Онее стана рано сутринта. Слънцето току що бе показало първите си лъчи. На небето имаше само едно облаче с цвят на цъфнала вишна. Капчиците на утринната роса блестяха върху зелените тревички като диаманти. Онее се зарадва на огнено червените цветове на дюлята. Слънчевата светлина се отразяваше в тях и им придаваше сатенен блясък. Бяха толкова свежи! По този повод, тя реши да облече новото си кимоно, подарък от съпруга й, шито от най-скъпата коприна и донесено й от столицата. Искаше да зарадва своят господар Сато Ватаяма. Той бе единственият мъж в живота й. Откупи я скъпо. Онее напусна семейството си твърде млада, но смяташе, че е имала късмет и никога не съжали, че бе отнета от родителите й толкова рано. Сега обачеq имаше други грижи. Докато помощниците й я обличаха и помагаха за прическата й, тя потъна в мисли. Притесняваше се от присъствието на Юкино – млада, красива, но много хитра жена, съпруга на висш военен. Това обаче, не пречеше на Юкино да кокетничи в компанията на мъже. „Сумада-сан не се ли усеща? Не я ли вижда? Или просто не го интересува... Има още две наложници, досущ като Юкино!”. Онее се дразнеше не само от поведението й, а и от нейната потайност. Плътният и сънен глас на Господарят Ватаяма прекъсна мислите на Онее:

- Добро утро Онее-сан! Извинете, че не успях да бъда при Вас тази нощ, но бях доста изморен и доста се почерпих... Едва ли щеше да ви е приятно...- в усмивката на Сато личеше неудобство. Онее не му е сърдеше, защото знаеше, че не е единствената – Харума-сан и Йошико-сан бяха негови наложници и от време на време се налагаше и на тях да обръща внимание.
- Добро да бъде утрото Сато-сан! – Онее се поклони – Не се притеснявайте, предполагам, че умората бързо ви е съборила. – тя нежно се усмихна и отново се поклони. – Вижте колко е красива дюлята!
- О! Не съм я забелязал! Чудесни са тези цветове!

Сато прекара нощта в гостната. Напи се и не можа да стигне до постелята си. Кастилио цяла вечер разправяше смешни истории и доливаше пиене и Сато не можа да разбере кога е заспал. Сега пред него стоеше едно същество, което бе единственото в целия му живот и на което можеше да довери всичко. Такива жени не се намираха лесно, а Онее бе спечелила доверието му с нейната безпрекословна покорност и честност. Тя никога не го предаде. Пазеше тайните му, дома му и винаги излъчваше несравнимо спокойствие. Бяха съпрузи много дълго време, но той все още я обичаше. Криеше пред приближените си тази любов, защото повечето от тях отдавна бяха сменили съпругите си с поредната млада наложница. Онее бе облякла кимоното, което той и донесе от столицата. То още повече подчертаваше нежната й кожа и милото лице.

- Имаме уговорка с Мария-сан, да й дам семена от зимните камелии и хризантемите. Ще дойдете ли? – перлената усмивката на Онее бе игрива, като лъчите на вече изгрялото слънце, които галеха врата й и лъскавата и коса, свита във възможно най-сложния кок. Онее обичаше да е перфектна. Дразнеха я падналите кичури, които привличаха мъжете и обикновено бяха знак за всяка като нея, че трябва да наблюдава съпруга си, с коя ще дели постелята през нощта.
- Амии... Мисля, да ида при Йода Канагава. Имаме да обсъждаме разни дела.
- Добре, тогава ще се видим направо за обяд, така ли?
- Нека прислугата приготви трапеза преди залез. Този път ще бъдем повече. Ще поканя Йода и двамата му синове, а предполагам, че и Сумада ще дойде със съпругата си.
Онее не се зарадва, но нямаше начин, явно имаха да говорят по работа. А и скоро се очакваха прогнозите за реколтата, а това бе важно, за събиране на данъците.

Мария и Онее се срещнаха на пътеката при езерото.

- Здравейте Онее-сан! Колко сте красива днес! – Мария бе усмихната както винаги.
- Добър ден Мария-сан! Добре и спахте?
- О чудесно! Тук се чувствам много добре. Това е първото ми дълго пътуване с татко, но ще го помня цял живот. А и ми се ще да остана, докато се върне да донесе уговорените стоки. Смятам, че ще ми е полезно.
- Ще ми бъде приятно! Испанският ми е ужасен и имам нужда от помощ ха-ха-ха!
- По-добре се справяте от мен, на японски ха-ха-ха-ха!

Онее обясни на Мария с няколко думи, как се садят и гледат камелиите. Хризантемите искаха повече поддръжка и Мария не бе сигурна дали почвата в Испания ще е добра за отглеждане на такива капризни цветя. Онее държеше да й подари семената и тя ги взе. Двете жени се поразходиха. Онее предложи, да научи Мария как се облича кимоно. Заведе я в покоите си и двете се заровиха в дрехи.

- Тази дреха, колкото е красива, толкова и сложна. И тежи...
- Аз имам помощници. Ако идете по-надолу в селото, там всяка жена се облича сама, но тук така трябва. Би било проява на лош вкус, жена на благородник да няма помощници. – Онее приемаше Мария и не я беше страх от нея. От останалите чужденци, тя буквално се ужасяваше, но Мария бе някак нежна и въпреки буйния си характер в нея имаше женственост и финес. Онее веднъж бе виждала чужденка в столицата, но тя й се стори ужасно грозна, ръбата и висока. А Мария бе с тяло на статуетка, лицето й бе гладко като порцелан, а пръстите и бяха изключително фини. Онее се страхуваше и от приближените й жени. Не знаеше коя какво крои. Беше й писнало от интриги и саркастични вмятания, че тя вече не е първа младост и Ватаяма трябва да потърси млада и красива наложница. Наред с мислите й Мария зададе въпрос:
- Онее-сан, прави ми впечатление, че тук жените не са много на почит. Надявам се няма да се обидите ако кажа, че Вашите мъже не са кавалери – не подават ръка, когато слизате от рикшата, някак не личи грижа... Извинете, за нетактичния въпрос...
- Мария-сан, тук ни уважават, но по друг начин. Сато-сан ми е съпруг от двадесет години. Благодарна съм му, че ме е избрал. Щастлива съм, че ми има доверие. Грижа се за много домашни дела и му помагам в работата. Аз дори подбирам наложниците му.
- Наложници??? Тук по колко жени има един мъж?
- Ха-ха, колкото пожелае, но аз ги избирам – лицето на Онее грееше и същевременно показваше, че доста неща в този дом зависят от нея. – Аз съм господарката на този дом, аз му родих първия син и той никога няма да спре да ме обича!
- Каква е тази любов, ако не сте единствената му жена? Извинете, не Ви разбирам.
- Нима мислите, че един мъж би издържал с една жена цял живот? Ха-ха! Той винаги се връща при мен Мария-сан! Защото от никоя друга не може да получи това, което имам аз. Хи-хи – Онее смигна и закри широката си усмивка с ръка. – А и тук публичната проява на каквито и да било чувства, говори за липса на възпитание.
- Не ви ли е трудно? Аз бих полудяла ако видя мъжа на сърцето си с друга!
- В началото е трудно, но после сама разбрах, че мога да контролирам това и дори да владея положението. – Онее вдигна брадичката си и затвори очи. – Всички си мислят, че жените тук, нямаме права, но много бъркат... Но знайте Мария-сан, че тук жените могат да бъдат и много опасни, както за други жени, така и за мъжете.

Мария не можеше да си обясни положението на жената в Япония, дори след думите на Онее. „Боже, ако видя мъжа си с друга ще ги убия и двамата! Исусе, съди ме, но ще го направя!”. От известно време наблюдаваше отношенията между жените и мъжете и се чудеше, как може една уважаваща себе си дама, да се покланя на съпруга си, камо ли на друг мъж. „Как тези хора ще приемат християнството, ако имат по няколко жени... Ако изобщо искат да се покръстят, всъщност...”

След като се раздели с Мария, Онее се замисли „Хм, единствената жена, с която може би не искам да виждам Сато е Юкино... Тя ще го унищожи! А след това аз нея! Мария-сан няма представа на какво е способна една жена. Тя е твърде млада, директна и проявява емоции – предсказуема е... Може би за това и наговорих тези работи... Тук ще й е трудно, ако реши да чака баща си. Нашите мъже не обичат буйни госпожици... Освен ако не е някоя... Само за  постелята... Ха-ха! Никой японец не би легнал с чужденка, че било то и такава само за удоволствие. Нашите мъже си харесват наш жени. Но тази не ми изглежда такава. По-скоро, прилича на момче в женско тяло.”

Автор

М. Маринчева

Не смеех да коментирам , за да не наруша хармонията !

Благодаря ти, че се отби приятелко! Това е цяла поредица, която някой хубав ден искам да събера в книга.
Поздрави, Микино

Хубав е разказът ти, Микино! По би ми допаднала обратната ситуация. Не искам да съм японка...;)

Ха-ха, ами моето мнение по този въпрос е изразено, чрез този разказ - всички мислят, жените там са подтиснати и към тях отношението не е както на Запад. Била съм свидетел на типично японско семейство, в което мъжа оставя всичките си пари на съпругата, а тя определя колко ще харчи той за себе си. Звучи странно и даже абсурдно, но за мен те са тихата власт в къщата. Тайната власт, която дърпа конците. Мъжът е главата на семейството, но никога не се бърка в домакинството. Отделно, бих попитала всички, които твърдят, че жената там е подтисната: Защо разводите в Япония са под 1%? Ако жените не бяха доволни от положението си, едва ли щяха да мълчат, нали? Там има взаимно уважение, което по времето на този разказ, с годините се превръща в любов.
Поздрави и прекрасна вечер!