След няколко часа, на белия лист се роди това:
Нежно и добро дете
Тичаше под ясното небе.
Имаше засмяно личице,
Протягаше към мама то ръце...
В къщи, чакаше го бащина милувка
Мама даваше му винаги целувка.
Изведнъж угасна тази мъничка звездица
Отиде си една душица.
Мъката – не, не може тя да се опише,
Няма помощ, даже свише...
Майка, татко и роднини бавно крачат,
А със тях и всички плачат.
Няма го детенцето – играчките стоят,
Отиде си от този свят...
Ще чакат дълго, онези мънички ръчички
Ще чакат детските очички.
Не спират бащини сълзи,
Ще останат вечно тъжни тез очи.
Ще плаче мама всеки ден.
А аз ще пиша този стих, от тъгата вдъхновен.
Ще има мъка в техните сърца
И никога не ще си тръгне тя!
Малко и невинно същество...
Питам се...... Защо?
Не мога да измисля заглавие на този стих...
Съжалявам!
18.01.2011 17:16
18.01.2011 18:40
18.01.2011 18:49
пфу...
Не ме интересува мнението на великите критици!!! Не ми пука, на кой му харесва и на кой не!!! Рими на "третокласник" - ОК, по-добре така, от колкото да се представям за голям поет, а да пиша глупости, както някои хора тук!
20.01.2011 00:28
2. Анти-шльокавица! Моля, пишете на кирилица!
3. Истината и само истината!
4. Небесният печат на българите
5. Новини от космоса
6. Greenpeace International
7. Форумът за фотография
8. Тайни и загадки - проби за научно обяснение
9. WIKI LEAKS
10. Сайтът на неравнодушните!
11. Ремонти за дома
12. Електро услуги
13. Хидроизолации
14. Кърти, чисти и извозва
15. Помощ за Вашите снимки и събития!
16. Ветеринарна клиника