Както всяка сутрин, се събудих почти преди изгрев. Криво ми е, спи ми се.... Сипах си кафе и започнах да мисля за предстоящия ден. Затънала в размисли, отворих прозореца. Слънцето бе показало първите си лъчи. Като вълна ме удари свежа миризма на току що цъфнали дръвчета. Забравих всичките си мисли! Нежният ветрец носеше аромата на хиляди цветове. Загърбих всичките си планове и си казах: „Разходка! От това имам нужда.” . 

След два часа вече бях в парка. Разхождам се и плакна очите си! Капчиците на утринната роса бяха посипали поляната, като диаманти. Изумрудено зелените тревички трептяха от тежестта на диамантените капки, сякаш се радваха, че си имат богатство. Сред моравата, като малки слънца проблясваха жълти цветчета. Малките им венчелистчета бяха като от сатен!

Тръгнах по пътеката, а покрай ушите ми се носеше ромоленето на близката рекичка. Чувах как водата се блъска в камъните, спуска се, подскача. Влагата допълнително усили аромата на настъпилата пролет! Дъх на току-що поникнала трева и разцъфнал живот!

Над главата ми се виеха клоните на дърветата, отрупани с цвят. Листата им още бяха твърде малки и почти не се виждаха.

Реших да поседна и да се полюбувам на шумовете, аромата и гледката. Около мен кипеше живот. Малки буболечки. Всичките бяха тръгнали по задачи. Разбързали са се в различни посоки и моето присъствие изобщо не ги притеснява. Низ от черни мравки минаваше покрай обувката ми и все едно маршируваше в такт – раз-два-раз-два. Премествайки поглед малко по-встрани край ухото си чух: „Бзззззззззззззззз!” Поогледах се: малка ранобудна и работлива пчелица обикаляше и се чудеше на кой от всички цветове да опита сока. Повъртя се и си намери едно от онези сатенени слънца. Пиеше все едно не бе вкусвала този сок от години, отлиташе за минута и пак кацаше, не можеше да се насити.

Небето бе сапфирено синьо. Някъде в безкрая му се виждаше купчина бели пухкави облаци. Нежните слънчеви лъчи галеха листата на дърветата и играеха между клоните.

Продължих разходката си с идеята, да поседна поне още веднъж. Пред мен се откри планината. Все още носеше бялата си шапка, но в долната част на тоалета й вече преобладаваше зеленият цвят. Скоро щеше напълно да смени дрехата си с нова -  чиста и ароматна!

Всички живи същества ликуваха. Майката Природа се бе събудила от дългия си сън. Отдавна бе хвърлила бялата си завивка и сега я чакаше работа – да събуди всичките си деца! Някои се събуждаха заедно с нея, а други обичаха да си поспиват, но Тя нямаше да ги остави да спят дълго!

Черна лъскава гарга поскачаше нервно из моравата и търсеше нещо. Пооправи перата си и зачовърка нещо в тревата. Явно това, което намери не я задоволи и бързо разпери криле и хвръкна на някъде.

Намерих си място за втората почивка. Преди да седна, насмалко щях да стъпча двама бавни приятели. Два тъмно кафяви охлюва също бяха тръгнали по работа. Оставяха сребриста диря след себе си, в която се пречупваха слънчевите лъчи и правеха разноцветни отблясъци. Бавно, бавно пресякоха пътеката. А след тях от нейде изкочи мъничка кръгла черупка, почти прозрачна, а под нея тънко телце на дребничък охлюв – явно бе изпуснал компанията и от страх, че ще остане самичък, бързаше да я настигне. След него се появиха още участници в групата – още два средно големи охлюва и един по-малък.

Някъде, високо над мен имаше гнездо. От там се чуваха писъците на изгладняла птича челяд. Вперих поглед нагоре, в очакване да се появи мама птица. Не се мина и минута, когато малчуганите се разкрещяха още повече, явно усещаха, че скоро ще се яде. Мама долетя като ракета, носейки нещо в човката си. В гнездото вече цареше глъчка. Всеки се надпреварваше да вземе парче от сладката закуска. Мама ги остави да се разберат и отново литна да търси още храна.

Седях на пейката и не исках да ставам......Можех да откарам тук с часове!

Лекият ветрец продължаваше да носи и да смесва аромата от цветове!

Много ти е хубава разходката!
Тя малко разведрява нажежената обстановка!
Благодаря!

Zdraveite ,

Blagodarya Vi,che makar i za malko me prenesohte v mislite mi v edin po dobur sviat!!!
Ima smisal!!!I hora kato Vas go praviat po dobur sveta okolo nas!!!

A pishete li poezia?Shte mi e interesno da procheta Vash stih...Pishete krasivo!!!

Pozdravi
Gr

Благодаря за комплимента! В това напрегнато всекиденвие, човек трудно намира време да чете, а да не говорим за писане, но въпреки всичко музата ме спохожда от време на време. Писането и четенето на подобен род съчинения ме зарежда с положителна енергия!