От нашия съблогър Кирето... Нещо, което ме накара да заплача...
Посвещавам на нелепо прекъснатите детски игри...
Всеки ден умират деца - поради лекарска грешка, заради някой надрусан,или мъртвопиян джигит на пътя, поради недостиг на средства за животоспасяващи операции, поради човешкото ни безсилие пред неизлечима болест, но няма по-неизлечима болест от равнодушието, с което посрещаме всичко това...
Диамантен блести небосвода,
обсипан с искрящи звезди.
Нощ, във синя магическа роба,
Приспивно вълшебство реди.
Ала в синьото – там сред Безкрая,
най-тъжните детски очи,
От месечина по-ярко сияят
и нашепват: „Мамо, прости...”
Спи Земята, прегърнала нежно
ефирното бяло телце.
Към небето – във скръб безнадеждна,
Майчица вдига напразно ръце.
От сълзите се раждат звезди,
Светлината им носи Надежда.
Казват, когато най-страшно боли,
Ангел към Тебе поглежда...
Но сред приказно нощно небе,
по-ярка от всичко блести,
душа на невинно дете
и за прошка, тъй тихо мълви.
Диамантена грее Вселена –
колие от искрящи звезди.
Тъжен Ангел пристъпя към мене,
прегърнал несбъднати светли мечти...
Кирето, 18.01.2011
muhaninja.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/01/18/angelski-ochi.6694522. Анти-шльокавица! Моля, пишете на кирилица!
3. Истината и само истината!
4. Небесният печат на българите
5. Новини от космоса
6. Greenpeace International
7. Форумът за фотография
8. Тайни и загадки - проби за научно обяснение
9. WIKI LEAKS
10. Сайтът на неравнодушните!
11. Ремонти за дома
12. Електро услуги
13. Хидроизолации
14. Кърти, чисти и извозва
15. Помощ за Вашите снимки и събития!
16. Ветеринарна клиника