Човек никога не знае кога съдбата ще му предостави изненади. Те винаги идват в момент, когато не очакваш... Когато дойде предложението да замина за  Антарктида, като фотограф на експедицията, бях със смесени емоции. В един момент обаче, реших да се заема сериозно с идеята и да науча повече за мястото където отивам.

Като член на 20-тата юбилейна експедиция и фотограф, бях длъжна да се запозная подробно и с нещата, с които се занимават нашите учени и с текущите проблеми на базата ни. Разбрах, че всичко се планира още след приключването предната експедиция т.е. поне шест месеца преди заминаването на първата група в края на октомври или през ноември /всичко зависи и от планираните места в корабите, с които се стига до острова/.

В рамките на тазгодишната експедиция участваха 22-ма души - осем жени 14 мъже, от които познавах само 4-ма души – колегата оператор, още двама от групата и проф. Христо Пимпирев. Като държава с традиции в екпедициите до Антарктида, за пореден път организацията и разпределението на задачите на всеки един участник бяха строго определени и това повлия положително за осъществяване на  целите, поставени тази година – изпълнение на 7 научни проекта, от които 4 с чуждестранно участие – работа с учени от Великобритания, Испания, Аржентина, Япония / занемане на о-в Дисебшън, от българската база от 4 безпилотни самолета, снабдени с геофизична и извършване на първия безпилотен полет там на разстояние 270 км. от база „Св. Климент Охридски/, Франция и Потугалия. Една от основните задачи бе и построяването нов православен параклис „Свети Иван Рилски" - проект  финасиран от Дирекция по верозиповеданията. Още една от задачите тази година беше и монтирането  4 ветрогенератора, с които да се осигури енергийната независимост на българската база на остров Ливингстън, както и да се намали упротребата на горива, с оглед запазване на екологичното равновесие и чистотата на въздуха. България имаше и свой уникален проект, финансират он Назионалният фонд за научни изследвания, който от три години изследва как глобалното затопляне влияе на почвата, тюлените и пингвините. Той е първият по рода си в тази част на Антарктика.

Благодарение на изключителната организираност, под ръководството на проф. Христо Пимпирев работата по проектите за тази година завърши успешно. Още преди да замина бях запозната с всичките проекти. Сега България може да се похвали със своя нов храм и със нови научни постижения, които са от значение за цял свят. Взаимодействието на нашите и чуждестранни учени прерастна в приятелство, което ще сопособства за по-нататъшна работа и добри взаимоотношения със страните - партньори в научните проекти. Бяха направени и подобрения в самата българската база така, че престоят през следващата година да осигурява комфорт на учените и изследователите, които я посещават.

Като заговорих за организация, мога да кажа няколко думи и за отношенията между хората в българската база на Антарктида. В едно малко общество, даже някои от по-старите антарктици го наричат семейство, организацията и отношенията между хората са ключов фактор за оцеляване. Независимо от статусът на пожелалите да се доближат до красотата на Антарктида, те биват подложени на строг подбор и преценка, дали отговарят на определените изисквания, необходими за оцеляване на ледения континент. Всеки, който стъпва на българската земя в Антарктида е длъжен да спазва редица правила, освен тези за безопастност, както и има определени задачи, които се планират месеци преди заминаването на първата група през ноември. Въпреки желанието ми и факта, че бях одобрена за фотограф, трябваше да отговоря на всички изисквания и въпроси, не само от проф. Пимпирев, а и от останалите. Наложи се да приема и факта, че снимането е приоритет, но има достатъчно друга работа, за която им трябва съдействие. Приех с радост и това ми помогна при престоя там.

Пътуването на всички членове на експедицията става поетапно и е на ротационен принцип – по групи, през месец и по няколко човека. Причината за това разпределяне се определя от нуждите на антарктиците, които вече са на базата – те непрекъснато държат връзка, чрез сателитен телефон с Българския Антарктически Институт, който с всяка следваща група изпраща и допълнителен багаж с необходими продукти, материали и т.н. Познавах само двама от хората, с които трябваше да заминем – с останалите се запознах на летище София, преди да тръгнем. Професор Пимпирев, по график заминаваше седмица по-рано – гласува ни пълно доверие, като ни остави сами да се опознаем по време на пътуването.

Багажът, който трябваше да взема също не беше за подценяване. За това, като  бъдещ антарктик също получих инструкции. Освен нормите и ограниченията по летищата има няколко неща, които трябва задължително да имате в наличност, освен дрехите и личните ви вещи: спален чувал, топли чорапи, ръкавици, шапка и шал, гледчерни очила в ръчният багаж,  козметика /не само за дамите/, която ще осигури протекция на кожата ви от изгаряне и сухота, фенер или челник + батерии

При подбора на антарктиците, се взима под внимание ако сте планинари. Това значително улеснява и Вас и останалите. Ще знаете какво да носите със себе си, а инструктажът за безопастност при излизане от базата няма да ви е непознат. При мен случаят беше точно такъв – обичам планината от дете и знам с какво трябва да разполагам, в случай на екстремна ситуация. Дори помислих за въжета, котки и клинове, но се оказа, че не са необходими – на базата има достатъчно.

От важно значение и не на второ място е екипът – здрави и топли обувки за катерене, екипировка като за Еверест. Условията по време на моят престой не бяха толкова страшни, но екипировката си свърши работата. Имаше моменти, в които наистина беше необходимо да си добре облечен и обут, вързан с въже и готов да рискуваш.

Денят ни бе като по строг график – на задължителната закуска се определят задачите. Зависим от метерологичната прогноза за деня и ако времето е хубаво се работеше усилено, по колкото се може повече, за да се компенсират дните, когато е невъзможно да се излезе извън базата. Обядът при хубаво време не беше задължителен, но за хората около базата бе в определен час – 13ч. Вечерята бе също фиксирана в 21ч. и задължителна – прави се разбор на свършеното до момента и се маркират задачи за следващият ден. Съвети и идеи никога не бяха излишни. Не се приемат с насмешка, дори напротив – ако идеята е наистина добра и може да се приложи спрямо екстремните условия биваше обсъдена.

Още преди да замина, ме занимаваше въпросът „Какво всъщност ядат тези хора?”. Не спирах да мисля, дали храната е достатъчна за всички. Дали когато готвя ще отговоря на всички вкусове /вече знаех за дежурствата и кулинарните задължения/. Дали има някои продукти, като кисело мляко например /мислех го, защото аз самата го обичам/. Пристигайки в Чили обаче, вече имахме обаждане от базата: „Трябват ни подправки, една външна памет – хард и каквото можете да носите за храна, ще е от полза”. Така ситуацията ми се изясни, а биоложката /една от жените, с които пътувах/ отиваше за втори път и подробно ми обясни как става схемата с храната:

Количеството храна се планира месеци предварително, според състава и броя на членовете в експедицията. Порционът за всеки е достатъчно калоричен, за да осигури сили за ефективна работа в студа. Тук дамите имахме думата - много добре трябваше да преценим колко и какви продукти да сложим в ястието. Най-важното, което трябва да знаете – на Антарктида е строго забранено да се изхъврля храна! Така е, с оглед на запазване на екологичното равновесие и навиците на животните. Храната включва обикновено стабилна закуска, супа на обяд и месни продукти за вечеря. Определя се и график за домакинската работа. Всеки член на експедицията полага дежурство /няма разделение на мъже и жени/, в което са включени няколко основни задачи: определяне на менюто за деня, почистване и поддръжка на общото помещение, работа с радиостанцията /за целта се провежда предварително обучение/ и спазване на режима за включване и изключване на генератора, осигуряващ тока на базата. Дежурният става най-рано – обикновено около 7:30ч. сутрин. Преди всяко хранене, той бива поздравяван и хвален за свършената работа и приготвената храна. Слиното ми притеснение при моите дежурства тотално изчезна, когато ме поздравиха и похвалиха. Психическото въздействие на думите „Тук се яде всичко каквото се сложи на масата без претенции” е огромно – никой няма право да се сърди, ако не му хареса храната. Ако случайно има нещо, което не ядете или не понасяте някоя от съставките, просто трябва да кажете, за да го имат в предвид всички дежурни.

Това, което на мен ми хареса най-много бяха отношенията между хората – както на самата база, така и със съседите испанци от база „Хуан Карлос Примиеро”  /намира се на о-в Ливинстън, на около 20 мин. път с шейна или лодка от нашата база/. Конфликтите там са табу! Интригите и лошото поведение съвсем... Първо, защото веднага се разбират и второ – не са уместни. Ръководителят взима отношение винаги и не оставя конфликтът да се разрастне – всички сядат на масата и се говори, докато не се изяснят проблемите.

Това, което разбрах още по време на пътуването и след това на базата -въпреки определените задачи, всички членове на експедицията поемат и ангажимента да помагат на останалите и да пазят живота им, както и своя. Всеки който излиза извън базата носи със себе си радиостанция, дежурния е длъжен да реагира незабавно при проблем. Не се допуска отказ! Всяко неспазване на тези правила и поставените задачи бива „наказван” – за повечето от тях, порицанието от ръководителя е достатъчно. Преценката му винаги е най-добрата и той е човекът, който трябва да знае всичко за своя екип. На него се гласува най-голямо доверие.

Тръгвайки на път към Антарктида всеки поема отговорности, а най-голяма е тази на ръководителя – прф. Христо Пимпирев. Още преди тръгване той запознава хората с предстоящите трудности, рискове и отговорности. Изборът остава в ръцете на бъдещия антарктик – ако е готов да приеме тези условия, той ги приема и те важат до завръщането му в София. В случая, приех рисковете и имах възможността да се докосна до най-чистото място на Планетата – Антарктида.

Нормално е човек да се зачуди, какво правят дамите в тези условия. Как се чувства една жена сред ледовете и как понася строгата организация?

За мен това бе първи път и с радост ще споделя тази емоция.

Както всички останали, минах през строг подбор. Няколко въпроса от страна на командира на базата и останалите оптитни членове на първа среща и втора такава в неформална обстановка /втората ми беше малко чудна, но после осъзнах, че е имала смисъл/.

Разбрах че за дамите са важни няколко неща. Искам да отбележа, че уменията, които ще изброя по-долу важат за всеки член на експедицията. Ако сте любителка на лукса, поспиването сутрин и огледалото, в началото ще срещнете трудности. По-грубо казано – пригответе се да бъдете едно мъжко момиче. Необходимите умения са:

-         организираност на първо място

-         кулинарните умения и справянето с домакинската работа важат за абсолютно всички

-         трябва да бъдете и психолог – в това мъничко бщество, трябва да знаете как да избягвате конфликти и да разведрявате обстановката. Трябва да бъдете лоялни и да се опитате да разбирате всички. Винаги се намира и време за разговори.

-         готовност да вършите и мъжка работа – повечето дейности са свързани с усилия и те трябва да са разпределени по равно. Като пример ще дам строежа на параклиса, в който участваха абсолютно всички. Дамите също носеха големите плоскости, боядисваха и следяха схемата на подредба на панелите.

-         Необходимо е да прецените и кое можете ад свършите и кое не. Антарктида е място, което не позволява надценяване. Когато не можете да свършите нещо, просто кажете – ще се намери някой да го свърши.

-         Едно от най-важните условия – честност и откритост. В антрактическото  „семейство” всичко се разбира и трудно човек може да скрие емоция или отношение към някого.

-         Още едно не маловажно условие – бъдете веселяк и купонджия. Веднага се връщам на втората т.нар. от мен „неформална среща” – самоконтролът в пиенето, цигарите и настроението – това бяха нещата, които явно са следили в мен по-опитните антарктици. Имаше напрегнати моменти, когато целия екип е впрегнат на работа – твърде възможно бе да се появявят нерви, бързане и доста често метерологичните условия изненадват, което прави трдно изпълнението на задачите. Вашата работа е, особено ако сте дежурни, да посрещнете групата с усмивка и ако е време за храна с подредена маса и готова топла супа. Шегувайте се и дори предложете нещо за пиене. На всеки ще му бъде приятно да седне в чистото общо помещение, да се стопли, да хапне, да пийне нещо и да се посмее преди лягане. Ако не се сещате за нещо весело, малката библиотека е на една ръка разстояние, а там ще откриете доста весели четива, като сборник от вицове например.

-         Спокойствие и уравновесеност. Това ще го опиша с личен пример. Работили сте цял ден и имате нужда от душ. Лекарят Ви преследва за да направи поредната проба на кожата Ви. Имат нужда от Вас в кухнята – няма кой да нареже лука. Бързате, влизате в банята и като за капак се оказва, че топлата вода е свършила, защото перди Вас са се изкъпали 4-ма. В такава ситуация един неуравновесен човек ще се скара с останалите, защо не са му оставили вода, защо не го оставят да си почине и т.н. Тук е момента да се успокоите и да направите планът в главата си – първо режа лука, отделям две минути на лекаря, сядаме на вечеря и накрая отивам в банята – през времето, в което сте помогнали и хапнали, водата ще се е стоплила и ще компенсирате факта, че сте се намръзнали.

Както проф. Пимпирев казва „Жените са цветята на базата”. Къщата в която живеят дамите също наричаха така – Къщата на цветята.  Всяка дама трябва да се постарае както да бъде мъжкото момиче, така и да бъде дама. Повярвайте ми, ще намерите време дори за маникюр, ако не Ви е жал когато чупите нокът при поредното чистене или помагане в строителните работи. Както всяко цвете, всяка дама е красива – забравете за всякакви комплекси и дори не ги споменавайте. Както всяка жена, аз също смятам, че имам недостатъци, но разбрах, че за околните това изобщо не е важно. По важно за тях, а и за мен бе  да ги приемам, да им се радвам, да върша работа, да им помагам и да се веселим заедно.

Всеки член на експедицията, без значение дали е мъж или жена бива уважаван. Отношенията между антарктиците сравнявам с отношенията в едно голямо семейство с тази разлика, че всяка задача е обща и няма разделение на мъжка и женска работа.

Автор: М. Маринчева

Сайт: mikinokokoro.wordpress.com/

!!!

Благодаря! Това е една от гледните точки - от към жена, която отива за първи път.

Чета, чета, и в гърдите ми една гордост расте ... и пак сме първи в доста неща ...
Много ми стана ГОТИНО :)))))
Прегръдки Мики, и благодаря :)

Има повод да се гордеем. България е една от 28-те държави, които взимат решенията за Леденият Континент. Гордея се и с нашите учени - правят чудеса с малки бюджети и не се отказват!
За себе си мога да кажа, че Антарктида ми даде сили и ме научи на много неща.
Благодаря ти Певецо!

Поздрави!

О Сенсей! Имаше един княжевски лав "Ти ще издържиш..." Хахахахха ем чи издържах!

!Поздравления ,това остава за цял живот и ще знаеш,че невъзможни неща няма!Такова гражданско общество да имаме,с такива хора като теб и колегите ти,с тези прости принципи,ехеей...:)))
Желая ти здраве и дано има повече като теб!!! http://vbox7.com/play:aa0a2943
Благодаря за споделеното!:)

Много си прав! Ако поне 50% от хората можеха да спазват дисциплината и отношенията, такива каквито са на Антарктида, обществото ни щеше да е на светлинни години от това, което е в момента.
Поздрави!

Не бях влизал тук скоро и съм сбъркал много.

Винаги ще си добре дошъл!

Изключително ми бе интересно да прочета всичко, което си написала за начина по който е протекла експедицията, работата, която сте извършили и отношенията между членовете на експедицията. Направо сте перфектни, ако и в нашето общество се спазваха тези правила щяхме да сме дръпнали много напред. Поздрави!!!

Да, така е. След това преживяване, бих посочила българските антарктици за пример, навсякъде където става дума за отношения - чисти, като самата Антарктида. Как веднъж не усетих интрига или злоба? Ми няма! Няма защото природата първа има думата, всеки един от нас знаеше, че неговият живот и работа зависят освен от Майката Природа и от околните.
Поздрави свежа Пролет!