След случайната среща между Кенджи и Мария, нито един от двамата не обели и дума. Няколко пъти се засичаха при отец Мурано, но само се поздравяваха. Отеца един ден сподели с Мария:

- Този Кенджи, доста бързо се научи да говори на испански. Е, вярно, че заваля и има проблеми с някои звуци, но поне се разбира какво говори. Като гледам, до месеци, ще може да чете спокойно. Мисля да му пробутам Светото Писание. Да попрочете малко. Как мислиш?
- Отче, с тези хора, вие сам сте казвал, че трябва да се внимава.
- О, драга има и такива, които приемат нещата скептично, до момента, в който не осъзнаят смисъла на Божието слово. След това сами търсят упование в Него.
- Изглежда ми твърде хитър. Да не стане така, че да съжалявате... Ще разбере къде са проповедите и край. За сега успяваме да се крием, но не се знае до кога. А този е твърде приближен на Ватаяма, син е на началника на охраната.
- Ако имаме християнин на висок чин, ще е по-лесно. Може да повлияе някак... Знае ли човек. Неведоми са пътищата Божии, Мария.
- Вие решавате отче! Аз мисля да отида да пояздя, може ли?
- Разбира се дъще, но се пази! Искаш ли да дойде някой с теб?
- Не, благодаря. Мога и сама да се оправям вече, проучих пътеките в околността. Дано писмото ми е стигнало до татко, знаете ли нещо? Довиждане отче и до утре!
- Да, миличка. Дел Пага му го е предал лично. Довиждане дете!

Мария остана с приповдигнато настроение. Радваше се, че баща й е пристигнал благополучно и писмото й е стигнало до него. Отиде до конюшнята и помоли за кон. Дребничикят прислуга винаги й даваше коня с име Каминари. На японски това значеше гръмотевица. Хубаво животно, пъргаво и красиво. Тя свикна с него и сега бяха като едно цяло. Казваше му Ками. Беше млад, току що обучен жребец, но в ръцете на Мария се държеше спокойно и послушно.

Привечер стана прохладно и приятно. На Мария все още не й се прибираше. Преди да върне Ками, реши да мине през пристанището. Пред страноприемницата Стоук пушеше лула и зяпаше тъпо. „Оф, защо минах от тук? Я да се връщам, хич не ми се говори с този английски боклук сега”. Тамън тръгна обратно и чу гласа на Стоук. Наложи се да се върне от добро възпитание.

- О, многоуважаема г-це Кастилио! Както винаги прекрасна! Радвам се да Ви видя! Още яздите, късно е! Не е ли опасно за Вас?
- Здравей Стоук. Не мисля, че е толкова страшно. Нима вие бихте се страхували?
- О, не драга! Вие сте жена, а аз съм мъж, знаете как е тук.
- Бързам Стоук! До утре!

Мария избърза да изчезне, докато Стоук не бе отворил темата за женитба. Винаги я разпитваше, при всяка среща. Същият бе, като Хосе Дел Галего – мазен и нахален. На път за конюшнята, Мария реши да мине през пазара, за по-кратко. По това време, обикновено хората се прибираха, но този път се чуваше глъчка. Там ставаше нещо. Тя се спря. Група мъже тормозеха възрастен мъж, да им продаде евтин ориз. Личеше, че не бяха местни, по облеклото и слабите коне. Възрастният възрази за пореден път и получи силен удар, който го повали на земята. Единият от мъжете грабна чувалче с ориз и запрепуска към гората. Мария не се сдържа и тръгна след него. Ками беше по-бърз. Мария успя да грабне чувала от гърба на разбойника и тръгна обратно към пазара. В този момент я пресрещнаха останалите от групата. Тя направи опит да се измъкне, но бе късно. Някъде от към пазара се чуха още коне. Тропотът разсея мъжете и Мария успя да мине между тях. Върна се и остави чувала на възрастният мъж. Той се поклони дълбоко, въпреки преклонната си възраст и й благодари. Мария знаеше инструкциите на отчето и само се поклони, без да взима отношение. През това време хората на Йода Канагава заловиха разбойниците.

По-късно, Мария бе повикана при Йода.

- Разкажете какво стана на пазара, моля. – Йода излъчваше спокойствие.

Мария разказа дословно всичко и се извини, за това че е взела отношение.

- Добре. Никой няма да Ви съди, постъпили сте правилно. Пък и тези отдавна ги гоним. Показанията Ви ми трябваха за допълнителна сигурност. Можете да тръгвате.
- Благодаря, отново бих искала да се извиня. Това са ваши, вътрешни проблеми. Не искам да преча. Просто се опитах да помогна. Човека беше твърде възрастен.

Мария излезе в коридора доволна. Йода бе дружелюбен към нея и това я успокои. На пътеката се размина с Кенджи. Поклони се без да вдига глава.

- Благодаря, за съдейтвието Мария-сан. Ако не ги бяхте забавили, нямаше да успеем да ги хванем – Кенджи също се поклони. – Може ли да ви отнема малко време?
- Нищо не съм направила, просто помогнах на възрастния човечец. Кажете, слушам ви.
- Елате с мен, моля – Кенджи тръгна по пътеката към езерото. Мария го последва.
- Това е Ваше – младежът извади от ръкава си кобура с револвера и й го подаде.
- О! Господи! Божичко, как? Къде? Подарък ми е от баща ми... Как не съм разбрала, че го няма. Къде го намерихте?
- Скъсал се е държачът. Намерих го на пътя към гората. Вероятно е паднал от пояса ви.
- Благодаря! – Мария едва не се разплака. Отново се поклони. – Това е много скъпа вещ за мен, не заради цената... Благодаря!

Кенджи знаеше колко е скъп подаръка от родител. Пазеше ножа от баща си, повече от всичко и разбираше емоциите на Мария. Очите им отново се срещнаха. Тя взе револвера от ръката на Кенжди и неволно се докоснаха. Той й се усмихна.

- Радвам се, че го намерих. Можеше сега да е у някой друг.

Мария отново се поклони. Кенджи се почувства странно. Не можеше да си обясни, защо сърцето му заби лудо. Притесни се. Тази жена му действаше особено. Последните няколко пъти откриваше в нея неща, които преди време бе открил в Юкино. Стараеше се да не мисли за това, но явно съдбата бе решила друго. Преди да се разделят, от устата му се отрони въпрос, който не искаше да задава:

- Все още ли смятате, че сме врагове?
- Моля Ви, не разбира се. Никога нямаше да ми върнете револвера, ако ми бяхте враг.
- Разбрах, че проповедите на отеца са в къщата на Коно рибаря, който живее накрая на пристана. Ако успея да се измъкна, може ли да дойда? – думите на Кенджи излизаха, без изобщо да се замисли, просто питаше и не чуваше гласа си.
- Елате, но при едно условие. Никому нищо не казвайте, моля ви. Знам, че го правите от любопитство и се надявам това да остане тайна и за хората около вас.
- Няма да казвам на никого, не е в мой интерес. Ако това излезе от някъде, баща ми ще е първият, който ще ме накара да си направя харакири. Предавам рода си. Ще бъде очернен за винаги. Не искам никой да страда, заради мен и мои необмислени решения.

Разделиха се. Кенджи чак сега разбра какво направи: „Ау, май не трябваше... Ако случайно някой разбере ще кажа, че съм ги следил отдавна. Мария-сан... Тя няма никаква вина, но ако Ватаяма реши да ги избие... Не трябва да позволявам това. Твърде нечестно ще е от моя страна.”.

Мария се прибра в стаята си. Успя да зашие с дебели конци, държача. Докато шиеше се молеше „Исусе, Божичко, помогни ми... Аз май... Не съм се влюбила, нали Господи? Не съм! Кажи ми, че не съм... Дали ще дойде довечера? Дано не ъже... Не лъже. Сигурна съм. Ако искаше да разбере нещо, определено нямаше да е от мен а от отеца. Боже, не мога даже и да се изповядам. АкоМурано разбере, че с Кенджи не се подминаваме само, ще каже на Оливия. Тя ще направи истерия и ще иска да се върна в Испания. Не. Исусе, прости ми, но не мога да кажа на отеца...”.

Автор:
М. Маринчева

DxQiJS <a href="http://botmwidvszxa.com/">botmwidvszxa</a>, [url=http://jiywizjhbcms.com/]jiywizjhbcms[/url], [link=http://gphksqnxcaod.com/]gphksqnxcaod[/link], http://zbenaydkhphd.com/

2qtfgC <a href="http://dhedicingkwo.com/">dhedicingkwo</a>, [url=http://fnfjnxsykcnl.com/]fnfjnxsykcnl[/url], [link=http://ojerhwdiehlo.com/]ojerhwdiehlo[/link], http://zwmllnjpzstf.com/

5fJ5wE <a href="http://ydxddthkadup.com/">ydxddthkadup</a>, [url=http://krpzkyqrypkm.com/]krpzkyqrypkm[/url], [link=http://vnferajputdt.com/]vnferajputdt[/link], http://pzlwmgrftosb.com/

5ErLEh <a href="http://xjyqhvkhvhyr.com/">xjyqhvkhvhyr</a>, [url=http://kuibmvpttcrn.com/]kuibmvpttcrn[/url], [link=http://pqvvbdymipyp.com/]pqvvbdymipyp[/link], http://uznvbimorjqz.com/