Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2011 17:04 - Обещанието
Автор: mikino Категория: Поезия   
Прочетен: 1684 Коментари: 4 Гласове:
7



Инцидентът на пазара предизвика гнева на Йода Канагава. Въпреки сравнително спокойната вечер и факта, че групата беше заловена, той продължаваше да мисли, че нещо не е наред. След вечеря, повика Хагаши и Кенджи.
- Вие двамата, да вземете да се оглеждате повече! Това не е първият случай и едва ли ще е последният! Искам ред! Искам да виждам охрана на всякъде! Искам веднъж за винаги да разберете, че срещу Ватаяма тепърва ще има провокации! Ако не заради християните, ще е заради реда в цялата провинция! Ясно ли е?
Двамата младежи се поклониха покорно. Хагаши се опита да успокои баща си:
- Татко, знаеш че и двамата с Кенджи се стараем...
- МЛЪК! Щом стават такива неща, значи не се старате изобщо!
- Може ли да питам нещо? – Кенджи смънка въпроса.
- Кажи. – Йода гледаше строго и ядосано.
- Ако е възможно, да обсъдите с господаря... Ъм, трябва да има охрана в западния край на градината, където граничи с гората. Ако не постоянно, то поне на час-два...
- Там е доста трудно за придвижване, не знам защо реши, че точно там ни трябват хора.
- Точно на това разчитат «черните». Те са доста по-леко оборудвани от нас и за тях преминаването никак не е сложно. – Кенджи премълча за случката с Мария. Ако открият тялото на нинджата, ще видят огнестрелната рана и това ще стане политически въпрос. Само чужденците носеха револвери, а убийството на който и да е японец, било то и наемник, щеше да предизвика гнева на всички. Това бе непростимо вмешателство.
- Ще говоря с Ватаяма-сама. Ако той реши, ще назначим охрана.
- А какво правим с християните? – Хагаши твърдо бе решил да се занимае с християните. Считаше го за свое задължение, след като последно успя да ги разгони и Ватаяма го похвали. – Те май си продължават да си пеят разни неща...
- За сега са кротки, не продължават с покръстването, така че не са приоритет. Казах, че приоритета е реда Хага-сан!!! Реда се изразява в спокойстието сред хората и в замъка! Изчезвайте и двамата и през нощта помислете как ще се разпределят хората по места!

Братята се поклониха и излязоха в градината. Хагаши се почувства обиден.
- Не мислиш ли, че татко приема нещата по-нервно от колкото трябва?
- Татко е притеснен след убийството на съпругата на господаря. Опитай се да го разбереш. Кара ни се защото иска всичко да е наред, но сам разбира, че реда се постига трудно, още повече в тези времена.
- Уф, отивам да пия саке, искаш ли да дойдеш?
- Благодаря братко, но ми дойде в повече днес и мисля да си лягам.
- И ще пропуснеш нощната си разходка? Учудваш ме!
- Ще се разходя, но наоколо, няма да се отдалечавам. Изморен съм не ми се шляе много. Мисля да мина през гората. Все ми се струва, че мястото е доста удобно за наемниците. Там трябва да се оглежда всеки ден.
- Дам, прав си. Така, като се замисля твърде вероятно е опастността да дойде от там. Ако има нещо ме викни или прати някой. Аз ще пийна и ще си видя моята красавица.
- Нова изгора? Хагаши, ти не се спря ха-ха-ха!
- О, тя е прекрасна! Познаваш Фуми-сан, нали – очите на Хагаши светнаха.
- Фуми-сан, хахахахахаха! Не е зле. Малко е нескопосана в ръцете, последно ме заля с чай, после разтръби на целия град, че аз съм я бутнал, защото я харесвам хахаха!
- Помня. Хубавка е, напивам я и после правя каквото си искам с нея. Айде, ако имаш проблеми, знаеш къде съм!

След като се раздели с Хагаши, Кенджи отиде до стаята си, грабна своя стара черна пелерина и веднага отиде в гората. Искаше да скрие трупа на нинджата. Реши, че ще е по-добре за самия него. Хвърли трупа в дълбоко дере. Поогледа се и се успокои. «Да ходя ли при Коно... Може пък и да ми е от полза...».
Запъти се към пристана. Мина през хълма. Притесняваше се, да не би някой окъснял познат да го засече. Покри се с пелерината, за всеки случай. Стигна бързо. На врата го посрещна съпругата на Коно:
- Добър вечер! – тя се поклони дълбоко, но в очите й имаше страх.
- Добър вечер! Търся отец Мурано.
- Кой сте Вие?
Кенджи не знаеше какво да измисли. Не можеше да използва името си в никакъв случай. Стъписа се, но успя да излъже в ходом:
- Ученик, негов ученик съм. По-рано днес бях при него.
- Извинете моля, бихте ли изчакали – жената се прибра вътре притеснена.

Мария бе с отеца, когато съпругата на Коно връхлетя в стаята.
- Съжалявам, простете отче. Един човек Ви търси. Каза, че е Ваш ученик, бил е днес при Вас. По гласа личи, че е млад, но не видях лицето му. Не ми каза и името си...
Отчето погледна Мария. Почуди се няколко секунди и стана.
- Аз ще го посрещна. Съберете се в гостната. Идвам след малко.
Вратата се отвори бавно и отеца веднага попита:
- Кой си ти синко? С какво мога да ти помогна.
Кенджи откри лицето си.
- С добро съм тук отче. Бих искал да послушам Вашите проповеди.
Мурано се усъмни. Позна Кенджи. Не знаеше какво да очаква и си каза «Божието слово е за всички. Господ ще го съди, ако е тук за да ни предаде!».
- Влизай сине, заповядай. Не сме почнали още.
- Мурано-сама, имам една молба към Вас – Кенджи подходи със страх. – Не сте ме виждали тук, не ме познавате и никога за нищо не съм питал, нищо не съм чул и няма да видя... Моля Ви! – той се поклони дълбоко и влезе.
Отеца разбра, че момчето дълбоко крие това свое посещение: «Страхува се, личи му. Добре, това е много добре. Познавам японците, не лъже. Дано Бог е с него».

В гостната имаше около десетина души. Все обикновени хора. Кенджи се настани в ъгъла на стаята. Отеца излезе пред всички. Поклони се и каза:
- Нека благодарим на Бога, че отново сме заедно. Да Му благодарим, че ни дарява с живот и здраве, дъждове за посевите ни и мир за всички!
След тези думи, прозвуча „Отче наш”. Всеки повтаряше след Морано. Кенджи знаеше тази молитва и за да не събуди съмнения, повтаряше заедно с останалите.

Проповедта на отчето продължи дълго, но никой не си тръгна. „Странна работа, тези текстове с нищо не показват агресия. И Книгата им и проповедите на отчето съдържат само добродетели, събрани в поучителни текстове. Какво толкова лошо виждат в столицата не знам, но някак не е честно да ги избиват...”. Преди да се разотидат хората, отчето благослови всеки. Кендиж бе последен.

- Ела с мен синко. Искам да те питам нещо – отеца го заведе в съседната стая – Седни. Ти си добър човек, виждам го. Искам да приемеш Свето кръщение. Не, че не можеш да идваш и без да си кръстен. Ще го направим, когато ти пожелаеш. Бог ще отвори райските двери и за теб. Той ги отваря за всички – бедни, богати, грешници. Той обича всички и всичко. Той е Създателят и той е Покровителят. Мисля, че научи достатъчно и можеш да отвориш сърцето си за Него. – отеца обясни на младежа целия ритуал, за да не се страхува. – Ти решаваш. Даже може да не ми казваш веднага.
- Аз, ами, малко се притеснявам. Не съм сигурен...
- Зная страховете ти. Имаш основание. Няма никой да те съди, ако не приемеш.
- Добре, нека помисля. За да не се притесняват хората, няма да идвам, докато не реша. – Кенджи разбираше предложението, но се колебаеше. Това щеше да е твърде рисковано. Имаше интерес при всички положения: дали защото му се отдаваше възможност да знае всяка крачка на християните, или заради силата на словото. На тези въпроси трябваше да си отговори, но не сега.

На път за замъка, се засече с Мария. Тя вече знаеше тайната пътека през хълма.
- Прекрасна проповед, нали? Отеца говори много хубаво. Хареса ли ти?
- Да. – краткият и твърде тих отговор на Кенджи бе изпълнен с емоция.
- Ела и утре, няма да сбъркаш. Отчето ти предложи Кръщение, нали? Кажи ми би ли приел? – Мария забрави всякакво фамилиарничене.
- Още не знам...
Мария го спря. Хвана ръцете му и падна на колене:
- Моля те, не ни предавай, моля те! Няма да се учудя ако са те пратили да разузнаваш, но... Моля те! Виж тези хора, те са тук защото търсят упование във вярата. Никой не иска да ви превзема, никой няма да убива заради Господа! Моля те!
Кенджи се стъписа още повече. Усети върху дланите си сълзите на Мария.
- Мария-сан, никой не знае, че съм тук. Казах вече, че не е в моя полза, нито в полза на семейството ми, нито в полза на господаря ми. Няма да ви предам, защото не искам.- той хвана ръцете й – Не плачете, давам думата си, че ще мълча.
Мария стана, подпирайки се на силните ръце на младежа.
- Обещаваш ми... Настина ли ми обещаваш?
- Да Мария-сан. – Кенджи бе развълнуван. Не пускаше ръцете й. Докато ставаше, той усети аромата на косите й. Отново срещна онзи блестящ поглед, който видя когато й предаде револвера. Тъмно-кафявите й очи бяха влажни. Не можеше да си представи, как това нежно същество, можеше да убие човек с един изстрел.
- Благодаря ти! Ти си прекрасен човек Кенджи-сан. Знам, че ще удържиш на думата си. Вярвам ти! За да не ни хванат обаче, аз ще се върна и ще мина през пристана. Ти върви от тук. Ще те чакам утре! - Мария се затича към пристанището.

Кенджи не мръдна от мястото, докато Мария не изчезна в тъмното. „Дано предците ми простят тази волност... Тя е красива... Правя ужасна грешка... Татко няма да ми прости никога...”.

Пристанището бе пусто. Сърцето на Мария биеше лудо едната причина бе страхът, да не я срещне Мурано, защото обеща да се прибере веднага, а другата бе Кенджи: „Не мога да крия от себе си... Исусе, прости ми ако съгреша... Влюбих се...” . Докато бързаше, триеше сълзите си. Закле се никога, никой, за нищо на света да не разбира какво таи сърцето й.

Автор:
М. Маринчева





Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hamstera - :)
27.04.2011 17:25
Ако не е тайна, тази исторя ще я сглобиш в нещо по-голямо, нали? Ако я имаш готова, защо не се опиташ да я издадеш? Не съм много на "ти" с тия работи как стават, ама за няколко дена успях да прочета всичките части и мисля, че си заслужава.
Готина вечер!
цитирай
2. mikino - 1. hamstera - :)
27.04.2011 17:31
Тепърва предстои работа по сглобяване и може би редакция. Историята е готова, но само в главата ми ха-ха. Тук публикувам нещата от първа ръка. Понякога мисълта ми тече докато пиша. Благодарна съм на тези, които четат, защото наистина Вие сте първите, които изобщо я виждат на бял свят.
За издаване трябват пари. В момента не съм в състояние да си го позволя. Може би, някой ден...
Благодаря за пожеланията!
Хубава вечер и на теб!
цитирай
3. razkazvachka - Само я прегледах от последните десетина текста -
28.04.2011 11:29
ще дойда някоя съботна нощ да я прочета на спокойствие -
май става за роман:)))
Но ти си знаеш, тука е от първа ръка, романът ще изглежда различно и никога няма да измести блога - това са два различни жанра:))))
цитирай
4. mikino - ще дойда някоя съботна нощ да я пр...
28.04.2011 12:58
razkazvachka написа:
ще дойда някоя съботна нощ да я прочета на спокойствие -
май става за роман:)))
Но ти си знаеш, тука е от първа ръка, романът ще изглежда различно и никога няма да измести блога - това са два различни жанра:))))

О, да! Не случайно, когато някой ме попита, казвам, че е просто проект, за сега.
Благодаря ти, че минаваш! Ще се радвам на критики!
Хубав и успешен ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mikino
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2984901
Постинги: 294
Коментари: 5491
Гласове: 9209
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031