След няколко месеца посещения при отец Мурано и постоянен контакт с чужденците, Кенджи вече можеше спокойно да чете на испански и малко на английски. Разбираше ги какво си говорят, което го успокояваше. Вече можеше да усети настроенията им. Можеше и да говори, но доста трудно. Считаше чужденците и по-конкретно испанците за странни, непредвидими и малко невъздържани в емоциите си хора. Наблюдаваше и капитана Карлос Де’Л Кастилио – един от малкото испанци, към които Кенджи таеше възхищение - изключително умен, образован, по-въздържан от останалите и много добър войн, който силно вярва в Бог.

Имаше късмет този човек. Вече девети път идваше с големия си Черен кораб в Япония. Носеше интересни неща – оръжия, предмети, коприна. Но как оцеляваше сред стихиите на океана? Какво го пазеше в битки? Разказите му бяха доста страховити и дори Йода сменяше изражението си, когато го слушаше. Често Кенджи чуваше от устата на този чужденец една молитва, която винаги казваше на глас и с лице към слънцето, преди да отплава.

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.

Той отвори малката книга, която му подари Мария и на първата й страница прочете същия текст. Опита се да вникне по-дълбоко в него: Значи този Бог е баща на всички хора. Има си царство. Дава на хората храна... А каква е тази огромна сила, която би простила греховете на всички хора? А щом ние хората можем да простим, защо и Той трябва да го прави? Има силата да владее карма*...? Неговата воля е способна да промени света... Значи същия Бог, владее всичко, той е всичко...? Ето защо Кастилио се моли всеки път – Богът го пази! Ами ние също се молим на нашите Богове и те ни закрилят. Всъщност горе долу имаме нещо общо – всичко около нас е божествено! Ясно... Сега трябва да разбера, защо техният Бог е само един...

Кенджи започна да прехвърля страниците с интерес.

Хммм... Тук има истории, също толкова чудновати, колкото нашите легенди за силата на боговете. Има скрит смисъл...От всяка случка мога да извлека поука...

Стигна по диагонал до последните страници. Там намери 10те Божии заповеди:

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.

3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.

4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.

5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.

6. Не убивай.

7. Не прелюбодействай.

8. Не кради.

9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.

10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

Това вече беше нещо конкретно. Кенджи ги повтори няколко пъти.

Че това са добродетелите. Много приличат на посланията на коан-ите и свещените книги на будизма! Че кое му е различното на тия две религии??? Само единият Бог и до някъде това, че не се разрешава на хората да имат и други богове...!

Кенджи тотално се обърка. Чудеше се, защо има толкова еднакви неща, а двете религии по думите на Мурано, нямат нищо общо. Реши да държи малката Голяма книга в себе си и когато има време да я разгръща.

Това не може да се чете така... Май трябва много да се мисли... Не е поезия...

Това беше последният му извод, за така обичаната от Мария, Голяма Книга. Разсъждавайки установи, че и японците са също толкова силно вярващи, колкото и чужденците, но някак не намираха общ език и в буквалния и в преносен смисъл. Какво дразнеше властта беше ясно – постепенното нахлуване на тази нова религия и бързото й възприемане от хората. А защо я възприемаха толкова бързо? Това беше един от основните въпроси, който вълнуваше Кенджи, дори повече от колкото самата религия.

*Карма - санскритска дума означаваща действие, влияние, причина-последствие, съдба. Сродно и дълбоко свързано понятие с тази идея е и понятието дхарма. От философска гледна точка понятието карма е аналог на понятието причинност в западната философска традиция. В индуизма и по-късно в будизма и сикхизма, това е резултатът от действията на човека. Човешкото съзнание се разглежда като извор на причинните импулси, които, от една страна, посяти в миналото влияят на настоящото състояние на съзнанието; а създадени в настоящето, определят бъдещите състояния на съзнанието. Важен аспект в източната философия е идеята, че всяко съзнание посяло дадена причина трябва да наблюдава, преживее и осъзнае последствията от тази причина. По същество това не е само един вид аналог на третия принцип на Нютон, но вече отнесен и разгърнат към съзнанието, а и една от възможно най-кратките дефиници на тази идея. Поради тази причинно-следствена обвързаност, естествено се достига и до извода за необходимостта от възможни нови изявления на съзнанието, което е било източник на дадени причинни импулси, останали неликвидирани и неосъзнати от същото съзнание след прекрачването на границата на смъртта. Този процес още известен и означаван с понятието реинкарнация или прераждане. С други думи, идеята карма поражда, като един вид следствие, идеята прераждане. Под кармична причина не трябва да се възприемат само действието. Кармични причини-семена могат да бъдат и са мотивите, мислите, чувствата, желанията и разбира се думите изказани от човека.