Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2011 17:42 - Вярата
Автор: mikino Категория: Поезия   
Прочетен: 1250 Коментари: 0 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Мария вървеше умислена. Имаше усещането, че излъга отеца. Нещо не й даваше мира. Видя в изповедта към Господ нещо изкуствено. Изведнъж, пред себе си съзря острието на меч. Нямаше време да извади револвера. Беше тъмно и не можеше да различи лицето на човека пред нея.
- Какво правите тук толкова късно госпожице? Кой Ви разреши да излизате? – гласът бе мек, но се усещаше укор и раздразнение.
- А Вие кой сте и какво искате от мен? Връщам се от посещение при отец Мурано!
- Можех да Ви убия, ако не бях познал револвера на кръста Ви!
Мария си спомни, кой бе виждал нейното малко бижу.
- Г-н Йода... Илииии...
- ОМори, но не Йода, Кенджи ОМори – мъжът прибра оръжието.
- О, извинете, тъмно е, не Ви познах, а и не бях чувала гласа Ви до сега.
- Препоръчвам Ви да се движите само по светло. Изглежда съмнително, да се разхождате толкова късно. Ако нямате нищо против, ще Ви придружа, докато се приберете.
- Толкова ли сте мнителни???
- Не отричам, така е, но напоследък отношенията между Вас, европейците, притесняват господаря ми. А и Вашите хора се опитват да проникнат във вътрешността на страната, проповядват на хората и ги карат са се покръстват...Ъъъ, май така се казва, нали?
- Да, това е ритуал с много голямо значение за всеки християнин.

                      Тръгнаха по тясната улица. Времето бе тихо. Луната беше като фар, а листата на дърветата не помръдваха. Все едно, времето бе спряло. Но за Мария, времето течеше бързо. Изпитваше страх, в момента в който се сетеше, че този човек все още държи ръката върху меча си. Опита се да запази спокойствие.
Кенджи полюбопитства:
- До колкото знам, имате само един Бог, но нещо не ми се връзва, защото свещеника ми говореше и за свети хора. Един ден го разпитах, но някак не го разбрах...
Мария му обясни основните неща, за християнството с няколко изречения. Бе убедена, че това е достатъчно, най-малкото защото тя самата не знаеше, този човек до колко разбира испански. За два месеца, тя едвам успя да научи няколко неща от техния език и подозираше, че на тях също им е трудно.
- Разбрах. Тогава защо, след като вярата ви е миролюбива искате да покръствате все повече хора? Защо Мурано-сан каза, че ние японците трябва да станем правоверни?
- На това, не мога да ви отговоря. Баща ми е мореплавател и от части търговец. Никога не е искал да владее нови земи и никога не го е интересувало, кой в какво вярва. Просто отеца и учениците му ползват транспорта.
- Но, те са агресивни!
- Защо мислите така?
- Защото те твърдят, че единственият  Бог е вашият? Когато хората не искат да се покръстят и намират основателна причина за това, вашите т.нар. мисионери се превърнат в агитатори.
- Иска ми се, да можех да ги разбера – Мария знаеше много добре причината. Реши, че е успяла да го излъже.
- Г-це, зная много други начини, освен войната, с които може да се завладее един народ... – Кенджи не скри раздразнението си. – А това е вашият начин, но ви предупреждавам, че няма да ви е лесно. Ватаяма-сама е добър човек по душа, но усеща тези неща и ще вземе отношение в най-скоро време.
- И какво ще направи, ще накара селяните да се отрекат от вярата си? Или ще ги избие? Това е много по-голям грях! – Мария за секунда си представи последствията и избитите невинни хора  се спря. – Не можете да убивате хора, които дори нямат оръжия!!!
- Имат вярата, в която ги посвещавате, а това е по-силно от оръжие. Искам да разбера, кое прави тази вяра толкова силна? По-силна от вярата във всичко живо и неживо на този свят, която имаме. Свещеникът не ми даде отговор, а аз го искам!
- Ако научите добре испански, четете Библията и ще разберете.

            Продължиха по пътя си, мълчешком. Застанаха пред входа на частта, в която бяха настанени Мария и Карлос. Кенджи се огледа. Мария изпита отново същия страх, както в началото на срещата им. Този човек имаше нещо в себе си, което я караше освен страха, да затаи в себе си и силно уважение.
- Вие бихте ли повярвали на напълно непознат, който ви обяснява, колко е свещен неговият Бог, който е спасител и е свещен дори образа му и който е още по-непознат и от човека пред вас? Защото на човека виждате лицето и все пак можете да го опознаете. За нас, японците всичко е свещено и божествено, дори септичната яма.
- Ами... Нали това „всичкото” е създадено от някой или нещо?
- А има ли значение, кой го е създал, след като то е свещено? До нови срещи г-це!
- Казвайте ми Мария.
- Мария... – той дълбоко се поклони и се отдръпна.
- Лека нощ Кенджи-сан! – Мария също се поклони и се разделиха.

                 „Хич не ми се иска да го вярвам, но той е прав. Господ Бог е любов, а мисионерите на Мурано са доста настоятелни. Ако продължават така, ще загубим. А този... Кенджи, е доста проницателен и умен. Няма да е добре, ако продължи с посещенията при отеца. На Мурано му липсва търпение да убеждава и в старанието си ще сбърка.” Мария влезе в стаята си, но мисълта и не спираше: „Странно как се приближи, без да го усетя.  И всъщност как разбра, че съм аз... Дааа, следил ме е... Ако бях извадила револвера щеше да е грешка. Не заради самото убийство, а по-скоро за шума който ще се вдигне.”

Автор:
М. Маринчева

 





Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mikino
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2984146
Постинги: 294
Коментари: 5491
Гласове: 9209
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031