Политическата система на Южна Корея е претърпяла много метаморфози. В последните 100 години тя преминава от колониална система през диктатура и достига до демократичния си вид, който се запазва до днешни дни. Съвременната политическа система на Корея е резултат на развитието на страната и обществото й. Поредици от кървави студентски бунтове решават съдбата на тази малка, но изключително интересна държава.

През 1960 година измама на президентските избори довела до студентски бунт, който принудил президента да се оттегли от поста си. Били извършени промени в Конституцията, които оформили облика на Втората Корейска република, но политическата свобода останала ограничена под претекста на антикомунизма. Това довело до политически демонстрации през 1961 година. Главнокомандващият на въоръжените сили Генерал Пак възстановил част от политическата свобода и обявил началото на Третата Корейска република през 1963 година. Той подсилил своите позиции чрез промяна в Конституцията през 1972 г. и останал на власт до 1979 г., когато бил убит.

През 1980 г., по време на Четвъртата Корейска република било обявено военно положение отново в следствие на студентски демонстрации. Размириците  участвали около 300 хиляди души! Стотици загинали само за една нощ...  Тогавашният Премиер Че, който поел президентския пост след смъртта на Пак, се оттеглил и бил заменен от Генерал Чон. Било обявено началото на Петата Корейска република и приета нова Конституция през същата година. Президент Чон бил избран индиректно през 1980 г. за срок от 7 години. Въпреки че военното положение било отменено през същата година, правителството запазило своето силно влияние като превенция срещу бунт, съзнавайки силата на народното недоволство.

В памет на всички загинали в бунтовете за демокрация е издигнат мемориал в Гуанджу. На 6 Юни Южна Корея отбелязва и деня на жертвите, загинали в брбата за демокрация.

По време на управлението на Пак Южна Корея преминала през икономическа трансформация, била индустриализирана и ориентира към експорт, което довело до икономически бум в страната. Това развитие в икономиката предизвикало силен натиск за политическа либерализация. В следствие на студентските бунтове и международния натиск президентът бил отстранен от пост.

Шестата Конституция била одобрена на 12 октомври 1987 г. с встъпването на власт на новият президент Ро Тае У. Той получил популярност с обещанията си за по-голяма степен на политическа либерализация и стартирането на антикорупционна кампания срещу собствената си партия и предшественика си Чон. Отново били направени промени в Конституцията и след 16-годишно прекъсване били върнати преките президентски избори.

През декември 1987 г. Ро печели първите преки президентски избори след 1971 г. първите парламентарни избори били проведени през 1988 г. и Ро успял да популяризира политическите си убеждения чрез създаването на Либерал-демократичната партия. През 1990 г. се осъществило голямо преструктуриране на политическите партии в Корея.

През февруари 1993 г. Ро бил наследен от Ким Йонг Сам. Така Ким става първият президент на Република Корея, който не е свързан с военните режими. Той провел серия от реформи в опит да пречисти политическата система и да разклати традиционните тесни връзки между бизнесмените и политиците. Кулминацията на този процес било задържането на двамата му предшественици Чон и Ро по обвинения в корупция. Нещата обаче претърпели обрат, когато самият президент Ким бил обвинен в корупционна практиката, срещу която той обещал да се бори.

През декември 1997 г. за президент е избран Ким Те Джунг. Той встъпва в длъжност на 25 февруари 1998 г. Неговото “правителство на народа” е първото в 50-годишната история на съвременна Корея, което е създадено в резултат на мирното преминаване на властта от управляващата партия към опозицията.

Президентът на Република Корея се избира по мажоритарната избирателна система. На национално ниво единствено той се избира пряко от народа, като населението гласува за личност с мандат от 5 години, без право на преизбиране.

Националната Асамблея се състои от 299 члена, които се избират за срок от четири години. 254 от членовете се избират по партийна принадлежност, населението гласува за партиите. Останалите 54 члена се избират по пропорционалната система, чрез партийни листи. Минималният праг за влизане на представителите на една партия в Националната Асамблея е 3 % получен вот, също така право на представители има партия, която има повече от 5 члена, които са избрани като представители на партията от населението.

За първи път през последните 20 години консервативната Велика национална партия победи на състоялите се на 9. Април 2008 г. в Южна Корея общи парламентарни избори. След преброяването на гласовете тя получава 153 места, което означава просто мнозинство в еднокамарното Народно събрание от 299 депутати. Избирателната активност на тези избори е била 46 %.

На местно ниво населението гласува пряко за представители на различните политически партии – кметове на градове, кметове на общини и губернатори на провинциите. Последните местни избори в Република Корея са проведени на 5 юни 2010 г. Избирателната активност на населението е била 54,4 %, като това са най-високите стойности в страната през последните 15 години. Управляващата партия печели само 2 от 9 губернаторски места в провинциите, докато Демократичната партия печели 5. Останалите 2 места са спечелени от независими кандидати.

Направих това изожение, защото ситуацията у нас, много прилича на тази в Корея по онези размирни времена на на несигурност, много свалени правителства и млади хора, търсещи истинското демократично управление.

Много бих искала повече хора да прочетат този постинг, да се поинтересуват от настоящия икономически растеж на Корейския Юг и да помислят как се взима власт и как се дава...

Колко пъти трябва да опитваме и дали си заслужава да мълчим и да си останем в къщи...? Какво да поискат викащите по улиците на София...