Продължавам да чета, как България е в криза, как затъваме повече и колко страдал бизнеса. Добре - всичко това са факти, които не могат да бъдат пренебрегнати, но само с констатации до никъде няма да стигнем!
Нека да рапочнем с една груба ретроспекция, без да се хвърляме в подробности. Старото правителство ни лъга 5 месеца, че криза нямало. Мотаха се и не даваха конкретни отговори, светът вече стабилно бе усетил първите удари.
Първите индикации за кризата се появиха още през март, в банковия сектор, когато се чуваше тук-там, че се увеличават т.нар. "лоши кредити". Постепенно започна спад в продажбите във всички сектори и най-вече в строителния.
След окло 5 месеца, правителството реши да си признае, че България "навлиза във финасова криза". Разглеждайки състоянието на пазарите в големите страни, стана ясно, че не можем да избягаме.
Един малк пример: Япония - хиляди съкратени работници от големите концерни, масов фалит на по-малки предприятия, безброй табели "FOR SALE" по токийските улици, намаляване на птреблението на елементарни стоки и услуги.
Какво направиха японците?
Вляха на няколко пъти "финасови инжекции" от държавни пари в частния сектор и подпомогнаха фирмите. След това, започна обединение на по-малки компании в концерни. Големите помагаха на малките, като изкупуваха техни акции или ги изкупуваха изцяло, трети вариант беше да се изкупува продукция и по-този начин да се вкарат пари за ново производство. Много от фирмите, дори работеха на загуба, като пускаха стоки на производствени цени, само и само да останат на пазара. В крайна сметка хората успяха да стабилизират икономиката си със собствени пари.
Тук у нас, се появи някакъв смешен антикризисен план, който изобщо не отговаряше на реалната пазарна обстановка.
Дойде Бат Бойко и се започна с обясненията, че ще се оправим, че кризата няма да е за дълго, че ще "режат пари" от тук-там, за да стабилизираме нещата. Появи се онзи нищо не разбиращ от икономика пицар и тотално обърка нещата.
Какво следва оттук нататък?
Естествено у нас, какафонията ще е в пъти повече от колкото в Далечният Изток. Основната причина е огромните суми, окрадени държавни пари /и не само държавни/. Същят този "икономист" твърди, че сме щели да излезем от кризата през пролетта /аз бих го попитала: "Абе другарю Дянков, коя пролет?" , използвам "другарю" - той си знае защо/. Как ще стане това, като в момента никой нищо не прави - занимаваме се с позора "Желева", страдаме от проблемите на съседни държави /Гръцките фермери/ и с разни политически джавкания и интриги? Бюджета е някаква скалъпена сметка, която прехвърля пари от пусто в празно и ощетява хората.
В хазната има резерв, който би могъл да скърпи положението, но не за дълго.
Не можем да последваме примера на нито една нормална държава, защото никъде не е крадено в такива големи размери. /лирично отклонение - в Япония също се краде, но това се прави съвсем деликатно, без да страдат хората и толкова скрито, че си знаят само крадците/. Не можем да разчитаме и на чуждестранни инвестиции, защото показахмче достатъчно ясно, че България не е сигурна държана, в нито едно отношение....
Единственото, което ми е в главата в момента е следното:
Вместо прокуратура и полиция да се занимават с кокошкарски работи, да седнат и сериозно да се занимаят с издирването на тези пари - кой, къде, как и защо е крал. След това, мудната ни съдебна система да се размърда и по възможно най-бърия начин, да бъдат съдени всички посегателства върху държавните пари и съответно дебело-телесните /отново по най-бързия начин/ да върнат отркаднатото.
Звучи химерично....за съжаление....
Много блогъри сигурно ще ме потитат, защо ползвам за пример държава, която е на светлинни години по-напред от нас.
Драги приятели, Япония е държавата, която не веднъж е претърпявала загуби и то сериозни. Единственият начин, по-който те се оправиха с всички преживеяни кризи е работата. Но рабтотата не само за себе си, първо те работят за фирмата или компанията, след това работят за държавата и най-накрая за себе си. И вторият фактор, който им помага винаги в тежки ситуации - единноста, сплотеността и грижата за другия, без да очакват отплата.
Ако искаме България да успее да се измъкне от това блато, първо трябва да престанем да гледаме в паницата на съседа; да започнем да спазваме законите и да не търпим хора, които не го правят; да помагаме на околните и да престанем да злобеем едни към други; и най-вече: ДА ОБИЧАМЕ ПОВЕЧЕ СОБСДТВЕНАТА СИ РОДИНА, ЗАЩОТО САМО ТАКА ЩЕ РАЗБЕРЕМ СМИСЪЛА  В ТОВА, ДА РАБОТИШ ЗА СОБСТВЕНАТА СИ ДЪРЖАВА!

Predi vreme vseki se opitvashe da raboti nesto za svoq smetka , semeen busyness, no darjavata takiva danazi naloji , che vsichki da se otkajen. i tova veche 13 godini.I vsqko novo pravitelstvo stqgashe primkata okolo vrata.
Sega govorqt za chasten busyness, kakyv busyness drugari, vie go unistojihte s vashite zakoni i danazi.
Iskahte samo vie da ostanete rabotodateli.E , i sega?
Zemqta ne vyrnahte , chastniq interes unistojihte.Kakvo oste iskate.
Ta takiva raboti , momiche.
Ne ni davat vysmojnost za izhod.
I dezata izbqgaha.