Цял ден в замъка бе като празник. Височайшето посещение предизвика различни емоции, а най-много емоции имаше в редиците на Йода Канагава. Нямаше войник без ново кимоно, всички бяха в най-представителните си дрехи. Съветникът Сумада бе на гости у новите собственици на замъка – семейство Ватаяма. Йода бе затегнал реда и охраната около замъка и вътре в него. Кенджи отговаряше за вътрешната охрана на двора и част от покоите, в които трябваше да бъде настанен съветника и неговите придружени. Хагаши – синът на Йода бе впрегнат с още стотина души да охранява преддверието и залата, в която главата на рода Ватаяма щеше да посрещне гостите си. Йода имаше доверие на Кенджи и Хагаши и те трябваше да присъстват на церемонията по посрещането.

Сумада пристигна с малко хора – петима за охрана, съпругата му и три прислужници. Поводът за посещението му бе смяната на управлението. По традиция, Ватаяма го посрещна с ча-до*. Ватаямя беше майстор! Винаги се усещаше духа на чая, когато посрещаше гости! Зад гърба му седяха приближените му. Съпругата му се славеше със своята красота. Дъщеря на търговец, Юкино бе откупена за огромна сума и напуснала родния си дом още като дете. Сега тя бе слисана от финото посрещане и погледа й бе закован в ръцете на Ватаяма.

Кенджи и Хагаши бяха седнали на места, удобни за наблюдение както на цялата зала и входовете й, така и на височайшите гости. След церемонията, следваше разходка из градината и ремонтирания замък. Ватаяма и семейството му бяха горди с ремонта, защото успяха да възстановят стария лик на сградата и двора и той не пропусна да го отбележи в разказите си, по време на разходката.

Юкино помоли да я отведат в покоите й, защото се чувстваше изморена от дългия път през планината. Йода смигна на Кенджи и на сина си. Двамата подканиха прислугата и Юкино, да ги последват. Докато влязоха вътре и ходеха по дългия и излъскан до блясък коридор Хагаши тайничко наблюдаваше младата госпожа. Кенджи забеляза трепета в очите му и го сръга. Хагаши се изчерви, но успя да извърне глава преди да срещне погледа на една от прислужниците. Заеквайки, Хагаши обясни, че ако многоуважаемата госпожа реши да излиза отново, трябва да уведоми охраната, с оглед на нейната сигурност. Усмивката на Хагаши беше широка, очите му буквално светеха, а ръцете му не можеха да си намерят място. Кенджи също бе усмихнат, но вътрешно усмивката му бе предизвикана от поведението на партньора му. Постара се бързо да се разделят с госпожата, за да няма клюки, от страна на прислугата.

По-късно Кенджи бе повикан, за да покаже на Сумада залата за тренировки и обучения на войниците. Йода развълнувано разказа за школата и истинските професионалисти, които излизаха от тази зала. Госпожа Юкино също бе там. Погледа й говореше, че много добре разбира какво се говори тук. Ватаяма помоли за кратка схватка с някой от войниците. Йода представи Кенджи. Ватаяма го изгледа с недоверие. Виждайки пред себе си млад мъж, не много висок с нежни черти, които даваха леко женско изражение на лицето, Ватаяма предположи, че е лесен за поваляне, но бе силно изненадан, когато усети как меча изхвърча от ръката му с лекота.

След разговор, само между Сумада и Ватаяма бе ред на вечерята и на забавленията. Ватаяма изненада домакина си с прекрасен танц на съпругата. Хагаши бе сложен на пост до вратата, а очите му бяха вперени в изящните движения на Юкино. Тя беше като дух, не се чуваха стъпките й, а тялото бе изключително подвижно и гъвкаво. Кенджи беше гладен и изобщо танците не го вълнуваха, а пък и се гордееше с това, че успя да измъкне меча из ръцете на един от най-високопоставените съветници на императора. Не му се седеше. Искаше да се освободи от тези ангажименти, да се нахрани и да се наспи.

След вечеря, главите на двете семейства пожелаха да останат сами, само с охрана пред вратата отвън. Това беше задача на Хагаши. Кенджи се отправи към кухнята. Скара се с двете прислужници и сви един панер с плодове. Беше доволен от кражбата, защото ги мразеше – винаги неговата порция я сервираха последно, с оправданието, че закъснява всеки път и все е зает. Сега той спеше в стая, близо до покоите на гостите. Прибра се, изяде всички плодове и легна да спи. Все още, от долният етаж се чуваха възгласите и смеха на попийналите господа. Кенджи заспа бързо.

Някъде в малките часове на нощта, някой изтропа силно на вратата и Кенджи се стресна. Беше един от пазачите в коридора. В стаята на младата госпожа имало змия, но бидейки знатна, не можела да допусне един обикновен пазач да влиза при нея. С леко раздразнение, Кенджи се запъти към стаята на госпожа Юкино.

- Простете за неудобството! Не зная как се е качила тук, но е отровна и се страхувам – каза Юкино, отваряйки леко вратата. В стаята беше почти тъмно, но Кенджи ясно видя лъскавото и тънко тяло на змията. Извади меча си и с едно движение я раздели на две половини, които мента през балкона в градината. Юкино стоеше права и мълчеше. Кенджи се извини и тръгна към вратата:

- Имате невероятни умения! Боравите с меча, като че от бебе сте го държали в ръката си! – Гласа й беше мек и тих. Кенджи се изчерви.

- Благодаря Ви! Баща ми ме е научил. – бързаше да се измъкне, но уви. Посегна да отвори вратата, но усети на китката си ръката на Юкино.

- Ще ми направите ли компания за един късен чай? Още не мога да се опомня от страха, който изпитах при вида на това влечуго до леглото си... – Кенджи не знаеше как да откаже, възпитанието му не позволяваше. Госпожата извади прибори и направи съвсем кратка церемония, която на Кенджи му се струваше часове. От този момент нататък, той не помнеше какво се бе случило....

Събуди се в стаята си. Дрехата му бе сгъната, а това бе необичайно за него, винаги бързаше и преди да легне никога не сгъваше кимоното си. Опита се да си спомни вечерта, но все стигаше до момента с чая.

Кенджи отиде при Йода, за нови инструкции – програмата на гостите беше пълна и имаше нужда от разяснение. Йода директно го прати в залата за тренировки. Там бяха Ватаяма, Сумада и съпругата му. За части от секундата, погледите на Кенжи и Юкино се срещнаха. В главата на Кенджи се появи лицето й, обгърнато в пелерина от лунна светлина.  В пръстите ръката, с която държеше меча си, като че все още усещаше гладките и ароматни коси. След миг, шумът от удара на допрените остриета на двата вековни меча, върна Кенджи в реалността. Не знаеше как спря удара... Покрай него премина струя познат парфюм, същият с който беше пропита дрехата му сутринта.

• Ча-до - Използва се и са-до. В Европа е разпространено чаною. - ритуализирана подготовка и поднасяне на зелен прахообразен чай в присъствието на гости. Една пълна официална церемония обхваща хранене (чакайсеки) и два чая (коча и усуча) и трае около четири часа. В това време домакинът ангажира цялото си същество в създаването на подходяща обстановка, носеща естетична, интелектуална и физическа наслада и спокойствие на съзнанието на гостите.

Автор:
М. Маринчева

Поздрави за постинга!

Много ми хареса!
Хубав ден ти желая!

Допадна ми много този постинг, потапяш ме в светът на Джеймс Клевъл!

Поздрави!

Смея да си призная, че от него се уча :)

Няма нищо лошо в това.
Хубав ден!

xuZCYh <a href="http://osixbwwmxhgt.com/">osixbwwmxhgt</a>, [url=http://uxbeykynizps.com/]uxbeykynizps[/url], [link=http://qdzlearusbpx.com/]qdzlearusbpx[/link], http://nptgazlbciiq.com/