
Количеството храна се планира месеци предварително, според състава и броя на членовете в експедицията. Порционът за всеки е достатъчно калоричен, за да осигури сили за ефективна работа в студа. Включва обикновено стабилна закуска, супа на обяд и месни продукти за вечеря. Определя се и график за домакинската работа. Всеки член на експедицията полага дежурство, в което са включени няколко основни задачи: определяне на менюто за деня, почистване и поддръжка на общото помещение, работа с радиостанцията /за целта се провежда предварително обучение/ и спазване на режима за включване и изключване на генератора, осигуряващ тока на базата.
Въпреки определените задачи, всички членове на експедицията поемат и ангажимента да помагат на останалите и да пазят живота им, както и своя. За целта, всеки който излиза извън базата носи със себе си радиостанция, дежурния е длъжен да реагира незабавно при проблем. Всяко неспазване на тези правила и поставените задачи бива „наказван” – за повечето от тях, порицанието от ръководителя е достатъчно. Тръгвайки на път към Антарктида всеки поема отговорности, а най-голяма е тази на ръководителя – прф. Христо Пимпирев. Още преди тръгване той запознава хората с предстоящите трудности, рискове и отговорности. Изборът остава в ръцете на бъдещия антарктик – ако е готов да приеме тези условия, той ги приема и те важат до завръщането му в София.
Сега, след зазимяването на българската база „Св. Климент Охридски” и завръщането на всички членове на експедицията започва поетапното планиране на задачите за следващата 21-ва експедиция. Желанието на проф. Пимпирев и неговия екип е следващата експедиция да е още по-успешна от предишната. Мечтата на всеки антарктик е българската база да бъде още по-модерно оборудвана, така че да позволява голям брой хора, които да прославят българската наука по света със своите открития, а целите му винаги са свързани с тези мечти. Сърцето му е там – на Антарктида, а привилегията остава за околните.

Автор: М. Маринчева

но ако може да увеличиш шрифта с една идея ?:)...

Би ли обяснила малко по-подробно на какви условия трябва да отговаря човек, за да участва в тази експедиция?

И снимки - колкото повече, толкова повече:)))
Поздрави!

но не са го отчели, що така?

Нещо блогът пак е зациклил и май някой пипа, дето не му е работата...

Явно всичко там е строго разчетено, за да има добри резултати. Сигурно ти е било и много интересно. Ще има ли снимки?

страхотен пост, поздравления :) Сигурно е неповторимо изживяване да си част от тази експедиция! :)

Предстои изложба. Може би до две -три седмици!
Да определено ми беше интересно. Човек се учи в такава среда!

Условията са поне няколко срещи с българските антарктици, подробни медицински изследвания и конкретна задача.
Снимки ще има тепърва, просто трудно се избират най-добрите от 8хил. кадъра хахаха!

Благодаря Дори! Изживяванията са много и емоциите също. В този кратък материал успях да събера главното и по-общото, за да стане ясно, какво всъщност е да си антарктик. Не е лесно!

За генераторите е добра идея,за да не замърсяват околната среда.А как са с тоалетната,канализация,пречиствателна инсталация? Шегувам се разбира се,но ми се струва преекспонирано това с генератор и околна среда.Кажете си го,че да не носят бензин до Антарктида,по изгодно е с ветрогенератор.

Тази година бяха закарани 4 ветрогенератора. Освен тях има и соларни панели. След като соларите бъдат ремонтирани и сложени ветрогенераторите, ползването на гориво ще се намали чувствително. В момента се прави всичко възможно за да се запази околната среда, но както винаги е въпрос и на финанси.
Не може Чехия, която няма база на Антарктика да получава бюджет от 6млн. евра, а ние, които поддължаме 4 постройки да получаваме 200хил. лв., които не стигат даже и за път.

.... хубаво е да си на почивка на държавни разноски! Знам какви ги вършат другите държави, знам и бараката на българите.... Но щом е дошло от бай Тошо така, ще си остане и така. Разтягаи локуми да оправдаваш светилото на бг науката пф!

ГЛУПАК/чка! Няма по истински учени, защото се справят без пари, за разлика от останалите! Всички чужденци, стъпили на нашата база казват:"Набазата ви има дух, а вие сте страхотни!". Чудя се защо ли, признанието винаги идва отвън, а не от у дома...?