Отец Мурано седеше на терасата и четеше Евангелие от Йоана. Четеше го сигурно за милионен път, но знаеше, че тези слова колкото пъти са четени, толкова мъдрост има в тях. Следобедното слънце шареше из листата на дърветата. Някъде далеч се чуваха виковете на Йода – строяваше своите и ги учеше на стратегии. Мурано затъна в спомени.

Когато стъпи за пръв път на тази непозната земя, всички му се струваха еднакви, агресивни и мнителни. За последното бе убеден, но първите две някак вече му се струваха неадекватни определения за японците. Преди единадесет години, по път за Япония, бе видял какво ли не – различни хора с различни религии и обичаи. Много от тях трудно можеха да разберат Светото писание и не желаеха да се просветят. Други ги посрещаха с дарове, сякаш бяха богове. Никога нямаше да забрави разказите на своя предшественик Ернандо Кортес*, за невероятните скъпоценности, които получил от императора на Монтесума. Кортес не беше свещеник, но историите му впечатляваха всички – битки, съкровища и традиции, непознати за никой испанец.

Странното при японците бе, че те някак бяха любопитни. Искаха да знаят повече. Разпитваха го и постоянно търсеха неговата помощ. Много от хората, които работеха на полето възприемаха думите му веднага. Мурано се чудеше: „Изглеждат наивни, много наивни. Този Ватяма също е наивен – съгласи се на сделка с Кастилио, а не се знае дали Кастилио ще се върне.” . Когато пристигна тук, той не знаеше как да подходи към тях, защото знаеше, че имат изконни традиции и вярвания, които християнството трудно ще пребори. Оказа се обаче, че не трудно. За няколко години, Мурано успя да покръсти три села. Спираха го само анти-християнски настроените от властта. Редовно устройваха засади и избиваха хората, няколко пъти, дори той самия бе бит и затварян. Но въпреки всичко, имаше и такива, които бяха склонни да приемат мисионери. Ватаяма бе един от склонните. Насмалко, преди година това щеше да му коства главата. Успя да се защити, като умишлено изби 200 човека, по време на проповед. Сега положението бе същото и Ватаяма му каза:

- Слушай, още веднъж само да видя проповед в светлата част на деня, не само теб ще убия, не само християните, а всички чуждоземци, които стъпят на моя земя! Правя компромис, но само този път!
- Ватаяма-сама, моля Ви... Не ги избивайте... Убийството е голям грях...
- МЛЪК!!! Забрави за греховете!!! Не желая да разнасят главата ми, нито тези на децата ми, нито на съпругите ми, нито на никой мой приближен! Аз съм верен на моят Господар Слънце и ще следвам заповедите му докато издъхна! Ще му служа, докато той не реши какво да прави с живота ми! А решението му ще е фатално, ако продължавам да ви правя компромиси! ЯСНО?

- Да, разбирам Ви... Ще се постарая проповедите да бъдат през нощта.

След тази среща, Мурано реши да крие своите ученици и освен в тъмната част на денонощието, да се събират някъде, където никой няма да ги безпокои. Намери един благосклонен рибар – Коно Найта. Беше скромен човек съгласи се, проповедите да бъдат в неговата къща. Коно винаги посрещаше хората с улова от деня. Никога не оставяше за себе си. Беше изключително радушен и добър ученик.

Властта започна да преследва християните по-усърдно. Имаха и шпиони. Това притесняваше Мурано, а за семейството на Коно, беше направо ад. Коно бе повикан на разпит. Беше жестоко изтезаван, но слава Богу се прибра жив. Мурано трябваше да се опита да смекчи нещата, но не знаеше как.

Очакваше един от възпитаниците на Йода и негов син – Кенджи. Момчето дойде малко по-рано. Любопитен, но много хитър – така Мурано определяше Кенджи. Въпреки всичко реши да говори с него. Уроците по испански не го измориха, въпреки старанието и упоритостта, с която Кенджи се учеше. Мурано реши да говори направо:

- Кенджи-сан, имам една молба, която искам да отправя към баща ти, чрез теб.
- Да Мурано-сенсей* - Кенджи чинно се поклони.
- Моля те, ако можеш, помоли Йода-сан да не бъде толкова жесток с Найта-сан, когато го разпитва.
- Мурано-сенсей, баща ми изпълнява заповеди. Той не го е докоснал. Биха го надзирателите, но по нареждане на Господаря, което баща ми не може да пренебрегне. Знаете, че ако го направи, по-добре да подари главата си.
- Ох зная, но Коно е добър човек и не заслужава такава жестокост.
- Сенсей, радвайте се, че е жив. Ако нашият господар спазваше напълно указанията от столицата, трябваше да го обезглави, както и всички, на които проповядвате. Нямаше дори и да го погребат. Да не говорим, че и без това Господаря Ви прави голям жест, че все още сте тук, което не е в негова полза, но въпреки това ви търпи.
- Значи да разбирам, че така ще се отнасяте и за напред?
- Както Вие защитавате волята на Вашите господари, така и ние го правим Сенсей. Ако Вашият Бог е решил да прекрати живота Ви, нима няма да бъде Неговата воля?

Мурано зяпна. Не очакваше тези думи, от някого, който нямаше и идея за християнството и Божията воля. Мурано знаеше, че за тези хора императорът бе Бог и за нищо на света, не биха се отрекли от него, защото е изпратен от небето. Учуди го паралела, който направи това момче. Малко от възпитаниците на Мурано се опитваха да вникнат дълбоко в проповедите и да се опитат да ги сравнят с нещо. Мурано даже замисляше предложение към този младеж, да стане християнин, но след тези думи отеца разбра, че Кенджи очевидно щеше да е опасен, ако това се случи. А момчето бе добър ученик. От него щеше да излезе и добър проповедник. Уви, Мурано се отказа от тази идея. Не му трябваха шпиони. Последните думи на Кенджи, преди да тръгне още повече накараха Мурано да потъне в размисли:

- Мурано-сенсей, аз уважавам Вашата религия. Вашият Бог е могъщ, също както нашите богове. Вие се уповавате на религията, вярвате и знаете, че Бог ще Ви закриля.  Тя е много мъдра и пълна с добродетели, но оръжието на кръста Ви говори, че тези добродетели могат да останат само на думи! Довиждане Мурано-сенсей! – Кенджи се поклони и тръгна по пътя си.

       Ернандо Кортес*- Един от завоевателите на Латинска Америка, произхождащ от дребен благороднически род. Кортес остава в историята на великите географски открития по-скоро като авантюрист и покорител на империята на Ацтеките – господарите на Мексико. Мексико, което скоро след проникването на испанците на негови територии се превръща в Нова Испания.
Целия съзнателен живот на Кортес е бил свързан с колонизацията на Карибския басейн и земите, които днес наричаме Централна Америка. Още 19 годишен той стъпва на Американския континент, а на 26 се включва в превземането на Куба – най-големия измежду Антилите в Карибско море.

*Сенсей – от японски - уважително към учител

milena.marincheva