Започна леко да ръми. Дрехата на Кенджи стана тежка, шумът от коприната го издаваше и той реши да се върне в замъка. На път, мина покрай пристанището. От страноприемницата, където се събираха чужденците се чуваше смях и глъчка. Кенджи реши да разучи кой е вътре.

- Адело, дай този туз, стига го стиска!!! Трябва ми!!!
- Капитан Кастилио, искате ли още вино?
- НЕ за Бога, дразня се когато губя на карти, още повече от англичанин!!! Стоук ти си лъжец!!! Гадина!!! Защо не си отиде в Англия с оня миризлив благородник, как му беше името... И престани да ме обиждаш с поведението си, унижаваш ме!
- Моля Ви Карлос, вие също излъгахте в предното раздаване... Какво толкова Ви дразни в английския ми произход? Всички испанци мразят Англия...
- Защото се високомерни, имате отвратителен хумор и искате да завземете всичко, до което се доберат испанците! Вие не преставате да искате война, е получихте си я и какво? ОЩЕ ЛИ ИСКАТЕ!?!? – Карлос стана от стола и захвърли чашата си. Не можеше да преживее загубата на испанската армада преди години, а най го беше яд, че англичаните просто имаха късмет.
- Слушай Кастилио, Вие също тръгнахте срещу всички нали? Господ се разплати с вас! Прати бури и ветрове, за да Ви покаже колко сте жалки! – Стоук също бе на градус и нервите му на издържаха. В момента, в който и той стана от масата Карлос вече бе с револвер в ръката.

Адело Дел Пага, бе спокоен по характер, като навигатор на карака-та винаги се стараеше да угоди и на Кастилио и на останалите. Този път се притесни. Капитанът рядко вадеше оръжие.
- В името на Христос, Каролс моля Ви! Свалете оръжието, бъдете благоразумен капитане..
- Млъкни и престани да се правиш на умиротворител Адело, Стоук цяла вечер намеква, че войната не е свършила и обижда испанската ми кръв!
- Испанска кръв... Кои са Кастилио? Ами кралят Ви? Кой е? Силно ме съмнява, че кръвта му е на благородник, като го гледам какви решения взима... – Стоук продължаваше да унижава.
- ИЗРОД!!! – Кастилио стреля във въздуха. Адело го хвана и се опита да го спре, но последваха изстрели и от оръжието на Стоук.

           Кенджи слушаше, но изстрелите го ядосаха „Какво си позволяват тези???На чужда територия война ще водят, как пък не!!!”. Влезе в страноприемницата и извика:

- СПРЕТЕ!!! ДВОРЦОВА ОХРАНА!!! – Кенджи извади меча. Капитана беше ранен в рамото и кървеше обилно, а англичанина се бе приготвил за втори изстрел. Кенджи се извърна към Стоук – Свалете оръжието чужденецо!

- И какво като го сваля, да не мислите, че Кастилио няма да стреля?
Пъшкайки, Карлос прибра оръжието и се обърна към Стоук:

- Свали го гадино! Ако искаш да не разнасят главата ти! Не си в Англия!-  Стоук се поколеба. Кенджи го наблюдаваше, бе готов да го съсече. Спокойствието, което излъчваше притесни Стоук, който познаваше нрава на японците и прибра револвера.

- Трябва Ви лекар г-н Кастилио, раната е дълбока, а Вие Стоук, ще си платите скъпо за този изстрел. Дойдохте да търгувате, а вадите оръжие! – Кенджи хвана Карлос, излязоха навън и тръгнаха бавно към замъка.
- Искрено съжалявам за това, което видяхте. Казвал съм на началника Ви, че отдавна сме в конфликт с англичаните, а този прекали с обидите към Испания.
- Проблемът е, че не се случва за пръв път. Господарят няма да е доволен, ако имате конфликти, тук не е мястото, където ще ги разрешавате. Пред мен сте извинен, но не зная Ватаяма – сама дали ще Ви извини... – Въпреки, че не понасяше чужденците, Кенджи изпитваше необяснимо уважение към капитана. Някак му се струваше добър човек, независимо от грубото излъчване.
- Ще се постарая да не се повтаря. Ще наредя на всички мои хора да отбягват Стоук и англичаните. Само създават проблеми, а Вие сте напълно прав, че тук не е мястото.

            В замъка цареше тишина. Незнайно защо, Йода не можа да заспи. Чу приказки, взе меча и излезе в коридора. Различи силуета на Кенджи и на капитан Кастилио. Нещо се бе случило. Лявата страна на Кастилио бе обляна в кръв.
- Какво става!?! Чие дело е това?
- Малка свада в страноприемницата, ще Ви обясня – Карлос гледаше виновно.
- Малка? Та Вие сте ранен? И на това казвате „малка свада”. Елате в стаята ми, няма да издържите до другото крило. Кенжди, отивай да извикаш доктор Тамаро.

            На другия ден, Карлос вече се чувстваше по-добре. Трябваше да даде обяснение пред Ватаяма, за случилото се. Ватаяма го прие с яд. Тонът му бе спокоен, но твърд:

- Още веднъж, ако се случи, ще инструктирам хората си да ви обезглавят всичките!!! Ще пусна корабите с труповете ви в открито море, да ви изядат птиците! Прекалихте!
- Моля, приемете извиненията ми – Карлос се поклони въпреки болката в рамото.
- За последен път ги приемам капитане! Довечера заповядайте на масата ми, но не искам и дума да става за това!

            След като излезе Карлос, Ватаяма се обърна към Йода и Кенджи:

- А вие знаете какво да правите следващият път. Момче, пощадил си ги, но това да ти е за последно! Не искам нито тях, нито религията им! Ако продължаваме да сме толерантни, ще ни превземат без да разберем. И си отваряйте очите, следете ги. От столицата ме предупредиха, че искат смърт за всички християни. Още не съм го решил, но ако продължават да я разпространяват, ще паднат много глави, ще ги изколя лично!
- Разбрах господарю – Йода се поклони, смигна на Кенджи и двамата излязоха.

             В градината бе свежо, лъчите на слънцето играеха между зелените листа. Дъжда бе измил всичко и бе оставил след себе си аромат на влага и зеленина.

- Не исках да ги избивам. Чух скандала и зная кой е виновен. Англичанина наистина се държа грубо. Ако някой обиждаше така моята земя, нямаше да стоя и да гледам.
- Разбирам те синко, но те прекалиха. Не им е разрешено да вадят оръжия. Хайде иди се оправи и ще потренираме. Хагаши ни чака цяла сутрин.