Диспансер за идеи

Започнах да чета нова книга. Всеки запален читател знае колко хубаво усещане носи това. От първите 20 страници си личи дали книгата е добра или ще се измъчите докато стигнете финала. В началото не сте уморени и ако книгата си я бива, гълтате тези страници за по-малко от половин час, както ми се случваше и на мен тази вечер.

Нали знаете как понякога, като четете, сцената е толкова жива, че вие по асоциативен път започвате да си мислите за нещо друго. Четете, но си мислите за друго. Като да имате сън, но да сте с отворени очи. На мен ми се случи. После разни викове ме събудиха и ме върнаха в реалността.

Бяха от съседната стая, всъщност кухнята, но с отчетлива интонация и достатъчно силни, за да смутят мислите ми.

                                       

- Аз не мога да разбера нарочно ли искаш да сервираш вечерята след осем? За да ме ядосаш…

- Виж колко е часа! Още не е и без петнайсет.

- Напротив. Виждам, че не я носиш, като през последните няколко дни.

- Не съм те оставила да гладуваш! Ако го исках, въобще нямаше да правя вечеря. Само влязох в стаята на децата, за да питам дали да им сипвам леща…

- Спри да крещиш!

- Ти ми крещиш. Аз само ти обяснявам защо влязох в стаята, а ти даже не…

- Казах ти да спреш да крещиш! Не е хубаво, както и да сервираш вечерята след осем. Просто има принцип, който трябва да спазваш.

- Даже не ме остави да ти обясня …

 

Не можах да прочета и ред повече от книгата. Преди вечеря си сложих големите слушалки, пуснах си силна музика и я оставих да заглушава мислите ми. После вечерях. Не беше тихо. Майка ми, припомняше на баща ми как при последната ‘почивка’ на морето, той е ял след девет. Хех, почивка! Не вярвам повече да има такава. Най-малкото, аз бих отказал да участвам в нея.

Върнах се в стаята. Знаех какво да правя. Силната емоция непременно означава писане. Сутринта беше любовта. Сега е тъгата. Тъкмо вчера се чудех при кое от двете се пише по-добре. Трябва отново да си сложа големите слушалки, за да се изолирам от шума. С кое изречение ще започна? Ако текста ще е тъжен, в началото е нужно нещо весело, за емоционален контраст – въздейства по-силно. Да видя… “Започнах да чета нова книга. Всеки запален читател знае колко хубаво усещане носи това…”

 

Приликата с действителни лица, предмети и събития е неслучайна.

Въпреки това, разсъжденията ми може да са неверни, а историите украсени.

Не им вярвайте сляпо.

 

Според мен дори много добър. Не съм специалист, но съм пристрастен консуматор и те поздравявам! За разсъжденията, изказа и невероятната емоционалност.
Желая ти успех!