Карлос Кастилио Д’ел Наваро бе удостоен с честта, да получи покана от Ватаяма-сан за лов. Ватаяма уважаваше високия и груб чужденец, въпреки че понякога едвам издържаше в едно помещение с него за повече от един кратък разговор. Сега обаче, се налагаше и ловът бе единственият начин да изкара с Наваро повече от половин ден. Ватаяма не можеше да понася и миризмата от оръжията, които щеше да купи, но те бяха по ефективни от тези, с които боравеха сегашните му войни. С меч не можеше да се убива от разстояние, а лъка не винаги вършеше работа. Йода и останалите от охраната не възприемаха тези оръжия. Бяха ужасно шумни, миризмата и пушека при всеки изстрел дразнеха. Целта на Ватаяма бе, да събере началниците и по време на лова, Наваро да демонстрира ефективността на това оръжие.
- Събери си хората! Наваро-сан ще дойде всеки момент! – Ватаяма не спа добре и това допълнително го изнерви. Йода усети настроението му и реши да не коментира.
- Хайде, че закъсняваме! До кога ще ви чакам? Конете са готови – понякога Йода се опитваше да бъде строг със синовете си, но някак все не можеше да си изиграе ролята. Просто не се чувстваше добре, когато ги навиква.

Междувременно, Карлос въодушевено чистеше пушката си и обясняваше на Мария, за етикета на хранене при японците.
- Тате, разбрах, че ще ходите на лов. Може ли да ме вземеш? Не ми се ходи при отец Мурано. Той постоянно ме кара да се чувствам виновна, че дойдох...
- Мария, тук не е Испания. Тук жените си седят в къщи. Не може да размахваш пищови пред тези благородници. Какво ще си помислят?
- Не мисля, че ще прави лошо впечатление. Онее-сан носи къс меч и се бие чудесно. Много е ловка! Вчера ми показа някои неща и останах впечатлена. Отивам да се преоблека и ще дойда! – Мария се затича. Искаше да се разходи поне.
- Ооох детенце, знаеш ли, трябваше майка ти да роди момче...
След малко Мария бе в панталони, с вързана коса и револвер на кръста. Обичаше да язди, а от както бе дошла, не се бе качвала на кон и това й липсваше.

                В градината бе свежо. Зеленината наоколо изпълваше въздуха с аромат. Ватаяма смени настроението си и с усмивка посрещна компанията за лов. Освен Карлос Наваро, към компанията се бе присъединил англичанина Джон Стоук. Отдавнашен приятел на Карлос, той бе в Япония с търговска цел и бе от малкото англичани, които не мразеха испанците. Присъствието на Мария го учуди, но го прие като европейска традиция. Заведе гостите си на любимите му места за лов.
- Тук не сме много богати на дивеч, ама има патици. – Ватаяма вдигна лъка и след секунди, на десетина метра лежеше безжизненото тяло на патицата, прободено точно в сърцето. Наистина той бе перфектен, когато ставаше дума за стрелба с лък.

- Много сте точен Ватаяма-сан! Сега ще ви покажа какво може това – Наваро извади пушката. Изчака да преминат няколко птици и стреля в последната.  – Ето колко бързо става! Няма тетива, няма опъване. Само се прицелваш и стреляш!

                След Карлос, Стоук удари две патици и се обърна към дамата:
- Г-це Наваро, покажете на тези господа какви умения може да притежава една фина и красива дама като Вас! – Мария бе студена с него, защото знаеше, че й бе хвърлил око.
- Благодаря Стоук, но мисля, че е ред господата да опитат...
- Моля, любопитен съм.... Извинете...- с широка усмивка Ватаяма покани Мария.
- Е, аз пушка нямам, но мисля че това бижу ще ми свърши работа – тя извади револвера от колана си и без да се замисля, виждайки птиците с края на окото си просто стреля три пъти. Прословутата й точност бе наследена от баща й и с дълги тренировки сега тя бе съвършена. Три птици паднаха пред краката на Ватаяма и той зяпна:
- С риск да обидя и двама Ви – обърна се с усмивка съм Карлос и Стоук – това което видях ме кара да мисля, че понякога жените са по-добри войни... Ох, ако ме чуе някой ще си заслужа меча хи-хи-хи – засмя се, защото знаеше, че предназначението на жените тук се разминава с това, което правеше Мария.
- Не се притеснявайте ха-ха-ха! Дъщеря ми си е такава от малка. Не мога да се преборя с интереса й към мъжките дела.
- Мисля, че видях, каквото исках. Та господа, ако нямате нищо на против, можем да направим една тренировка и с мечовете. Зная, че г-н Стоук прояви интерес. – Ватаяма реши да се подиграе с този английски всезнайковец. От известно време го дразнеха постоянните въпроси за търговските им отношения. За Карлос тернировката с мечовете беше като детска игра, не го правеше за пръв път, а и бе благодарен на своя баща, който го просвети във фехтовката.

Стоук се измори след няколко удара и се отказа. Хагаши и Ватаяма спореха за траекторията на удара, а Кенджи и Мария бяха залисани в бой. Йода наблюдаваше и правеше разлика между дете си деца „Хмм, Хагаши е твърде рязък... Ударите трябва да са плавни, а той влага физическа сила... Кенджи е като сраснат с оръжието. Няма да иска да борави с тия смрадливи пушки. Пък тази добре се справя. За жена, пък и европейка... Като я гледам в гръб, ако е тъмно ще помисля, че е мъж...”

                Мария не бе висока. Косите й бяха до под кръста, буйни, черни като олово, но винаги сплетени. Баща й се възхищаваше на очите й – две черни лъскави мъниста, в тях той виждаше погледа на майка й. Фигурата на Мария изобщо не отговаряше на характера й. Преди да почине, майка й мечтаеше, тя да стане балерина. Оливия дойде в семейството твърде късно. Мария бе изградила мечтите си от много малка и нищо не можеше да я спре да ги осъществи. Сега тя бе дама с характер на бунтовник.

                Кенджи бе смаян от бързината и погледа на тази жена. Напомняше му за Юкино. Разликата между двете бе само в емоцията. Докато ударите на Юкино бяха точни, а погледа бе студен, тази жена излъчваше някаква смесица от удовлетвореност и сила. Очите й бяха като два тлеещи въглена. Не си казаха нищо, докато тренираха.
- Хайде да спираме, че сакето изстина! – извика Ватаяма. – Пък и след толкова задачи е редно да сложим нещо в стомасите си. Каня Ви на моята трапеза! Семейството сигурно вече са яли, но ние ще започнем и ще свършим нощес хааааа-хааааа-хаха! Наваро-сан, какво ще кажете, да извикам прекрасните дами, които видяхте на пристигането, да ни попеят и потанцуват?
- Ооо! Добре! Стоук?
- Ами, аз ще трябва да се прибера в гостилницата, защото обещах на капитан Куин да поиграем карти, надявам се да не обидя никой? Г-це Наваро?
- Мен лично? Моля Ви Стоук ха-ха!
- Е? Да избързам ли господарю? – Йода се поклони.
- Оставяш Хагаши и Кенджи с мен, ти избързай сам и кажи на жена ми, да подреди масата! Г-це, ако изявявате желание, заповядайте при нас. Съпругата ми ще се радва!

                Мария прие с удоволствие. Искаше отново да види онези красиви момичета, прекрасните им дрехи, леките и спокойни движения на танците им. Замисли се, колко странни хора са тези японци: „Младежът, с когото тренирах е пълно олицетворение на тяхната странност. От няколко дни се засичаме при отеца. Дали не е християнин? Ако е, се крие... Инак ще му падне главата...”

Автор
Marincheva        
08/02/2011