http://mikino.blog.bg/poezia/2010/11/16/grebenyt-s-perlite.635606

След разправията с Кенджи, Хагаши дълго време не можеше да си обясни, от къде малкият му брат знаеше, че ножа му е бил в Юкино. „Хм, странна работа. Че той какво общо има с тази красавица? Ооох, защо не мога да я видя пак...?”. Раната, която Кенджи му нанесе не беше малка и щеше дълго време зараства. Хагаши понакуцваше, но можеше да си върши работата. Реши да поговори с брат си, след тренировката.
- Кеднжи-сан! Може ли да поговорим?
- Да, разбира се, кажи Хага-сан – Кенджи винаги се обръщаше с уважение към брат си, но предпочиташе да не изрича цялото име.
- Да те питам... Ти от къде знаеше, че ножа е у Юкино?
- Ами, просто изчезна предната нощ някъде. Дълго го търсих и реших, че боговете са ми го отнели, защото не съм заслужил този подарък.
- Защо е в нея, ме интересува... – Хагаши подлагаше всичко на съмнение, въпреки, че брат му никога не го беше лъгал.
- Виж, аз... – Кенджи не знаеше дали да признае, това, което бе чул от Юкино, но братската любов надделя – Аз, таковааа... Тя ми каза, че ти си заговорничил с крадците от пазара и си искал  да прибереш част от стоката. Аз трябваше...- трудно му беше да говори, защото знаеше, че по този начин, ще натопи Юкино, но след като тя го бе измамила, заслужаваше Хагаши да разбере – Аз... Трябваше да те убия...
- КАВООО? ТИ? МЕН? ЗАЩО ТИ? – Хагаши не можеше да се побере в кожата си – Чакай, защо не накара някой друг да го направи, ами теб?
- Виж... Казах ти, не зная. Просто нещо ме спря да нанеса фатален удар... Не знаех, че си ти... Съжалявам Хага-сан! – Кенджи падна на колене – Искам да си направя харакири*... Моля, те кажи на татко...
- Нищо няма да му казвам и ти няма да правиш никакво харакири!!! Ти да не си луд?
- Хага-сан, всички видяха, че щях да те убия...
- Да, и всички видяха, как твоят нож изпадна от ръкава ми! Всички разбраха, че има нещо гнило в тая работа! Бил си с нея нали?
- ....
- Кажи ми Кенджи-сан! Няма да те закачам ако е било така! Явно доста мъже са попаднали в мрежите й. Дочух нещо и за господаря, но ти си мълчи...
- Защо ще го прави, ами ако я хванат?
- Вече знам! Иска да разчисти пътя на мъжа си! Иска да се избием и Сумада, да заеме мястото на Ватаяма! Само не ми казвай, че си влюбен в нея... – Хагаши въздъхна, знаеше че има голяма вероятност да е прав, защото той самия обичаше Юкино.
- И да е така, след това, което разбрах едва ли ще простя и ще искам да я виждам.
- Слушай, дай да видим по-добре какво ще правим. Трябва да разкрием този план и то веднага. Ако предположенията ми са верни, всички сме в опасност.
- И как смяташ да го направим? – Кенджи беше скептичен.
- Предлагам да кажем на татко. Той ще ни даде съвет. Ела с мен!
- Не! Не! Ако татко разбере, че съм бил с нея...
- Ще разбере, че е била и с двама ни! Излъгала ни е и точка!
- Нали знаеш, че това е проява на слабост? Що за мъже сме?
- СТИГА КЕНДЖИ-САН!!! – Хагаши беше категоричен. Знаеше, че брат му се страхува да признае слабостта си, но и той бе в същото положение и за това бе решен.

Двамата братя признаха всичко пред Йода. Хагаши дори се държеше гордо. Йода прие спокойно всичко, което чу:
- Сумада-сама отдавна иска поста на Ватаяма- сама. Ясно е, че ще търси начини да го отстрани, но защо почва от вас двамата...? Вероятно, защото знае, че ще ме наследите.
- Предполагам, че защото ние пазим господаря и следим за тайни планове – Хагаши беше горд с това, че е разкрил тайната и държеше да го отбележи пред баща си.
- Тази жена трябва да си плати! Щях да убия брат си! – Кенджи не можеше да преживее стореното. За пръв път бе ядосан и показваше емоция.
- Кенджи-сан, аз ти прощавам... – Хагаши се поклони дълбоко. – Знам, че не си го искал. Знам, че няма да го направиш, освен ако наистина не бях предал господаря или баща си, като се сдуша с ония нещастници, които обраха хората.
- Благодаря братко! Благодаря ти! Дай ми шанс да изкупя този грях, като изкопча истината от тази жена. – Кенджи погледна към баща си.
- Искаш да си стръв? Не! Тя е по-силна от теб. – Йода знаеше тайните около Юкино и не искаше синът му да стане жертва на хитростта й.

Юкино бе родена някъде далеч, дълбоките и непрогледни гори на планините Канто. Там, където Йода намери своя втори син. Мястото се славеше като „изгорялото село”. Там живееха странни хора с пророчески способности и необичайна сила, която убиваше само с поглед. Това бе тайната на Кенджи, но и тайната на Юкино. Сумада я бе откупил от квартала на веселието на много висока цена. Там, където Юкино бе отраснала често се случваше да намерят някое от момичетата починало в стаята си, от незнайна смърт. Йода знаеше тези неща от съдържателката, която му се бе оплаквала неведнъж. След като Юкино напусна къщата, убийствата спряха.

- Защо татко? Че каква е тя – никаквица, дошла то публичен дом да превземе благороднически род!
- Хагаши-сан, кажи на Мурада, че искам да го видя довечера у нас. Тръгвай!

Хагаши съзнаваше сериозния проблем и тръгна веднага.
- Не можеш синко. Казах ти вече, по-силна е! Ще те убие в момента, в който разбере, че си я разкрил, а тя ще разбере без да говориш. – Йода все още не бе признал на сина си за неговите способности. Не искаше да му казва, за да не злоупотреби с тях, но явно бе дошъл момента да разбере, защото Кенджи упорстваше.
- Тате, аз ще я примамя, както тя ме примами да пия чай с нея и ще я накарам да говори. Ако не иска, ще я заведа направо при Ватаяма-сама...
- Спри, стига! Слушай ме много внимателно! Когато те намерих и те взех с мен, не знаех чий си. Един ден, точно на шестият ти рожден ден се случи нещо. Дойде един бандит да иска ориз. Беше въоръжен и когато майка ти му отказа, защото бяхме много бедни, ти застана между него и нея. Препречи пътя на късия нож и в този момент той започна да се гърчи. Умря на място. Ти го уби. Тогава разбрах, че ти не си обикновено дете. Роден си със страшна сила, която все още не можеш да контролираш, защото си твърде млад. Можеш и да гадаеш бъдещето. За разлика от теб обаче, Юкино владее тази сила до крайност. Научила се е и има опит. Тя също е намерена там, където и ти, след като селото изгоря от един самурай. Оставил я е в дома на г-жа Джинко, от където я е купил Сумада. Тази жена ще разбере, че е разкрита! Бъди сигурен! Стане това, ти ще умреш от погледа й, защото ще се чувства застрашена!
- Татко... Аз разбрах, че мога да убивам така, но бих могъл да опитам поне да се разбера с нея. Все пак съм длъжен на брат си.
- Не казах!!! От тази сеща, по-вероятния мъртвец си ти! Няма да позволя да изгубя сина си, заради прищевките на някой, който иска да елиминира господаря ми! ЯСНО?
- Но, нали Хагаши...
- НЕ! Изчезвай, имаш работа с чужденците! – Йода бе побеснял. Кенджи искаше сам да се вкара в гроба. „Не, няма да загубя това момче! Само през трупа ми ще разреша това!” – Онзи недодялан глупак ще донесе коприна. Отивай! Аз ще обсъдя нещата с Мурада и господаря. И много внимавай, да не ти хрумне някоя глупост! Не искам да ми носят трупа ти дете!!! ОБЕЩАЙ МИ!!! – Йода едвам сдържаше сълзите си. Обичаше Кенджи, повече от Хагаши. И той не знаеше защо, но не можеше да си представи смъртта на това умно и силно момче.

- Добре татко. Обещавам. – Кенджи нямаше избор. За пръв път виждаше баща си толкова ядосан. „След като се ядосва толкова, значи Юкино наистина е опасна. Но ако имам възможност, ще й отмъстя. Излъга ме... Пък и ако не беше станал този инцидент, щях да си мисля, че ме обича. Ето защо не помня последната нощ- упоила ме е!  Колко съм глупав... Ужас... Трябва възможно най-скоро, да се опитам да контролирам тази сила, ще убия някой без да искам...”.

Харакири или сепуку* (на японски: 切腹, букв. „разрязване на корема“) е японско ритуално самоубийство. „Харакири“ е по-популярната дума от разговорния език, „сепуку“ - по-типичната за самурайската лексика, за самоубийство при жените. Смисълът на харакирито е да запази честта на самоубиеца.

Автор:
М. Маринчева

Защо тук няма коментари?!...

Ми не знам ха-ха-ха! Не им се четат приказки :)))
Благодаря, че намина!
Поздрави и усмихнат ден!

Та затова реших да намина...
Бих те поканил, просто така -
ако имаше в блога... кино... :)))

Светъл и усмихнат ден!...

Видях, че си писала и ти си първия човек гласувал за блога ми, за което "Данке шойн!". Ту при тебе също е интересно, има теми от кол и въже както се казва и това е готиното. Имаш мнение, за което казвам евала!
Интересно ми е само, тия историйки дали ще заприличат на голям роман или сценарий за филм? Явно има интрига, която още не си разкрила... Ще минавам да търся развръзката.
Готин ден!

Здравей! Благодаря за комплиментите! Има "интрига", но няма да я разкривам още! За по-интересно!