Всички същества по Земята живеят по различен начин и имат различни гледни точки за разни неща...Но всички следват една линия на живота:

Мислят, правят планове, мечтаят, ядат, спят и т.н.....

Преди да започна да маркирам моята кратка и нищожна линийка, мисля че е в рамките на възпитанието, да се представя:

Нямам си име, защото само хората си имат....Тъй, че можете да ме наричате както си искате. Ето го и моят разказ:

 

Появил съм се на този свят, съвсем горичък и мъничък.

Когато си отворих очите, вече си имах дрешки.

 

Бях разочарован, защото моето кожухче беше по-червено и не чак толкова пухкаво, от това на останалите членове на семейството...

Мама, тати и по-големите ми братя.

Колкото повече ставах по-голям, любопиството ми ме глождеше. Искаше ми се да видя нови места, а гората беше голяма и сигурно имаше какво да задоволи желанието ми за силни, усещания.

Един ден тръгнах по-широкия и бял свят.

 Обикалях, разглеждах и си намирах разни интересни неща. По едно време обаче, ми стана много студено и реших да се върна у дома, но загубих пътя до вкъщи. Опитах всички пътеки, но бях загубил следите си.
Огладнях, беше ме страх...........От небето започнаха да падат някакви бели неща, които също бяха студени.....
Повъртях се малко и опитах да намеря миризма. Носът ми надуши нещо вкусно. Започнах да обикалям, но миризмата като че идваше някъде из  под краченцата ми?!?

Реших да ровя... роооооових.......роооових и накрая си намерих лакомство.

ММммммм ядчица....Беше малка, но засити гладния ми стомах.

Ставаше все по-тъмно, а аз бях мокър и изплашен. Бях чувал разни страшни истории от мама и татко и започнах да си представям, как ме гонят разни зверове с големи зъби и искат да ме изядат...

Погледнах голямото дърво над мен и реших, че може да се кача там /мама така ни научи като деца и казваше, че това ще ни се налага постоянно, защото живеем на високо/.

Катееееерих се, катееееерих се

 

още и още .............................
и си намерих дупка.
Дупката се оказа широка и топла. Точно като за мен!

В последствие тя стана моят дом. Там се прибирах всяка вечер.

Не след дълго, опознах околността . Намирах си под бялата покривка, още бонбони, даже се научих да ровя по-бързо.

Разхождах се всеки ден до края на дървото и съзерцавах от високо.

Отрких си удобно скривалище, от където мога да гледам снишен, какво се случва, без изобщо да ме забелязват.

 

Така минаваха дните. Ден след ден, в разходки и търсене на храна.

 

Постепенно свикнах и със студената бяла покривка, даже ми беше приятно да подскачам, защото потъвах в нея...

 

Не знам колко време мина, но бялата покривка все повече изчезваше и ставаше по-топло.

Все по-често огладнявах. Усещах как ставам по-голям, но въпреки всичко катеренето ми беше все по-лесно.

После бялата покривкасъвсем изчезна и се смени със зелена. Тя беше по мека и много ароматна.

 

На мен обаче, ми беше ужасно скучно самичък.

 Трябваше да си измисля някакво занимание.........

На близо, до гората видях едни същества, които стояха зад някаква прозрачна преграда. Приличаха малко на мен, но ме гледаха страшно. Качих се на дървото и започнах да ги гледам и аз.  Те искаха да излязат, но не можеха.

 

Сигурно искаха да ме изядат?!?

Всеки ден тичах до там и обратно и тези същества ми се дразнеха и постоянно ме следяха с жадни погледи, но аз разчитах на преградата, която явно беше здрава, защото нито веднъж не ме подгониха.
Мина се време и това занимание също ми писна. Бързо се изморявах и понякога дори заспивах преди да съм ял, даже не можех да си стигна леглото и заспивах на някой клон. Слънцето ме топлеше, лъчите му сякъш ме галеха и аз затварях очи.

 

 

Продължавах да страдам, защото си нямах компания. Постоянно сънувах как си намирам другарче, с което си играехме и се гонехме. Нямах с кого да си приказвам. Исках да намеря приятели! Да споделям преживяното през деня. Исках да си играя, така както играех с по-големите ми братя!

Един ден бях заспал дълбоко, след поредната дълга и изтощителна разходка. Чух нещо, но помислих, че отново сънувам /напоследък все по-често ми се случваше, защото си мечтаех за приятели/.

Събуди ме щумът от сухи листа. Нещо или някой обикаляше наоколо. Надигнах се, огледах се.......... съзрях в далечината някой......

Някой, който ужасно приличаше на мен!!! Същото кожухче, същата опашка...?!?

Това беше моята надежда! Моето спасение!

Без изобщо да се замисля, се втурнах стремглаво надолу...... Изобщо не ме интересуваше разстоянието между клоните и това, че някои от тях бяха меки и трудно се задържах. Осъзнах, че за пръв път правя такива големи подскоци.

Слязох по-надолу, прескочих още няколко клона...

И видях едно прекрасно същество!

Тя беше великолепна!!!

Пухкава и нежна.......С красива и лъскава дрешка...Грациозна......С  мили черни очи.....Чудех се как да я заприказвам?!? Едва ли някога ще намеря себеподобно. Сега беше момента!
Какво да сторя? Исках да си намеря повод. Красивата госпожица търсеше храна... Одуших наоколо и намерих голям бонбон...ДА!!!!
Ще я почерпя!

Взех бонбона, отидох при нея и й казах:

- Здравей! Може ли да те почерпя?

Тя ме погледна с нежните си очи, леко се завъртя, поклони се и ми каза:

- Благодаря! Изглежда вкусно! Може ли да го изям?

- Естествено, това е за теб! Аз вече ядох... Много е вкусно! – разбира се, че аз толкова бях зашеметен, че изобщо не си и помислих да вкуся, въпреки, че миризмата ме изкушаваше, защото за пръв път биждах такова голямо лакомство......

Хапна си го сладко и се заприказвахме.
Разказах й за себе си. Показах й къщата ми. Разходих из забележителностите на територията ми.

 

Ден след ден минаваше и двамата се сприятелихме. Играехме на криеница. Смеехме се. Гонехме се из близката поляна и се радвахме, защото времето вече беше топло и приятно.

Все повече и повече я харесвах. Сърцето ми туптеше всеки път, когато я видех. Не можех да заспя, без да си мисля за нея.
Говорехме си за нещата от живота. За различните същества, които виждахме всеки ден. Тя ми разказа за нейното семейство. Било по-голямо от моето, но се случило нещастие и останала самичка. И тя като мен, тръгнала да търси щастието.

Разсъждавах върху думите й, а тя беше мъдра. Знаеше повече от мен, беше видяла много страшни животни, които я гонели. Разказите й ме впечатляваха. Осъзнах, че тя е единственото същество на този свят, което е сродна душа и което ме разбира. Знае какво е да си самотен и да си нямаш никого.

Видях в нея своя парньор в живота!

В главата ми се въртеше една мисъл: Защо не я целуна? Само така ще й покажа, че я харесвам. Исках да я целуна.

Един ден, седейки на дървото без изобщо да я питам, осъществих желанието си.

Толкова бях щастлив!!!! Тя не ме изгони и не ми каза нищо. Просто ми отвърна с топла прегръдка!

Е сега вече се размечтах............................

 

Исках да се науча да пея и да свиря и да й правя серенади под дървото /като бебе бях виждал едно двукрако същество, което държеше някакъв предмет в ръцете си и от него излизаше звук, а съществото огласяше поляната с някаква песен/!
"ОООООооо моя красавице!

Ооооо любима моя! Толкова те обичам! Душата ми мечтааааае за теб!!! Нека сърцето ми бъде твооооое! Искам да бъдем заедно цял живот! Да живеем до края на дните си, неразделни!"
Естетвено, не можех да пея, но една вечер и казах всичко, което се таеше в сърцето ми.

Мина се време и се случиха разни неща........

Неща, които ще останат прекрасен спомен!

Тези иживяни мигове, са най-истинските, най-нежните и изпълнени с много обич.

Тя се съгласи да остане при мен.

Подредихме си къщата, събрахме си храна и слама.

Заживяхме заедно в мир и любов!

И до днес, тя е моята вярна съпруга. 

Имаме си и още един член в семейството. Живеем си много добре! Тя се грижи  за мен и за нашето малко детенце! Дарява ни с любовта си!

Това са нещата от моят живот. Нещата, които ме направиха щастлив.

Сигурно и другите същества, както казах в началото на разсказа, 

живеят така /или си мечтаят да живеят така/. Търсят начини да изкарват прехраната си, учат се и усъвършенстват, срещат трудности, нуждаят се от някого до себе си. Имат желание да споделят преживяното. А пък, когато намерят своя другар в живота, създават семейсво. След това се радват на своето поколение.

Може би целият свят е устроен така?

mnogo me zaradva.Az obicham katerichki. Nisto che mi izqde orehite na Banki.Nali i ti trqbva da jiveesh. A pyk az si kupih ot Pazardjik.Taka che i dvete ste prejiveem zimata.A naprolet ste si peem!Privet!

Радвам се, че ти хареса!

Целият свят може да е устроен така!

От нас зависи.

Браво! Супер!
Красива приказка в картинки.
Поздравления :-)