По изгрев

Когато си тръгне нощта,

Оттегля своята пелена.

Избледнява лика на диска луна,

Тихо и кротко пристига деня.

Събуждам се и вдишвам аромат на цветя.

Събужда се и гората – забравя съня!

На хоризонта, нейде далече сияе Зора!

Прогонва последните мигове на нощта.

Ранобуден славей своята песен запя,

Очаква ново начало - пее за светлина!

Ето го и първият лъч засия!!!

Проби небесната синева!

Изгрева отрази се във всички листа!

Огряна е вече цялата долина!

Слънцето събуди всички живи същества,

Даде ново начало със светлина!