Денят беше хубав и подсказваше за края на зимата. По клоните на дърветата вече имаше пъпки, готови да се разтворят при първите по-силни слънчеви лъчи. Бяла покривка все още покриваше земята, и още личаха отъпканите места. Тази зима валя необичайно много сняг и трудно се топеше.

Йода Канагава бе седнал на балкона и пиеше чай. Днес официално ремонта завърши и спокойствието бе навсякъде. Обитателите на замъка се радваха на новите си стаи, а и още бе твърде рано за излизане навън. Нежното утринно слънце сякаш галеше с лъчите си новият и лъскав дървен под.
Господарят Ватаяма извика Йода за разговор.

- От днес ти – Канагава-сан*, ще ръководиш цялата охрана на замъка, както ще отговаряш за мира в района. Нали знаеш какво означава това? – Ватаяма хареса Йода, още от първия ден когато се запознаха. Имаше му доверие, защото знаеше, че Йода е израснал тук, познава хората и околността и на сън можеше да прекоси целия район. Йода се върна във времето, когато дядо му разказваше за първия собственик на замъка и негов създател, как е дал началото на школата и мъжете от рода Канагава за пръв път започват да обучават професионални войници.

- Ще са ти нужни и заместници. Хора, които ще бъдат твоите очи, на които имаш вяра и които ще ти помагат. Имаш ли такива около теб, освен сина ти?
- Амиии, Ватаяма-сама* , тук има много млади и добри войници и аз гласувам доверие на всички еднакво. – Йода се смути, защото имаше фаворит, но не искаше да издава личното си пристрастие нито пред господаря си, нито пред останалите момчета. Искаше всички да бъдат равни и да няма злоба в редиците му.
- Йода-сан!!! Не те питам дали са добри, това го зная по-добре и от теб самия!!! – Ватаяма рядко се обръщаше към Йода на малко име. – Искам да ми кажеш, кой ще е вторият ти заместник и няма да те чакам да мислиш, защото от утре започвам на каня гости и ми трябва охрана.
- Аз, всъщност мога да кажа, но не зная дали ще одобрите...
- Казвай, казвай!
- Има един младеж, той е като брат на сина ми Хагаши, май Ви казвах, че съм го осиновил. Намерих го в едно изгоряло село, навътре в планината. Още беше бебе, но като видях, че е момче ми се дощя да си го прибера. Вие сте го виждали – Кенджи.
- Аха, сетих се. Един такъв тих младеж, ама с ловък с меча а, нали, ха-ха-ха! Онзи ден малкият ми син се оплака, че този все го побеждавал, ама не му се карал, само се смеел.
- Даааа, да това е момчето – Йода се притесняваше.
- Я го извикай този! – дрезгавият глас на Ватаяма отекна някъде дълбоко в сърцето на Йода. Пратиха пазача, който стоеше пред вратата.

Кенджи току що се бе събудил. Още му се мотаеше главата от снощи. Знаеше, че не може да пие много, но Хагаши постоянно му наливаше саке* и Кенджи не можеше да прецени изпитото количество. На вратата се почука, а той все още бе в постелята си. Едвам се измъкна и отвори вратата.
- Кажи... – прозя се, едвам позна малкия Рино, който беше едва от месец в школата и любопитстваше за всичко.
- Господарят Ватаяма те вика. Двамата с началника са и те чакат.
Кенджи не очакваше толкова рано сутринта подобна среща.
- Кажи им, че ще ида, оф...ама сега ставам... Изобщо не съм в подходяща форма и ако благоволят да изчакат малко ще съм им благодарен.
- Спокойноооо, ще измисля нещо ти се оправяй! – изричайки тези думи, с широка усмивка, Рино се затича по коридора.

Кенджи успя да намери по-представително кимоно, но го беше яд, че нямаше време за баня. Обеща си, това да му е първата работа след срещата. Тръгна по коридора, но физиономията му приличаше по-скоро, като че отива на заколение. Главата му беше празна и все още имаше вкус на саке в устата си. Рино отново се ухили:
- Айде де, какво толкова, може пък да е за хубаво, какво си се намръщил, влизай!

Кенджи влезе и с поздрав се поклони дълбоко. Йода го гледаше многозначително, помнейки снощната забава и количеството изпито саке. Чудеше се, този младеж дали няма да го изложи.
- Младежо, как се казваш? – гласът на Ватаяма беше строг.
- Кенджи О-Мори. – името О-Мори му бе дадено от Йода. Мори означаваше гора, а по-късно му даде малкото име Кенджи, което означаваше здрав, защото като дете имаше навика да се къпе и да се разхожда бос из двора, но никога не боледуваше.
- Оня ден си победил малкото ми момче, защо не му се скара, че не знае?
- Аз.... Ъъъ... Ами, той е добър в техникатааааа....
- Пълни глупости!!! Той едвам държи меча си!!! Разсейва се!!! Забранявам ти, да го жалиш!!! Ясно ли е?!?! – Ватяма направо викаше.
- Да, да, обещавам господарю! Обещавам! – на Кенджи му идеше да ревне.
- Сега, на тебе младежо, ще ти дам една отговорна работа. Йода-сан има нужда от помощ, защото го назначавам да командва цялата охрана. Ти и сина му ще му помагате. Ясно?!? – сега Ватаяма говореше по-спокойно и някак си по-бащински.
- Много съм Ви благодарен господарю! – Кенджи отново направи дълбок поклон.
- Сега изчезвайте и двамата и започвайте планиране на постовете!

Излязоха на верандата и седнаха един срещу друг. Йода побърза да обясни, че не е било нужно да убеждава Ватаяма и това е негово решение.
- Той не ме познава, виждал ме е само веднъж. Приемам решението Ви като общо, защото зная, че ме считаш за твой син и си му подсказал за мен. Не искам обаче, да се конкурирам с Хагаши. Аз го уважавам и го обичам и искам да сме братя. – Кенджи наистина приемаше Хагаши, като свой брат и винаги му помагаше.

Йода осъзнаваше, че Кенджи, като доведен син никога няма да си позволи да надмине брат си. Припомни си колко бяха засегнати неговите шестима братя, когато разбраха, че заминава за града и ще влезе в редиците на императорската войска.

- Виж, зная това, но ако трябва да бъда искрен с теб, ти си по-добър от Хагаши в бой и в тактики. Той е повече по живота, пада си по хубавите жени и пиячката. Трудно ще излезе добър войн от него и за това повече го уча на административни дела. – за пръв път Йода не скри мнението си, а в младият мъж срещу него, виждаше себе си преди много години. Не можеше да му подари семейната дайкатана*, но у себе си имаше къс нож, който бе поне три пъти по-стар от нея и помнеше много битки.

- Искам да ти дам нещо. – отряза кожената каишка, с която ножа бе прикрепен към пояса му – Този нож не си знае годините. Направен е много преди дайкатана-та, която е предназначена за Хагаши, като мой първороден син. Но за мен той е по-ценен, защото е събрал силата на целият ми род от първата мъжка рожба до сега. Когато се ожениш и жена ти роди момче, сложи го до постелята му и основи свой род!

Кенджи сведе глава и се поклони. Не се вдигна докато Йода не го потупа по рамото.
- Спокойно момче, ще се справиш. Ти дойде в моето семейство много неочаквано, но вярвам, че носиш в себе си сила, която никой в този замък няма и ще станеш най-добрият! – Йода се усети, че повтори думите на своя баща. Когато се оттегляше от военния живот, на преклонна възраст той предаде ножа на последния от синовете си. Родил се неочаквано, дете на прислужница, плод на огромна любов Йода знаеше, че винаги ще помни тези думи. 

Сан* -уважително,  господине, госпожице, госпожо
Сама* - голямо уважение към човек. В сегашно време само в писма.
Саке*- традиционна японска алкохолна напитка, получавана при ферментация на ориз. Процесът на приготвяне наподобява този на бирата, но вкусът се доближава до този на ракията. Процентът му варира от 14% до 20%. Може да се сервира студено, топло или горещо. Обикновено се сервира в керамични бутилки, наречени токури (tokkuri), след което се сипва в плитки чашки, наречени чоко (choko).
Дайкатана*- вид японски меч. Най-дългият от разновидностите на Катана.

Автор:
М. Маринчева