Материалът който излезе в днешния брой на в-к "24 ЧАСА"
Сърдечни благодарности на екипа на вестника и специално на г-жа Мила Вачева, която съдейства за реализацията на тази статия!

Изборът да тръгна на такъв дълъг път (Антарктида е на близо 14 000 км от България) за мен бе лесен - обичам да пътувам и да опознавам Земята.

Попитах проф. Христо Пимпирев колко трае пътят до българската база "Св. Климент Охридски на остров Ливингстън (един от Шетландската група, част от Антарктида). Отговорът беше от 5 до 10 дни с 4 самолета и кораб. Другият вариант спестяваше един самолет, но беше през опасния пролив Дрейк.

Кандидатствах за фотограф на експедицията и, слава богу, одобриха ме.

Дойде дългоочакваният ден на тръгване. Контейнери с провизии, раници, техника... Все пак влязохме в границите на позволените килограми багаж. В тазгодишната експедиция участваха 22-ма души - 8 жени и 14 мъже. Пътуването на всички членове на експедицията става поетапно на ротационен принцип - през месец и по няколко човека. Причината за това разпределяне се определя от нуждите на антарктиците в базата . Те държат връзка чрез сателитен телефон с Българския антарктически институт, който с всяка следваща група изпраща необходими продукти и материали.

Ние бяхме 5-има души - геолог, биолог, механик, инженер за строителния контрол заради строежа на параклиса, и фотограф, който да води дневника на 20-ата юбилейна експедиция. Проф. Пимпирев даде инструкции за пътуването и престоя в базата. Първата ни задача бе да се опознаем.

Първа спирка - Рим, дотам стигаме само за 2 часа. После издържахме стоически 12-часовия полет до Сантяго де Чили, където имахме престой около 7 ч. Някой каза:"Оооо, нали не си мислите, че ще стоим на летището?" Като по поръчка се намери човек, който предложи разходка из града на изгодна цена. Старата част на Сантяго, паркът, центърът - страхотна гледка, особено при залез. Е, ама стомасите си искаха своето. Шофьорът предложи невероятно заведение. На достъпни цени ядохме чилийски специалитет - месо на въглени - наистина имаше вкус на хубаво печено, варени картофи и чилийска бира.

В Пунта Аренас - отправната точка към Антарктида, пристигнахме през нощта около 3 ч. Беше ни осигурен транспорт до къщата, в която трябваше да пренощуваме два дни. Там ни посрещна прекрасната Инес. Бяхме като нейни деца. Топла супа от пиле и царевица плюс меки легла - от това наистина имахме нужда!

На следващия ден трябваше да се уговорим с авиокомпанията, която организира полета до остров Кинг Джордж - Антарктида. Разбра се, че все още няма час и ден, но по прогноза имахме един цял ден в Пунта Аренас. Групата реши да направи екскурзия до националния парк на Чили - Торес дел Пайне. Алпийски пейзаж - изключително синьо небе, глетчер, ледено езеро на 1000 м надморска височина. Уви, пожар, запален от турист, почти унищожава тази забележителност - част от дърветата изглеждаха като от каменната ера.

Изкуших се да си купя накит от лазурит - националният камък на Пунта Аренас. Аз поне трябваше да се съобразявам със сравнително скромен бюджет.

Цялото приключение ми струваше 4 000 евро

Но тук има една тънкост - ние, българските участници в "ледените" експедиции, сме нещо като антарктически стопаджии. Испанските ни приятели ни возят до континента на великолепно оборудвания си кораб, пригоден за научни експерименти, без пари. Иначе цената е $150 000 за група от 10 човека.

Сутринта на другия ден разбрахме кога е полетът до Кинг Джордж и се чухме с базата. На острова трябваше да се срещнем с групата, която се връщаше.

Първият досег до Антарктида - пейзажът е само от камъни, мъхове и лед Чакаше ни испанският военнонаучен кораб "Хесперидас". Облякохме мустангите (тип неопрен). Багажът се опакова задължително. Нямах търпение да извадя апарата и да снимам. Дойде и първият страх - качването по въжена стълба от лодката "Зодиак" на кораба. Уж само 5-6 стъпала, но се набираш по тях. Справихме се. Испанските домакини бяха много любезни - разгледаме "Хесперидас" от лабораториите, машинното отделение, фитнес залата, фризьорския салон до интернет кабинета. А на остров Ливингстън ни посрещнаха с домашен хляб, сол и чубрица!

Дисциплината в базата е желязна. Никой не стои без работа. Тогава беше и по-топло, отколкото в България - 3-4 градуса през деня. Спонсори осигуряват средствата за прехраната, а продуктите се доставят от Чили. Хората не гладуват, имат засищащ порцион, задължително супа на обяд. Но големият проблем са отпадъците, които на базата се изхвърлят разделно и нищо не се изгаря. Те се събират във варели, чието извозване от острова също не е евтино. Една от задачите, с които се върнах в България, е да осигуря средства за този транспорт. За един контейнер цената е 100 долара.

Какво ще научите като турист?

Рибата е забранена за улов, за да не се нарушава биологичното равновесие. Не хранете птичките скуа (вид чайка) - ще свикнат на лесното и после са обречени. Не е рядкост да видите гърбат кит около лодката - красиво, но и страшничко, като плесне с огромната си опашка. Животните те приемат спокойно, ако не си агресивен. Аз дори пипнах един пингвин, който мързелуваше на брега: "Добре де, но не прекалявай", се четеше в погледа му.

Иначе екзотичната дестинация набира популярност. Да се снимаш на фона на ледници и с пингвини, излиза 12 000 евро. Туристите шумно се изсипват, щракат камери. Животните изпадат в паника, стресират се. Така се случи и при едно наше наблюдение. Но стъпването на брега дори срещу толкова пари не е гарантирано на търсачите на силни усещания. Прогнозата за времето там се променя за минути. А през нощта понякога не може да се спи от тътена на сриващите се ледници.

Благодарение на изключителната организираност под ръководството на проф. Пимпирев осъществихме целите, поставени тази година - изпълнение на 7 научни проекта, от които 4 с чуждестранно участие. С учени от Великобритания, Испания, Аржентина, Япония бе заснет остров Дисепшън от 4 безпилотни самолета, снабдени с геофизична апаратура. Извършен бе първият безпилотен полет на разстояние 270 км от база "Св. Климент Охридски.

Една от основните задачи бе построяването нов православен параклис "Свети Иван Рилски" - проект, финансиран от Дирекция по вероизповеданията. Още една от задачите беше монтирането на 4 ветрогенератора, с които да се осигури енергийната независимост на българската база на остров Ливингстън. Целта е и да се намали употребата на горива с оглед запазване на екологичното равновесие и чистотата на въздуха. България имаше и свой уникален проект, финансират от Националния фонд за научни изследвания, който от три години проучва как глобалното затопляне влияе на почвата, тюлените и пингвините. Той е първият по рода си в тази част на Антарктика.

След десет дни тръгваме обратно към София. Антарктида показа нрава си и ни изпрати със силна буря. След цяла нощ чакане да се успокои морето, едвам се качихме на кораба. Първият опит да тръгнем с лодката бе неуспешен. Целият багаж и ние самите бяхме вир- вода. Доста бяхме уплашени, но при втория опит успяхме да се качим на палубата на "Хесперидас" по въжената стълба в бурното море, но живи и здрави!

Сега, след зазимяването на лагера, започва планирането на 21-ата експедиция. Мечтата е база "Св. Кл. Охридски" да бъде още по-модерно оборудвана, да събира и осигурява работно пространство за по-голям брой хора.

А параклисът "Свети Иван Рилски" да бъде завършен, осветен и България да остане една от малкото държави по света, които имат свой храм на Антарктида.

Вчера след сериозен конкурс за рисунка и есе в Софийския университет бе открита детска изложба на тема "Какво знам за Антарктида?".

Целият материал и галерията към него можете да видите на адрес: www.24chasa.bg/Article.asp

Браво, Микино - гордея се, че съм ти сънародник... :)
Замислих се върху това, с което си се ангажирала, а именно - да набавяш средства за извозването на варелите с боклук...
Сега - съвсем сериозно - давам ти идея - значителни средства може да се набавят, ако се построи и джамия там! Като емблема на това, че ние, българите, сме религиозно толерантни и наистина живеем в мир с мюсюлманите тук, а и с всички останали хора с различно от нашето вероизповедание...
Изобщо не се ебавам с тая идея - просто много ми допада и мисля че ще се издигнем поне малко в нагласата и оценката на света като цяло за нас. :)

Ако трябва да говорим за либерализъм и толерантност, Антарктида е мястото където не е нужно даже и да се афишира - там хората са толкова либерални и толерантни един към друг, че ако имаше възможност всеки един щеше да е посетил поне ведънж базите на другите държави. Ние сме в прекрасни отношения със съседите испанци, португалците работиха дълго време на нашата база, японците също...
Колкото до самият параклис - нашето местенце на Антарктида е пример, който доказва, че българина все още вярва, все още има нужда да запали свещ и да се помоли. Антарктида е място "близо до Бога и до небето" - какво по-хубаво от това, да сме едни от малкото, които имат своето свято място там? Това пред света говори само за едно - хора, които пазят вярата и традициите си.

Бог да благослови твоите стъпки Мики, и нека да бъдеш с фотоапарата си и на други чисти и съвършенни места по нашата земя.
Благодаря!

Може би Антарктида и Севера са все още единствените места, където хората зависят от природата и все още се съобразяват с нея. Силно се надявам да останат такива повече време. За съжаление, вече единият от островите - Кинг Джордж вече е далеч от чистотата и неприкосновеността, но нека това бъде урок и пример за това какво НЕ трябва да правим с Антарктида.
Благодаря певецо и приятелю!
Нека Бог бъде с теб!

Богове няма. Но хората знаят това много добре, просто им харесва да се халосват.

Браво Микино, възхищавам се на волята и упоритоста ти, с която постигаш целите си. Прекрасни впечатления си събрала там и добре ни ги разказваш. Поздрави!!