Сато Ватаяма се беше отдал на почивка, съзерцавайки яркия розово - оранжев залез. Нямаше никакъв вятър и всичко бе като замръзнало. Не трепваха дори листенцата на вече прецъфтяващата сакура. Сато пиеше чай, подарен му от Кастилио – ароматен и доста скъп китайски чай, който се намираше трудно. Онее събираше комплекта за чай и внимателно почистваше всеки съд. В главата й се въртяха тревожни мисли. Не се сдържа да ги сподели със съпруга си. Излезе на терасата и тихо се поклони:

- Сато-сан, може ли да седна при Вас?
- Разбира се, Онее-сан. Заповядай, искаш ли сладки? – Сато винаги се разтапяше, само като чуе мекия й глас. Чудеше се, как за толкова години не му е омръзнала.
- О, благодаря! Ще си взема, но след малко ще е готова трапезата. Днес съм поръчала да направят от любимото Ви пиле Якитори*. Може ли да питам нещо?
- Слушам – когато Онее задаваше такъв въпрос, обикновено ставаше дума за нещо, което я дразни или притеснява и Сато наостри уши. Имаше й доверие, защото тя умееше да преценява всяка ситуация и седящия срещу нея.
- Сумада-сан днес ще идва ли? – Онее започна от далеч.
- Ами, може би, ако не са го извикали в столицата, но дори и да не дойде той, ще дойде съпругата му. Така се разбрах с него. Даже съм поръчал да я охраняват.
- Защо? От какво я е страх?
- Не нея, Онее-сан. Тя е толкова горда, че дори и да я е страх от нещо, няма да си признае. Охраната я назначих аз, без знанието на Сумада.
- Сато-сан, съмнявате ли се в нещо? Да не би...
- Не само се съмнявам, а съм убеден. Днес се видях с Йода Канагава и от него разбрах неща, които застрашават живота на цялото семейство и искам да съм сигурен, че няма да пострада някой. Единият от синовете му я е разкрил, че готви заговор между него и брат му. Искала е да се убият... Тя иска да ликвидира първо всички мои довереници, а след това и мен. Това е предположението на Канагава и е прав, аз мисля същото.
- Олеее, тази никаквица! Съжалявам за емоцията, това е ужасно! Страхувам се...
- Сумада отдавна искаше да е на мое място. Освен съветник искаше военен пост. Изпреварих го, успях да се справя с интригите в двореца преди него.
- Тя дори не е с благородническа кръв! Явно мисли, че така ще се докаже пред съпруга си. Ще я следя Сато-сан. Аз като жена, мога да я усетя.
- Не се занимавай. Не съм чул добри неща за нея, така е, но искам сам да реша този проблем. Ще докажа на всички какъв мошеник е Сумада!

Онее престана да пита повече. Осъзна, че съпругът й за сега държи нещата в свои ръце, но се закле, че ще я следи с поглед. След като чу това, тя още повече започна да се страхува, но поне бе сигурна, че Сато няма да легне в постелята й.

Вечерята мина приятно и весело. Мария остана в стаята си да чете. Кастилио продължи с расказите си, а Йода препи и започна да пее. Юкино кокетничеше с мъжете през цялото време. Беше сама и във вихъра си с възможно най-съкпите дрехи и аромати. Синовете на Йода седяха по-настрана, но и те се веселяха.

Нощта настъпи и всички се оттеглиха в покоите си. Кенджи отново тръгна на своята нощна разходка. Мързеше го и реши само да обиколи замъка и да се прибере. Нещо го накара да мине първо през каменната пътека, минаваща под терасите на господарските покои. Беше тъмно. В един момент Кенджи извърна глава към храстите. Видя някой. Извади дай-катана и се приготви за удар. Сянката обаче, изведнъж изчезна. Той си пое дълбоко въздух и тръгна по предполагамия път, по който щеше да мине шпионина «Сигурно е някой нинджа, пак почнаха тези гадове. Ватаяма-сама е толкова добър, защо има врагове? Явно присъствието на чужденците не влияе добре на репутацията му.» Силуетът прекъсна мислите му. Вече беше на терасата. Кенджи буквално изхвърча по колоната, но силуета пак изчезна. Сързето на Кенджи заби лудо. Не знаеше къде да го търси. Видя леко открехнатата врата на спалнята на Ватаяма. Надникна вътре Ватаяма го нямаше, явно бе заспал другаде, а на негово място в постелята беше Онее. Зад гърба му нещо изсвистя. Той се обърна, но времето беше твърде малко и силуета беше вече в стаята. Онее се размърда и потърси съпруга си:
- Сато-сан... Ти ли си?... – тя леко се надигна.

Силуета издаде странен звук, познат само на Кенджи. В този момент Кенджи разбра, че силуета е женски. Твърде късно замахна с меча... Онее се свлече...

- СПРИ!!! ОСТАВИ Я! НЕДЕЙ! – Кенджи имаше чувстото, че нямаше сили. Отново бе твърде късно – Онее вече бе мъртва. Силуета извади къс меч и се сбиха. Чу шепещ женски глас, различен от този на господарката:
- Не искам да те убивам Кенджи, махай се и нищо не си видял...

Кенджи се разяри още повече. Замахна още веднъж и раздра маската на жената.

- ЮКИНО??? – не знаеше какво да мисли, но беше готов да я довърши ако продължи да се бие. – Не Юкино-сан! Ти си убийца!!! Излъга и мен и брат ми!
- Изчезвай ти казах!!!

Кенджи усети силен прилив на енергия, можеше да си поеме въздух много повече от обикновено. Познаваше това усещане, поколеба се да го използва и усети силна болка в гърдите. Сега едвам дишаше и все повече болката го пробождаше. Звукът в ушите му бе силен, а не се чуваше нищо, защото ако бе така до сега да се е появила охраната на Ватаяма. Опита се да се съвземе, но силата която излизаше от Юкино го повали. «Имам сили, Имам сили. Имам сили. Мога да я убия, мога, мога....» Въпреки болката той успя да стане със силен замах. Усети отново онзи прилив на енергия и успя да го насочи право към Юкино. Тя пусна меча и започна да вика:

- СТИГА МОЛЯ ТЕ! СПРИ, МОЛЯ ТЕ! СПРИИИИ!

Кенджи не се подлъга и след няколко секунди тялото на Юкино вече се гърчеше, опитваше се да се контролира, но вече беше късно. За да не се мъчи, Кенджи нанесе фатален удар. Ватаяма връхлетя в стаята с два меча в ръце и трима охрана.

- Какво става тук? Какви бяха тези викове??? – Той се обърна и видя безжизненото тяло на съпругата си – Онее-сан! Онее-сан! Кой, КОЙ БЕШЕЕЕЕЕ?
- Господарю – Кенджи се поклони дълбоко и посочи тялото на Юкино, което все още имаше признаци на живот, но умираше. Ватаяма я посече.
- Оставете я да я изядат птиците. – седна до съпругата си – Ама, как? Тя няма рани? Онее-сан! Кажи нещо! Събуди се! Тук съм... Аз съм...
- Ватаяма-сама, нека баща ми Ви обясни, тя убиваше по друг начин. Не може да се обясни с прости думи господарю...
- Нинджа?!? НЕ! Какво е? КАЖИ МИ ВЕДНАГА!!!
- Аз, аз... Не знам... Нещо което убива за секунди хората... Енергия...
- Добре! Стига, не ми казвай. Онее-сан ми спаси живота! Тя, тя беше... ИЗЧЕЗВАЙТЕ И ИЗНЕСЕТЕ ТАЗИ ГАД НЯКЪДЕ! – Ватаяма изгони тримата охрана и с Кенджи останаха сами с тялото на Онее. Кенджи видя в очите на Ватаяма сълзи. Прикриваше ги, но трудно. «Този силен мъж... Обичал е жена си... Добре, че убих Юкино. Не ме яд.»
- Кенджи, извикай прислугата и баща си. – гласът на Сато, вече бе тих. – Утре искам и теб да видя. Но след като направим ритуалите по погребението на Онее-сан. Искам най-красивото погребение с много цветя...
- Да, господарю. Веднага.

Якитори* (на японски: 焼き鳥, やきとり), буквално „птица, изпечена на скара“, са японски вид пилешки шишчета. Всяко шишче се прави от няколко хапки пилешко месо или пилешки дреболии, нанизани на бамбуков шиш и изпечени на скара, обикновено на дървени въглища. Консуматорите на якитори обикновено имат избор да си го поръчат просто със сол (и понякога лимонов сок), или със сос „таре“, който се прави основно от мирин, сладко саке, соев сос и захар. Нанизаното на шишче месо се обработва със соса и се пече на скара и се сервира с таре соса за топене. Якитори е много популярно ястие в Япония. Много работещи японци купуват едно якитори и една бира от сергиите за якитори на път от работа за вкъщи. Якитори е също и обичайно евтино мезе за бира в изакаите. Строго погледнато, думата „якитори“ обозначава само шишчетата от различни пилешки части и зеленчуци. Храна, нанизана на шишчета и изпечена на скара по подобен начин, но с други съставки като говеждо, свинско, риба или морски дарове обикновено също се предлага в заведенията за якитори в Япония и се нарича кишияки (на японски: 串焼、くしやき), буквално „шиш на скара“. Извън Япония обаче и дори в някои райони на Япония (особено Кюшу, град Хигашимацуяма и части от Хокайдо) те се наричат също „якитори“.

Автор:
М. Маринчева