Мъниче пухкаво и бяло,

Във хралупка си живяло...

Из гората търси си тревички,

Скача – радва всички!

Спира, мърда то ушички

Нежно и страхливо гледа със очички!

 

Що е то?

 

Отговор: това дето ми изяде чехлите, кабелите и... всичко де що може да докопа :):):):)

Хаххахахахахахаха! Страхотен отговор! Благодаря ти! Развесели ме!

Хипопотам албинос или бяла американска пеперуда.

Това е блогърче-новобранец:)))))))))

Това е много хубаво за моята внучка - хем ще и чета стихотворението, хем ще се радва на зайчето. Благодаря ти, приятен ден!

Дано да съм познала. Толкова сладко и ти така нежно по детски си го написала, че ми се прииска да гушна този дребосък, но мопсчетата ми са под ръка и те го отнесоха. Усмивки от мен!

Благодаря, че намина! Хрумката стана за секунди както си стоях на бюрото, докато вършех още сто задачи. Не мога да не я споделя с Вас!

Сладко е!
Поздрави и за стихчето, Мikino!

За радост на децата!

Хахаха, вярно е, че звучи детско!