Пролетта на 2009 – та година, започна сериозно да подсказва за настъпваща финансова криза у нас. Света вече я усещаше. Какво се случи всъщност, след като държавата дълго време не пожела да признае факта, че България е криза. Няма да обяснявам подробно причините, защо сме в криза, а по-скоро ще се опитам да нахвърля няколко причини, поради, които все още сме на това положение и не знам дали ще мръднем скоро..

Липса на производство

Производството е една от големите движещи сили на всяка икономика. Държави, които внасят 80% от суровините си изплуваха, точно защото вложиха всичко в производство. А остатъка от вноса, пуснаха директно на пазара. Правителствата им направиха солидни финансови инжекции в частния сектор, само и само, да запазят досегашния си темп на производство. Те бяха готови и да губят, като оставиха цените на продуктите си същите, за да не се свие потреблението.

От край време, като че ли нарочно, нашето държавно управление, кара производителите да се гърчат като риби на сухо. Не изплащат субсидиите им, предоставени от евро-фондовете, защото паричките отиват в някой джоб, през някоя фалшива фирма. Министерство на земеделието, тотално абдикира от проверките, кой защо и за какво взима тези пари – никой не търси сметка, просто защото тия които ги прибират са техни приближени. После от ЕС ни дърпат ушите, защо не сме усвоили тия пари... До тук е ясно... Ефектът от помощта на ЕС е никакъв.

Бях на едно събиране на дребни вино-производители. Един от тях каза „Готов съм да дам работа на безработни, бих отделил време и да ги обуча, но как ще работят тия хора, като нямам с какво да им плащам? Ако това продължи, продавам всичко и ще се откажа. Нямам сили!”. Всичките пари, които успява да припечели този човек, отиват в поддържане на настоящите темпове на производство – лозя, съхранение, машини и т.н. Той се опитва се да търси пазари на вън, защото тук не всеки може да си позволи бутилка хубаво вино, а парите които идват допълнително отиват за подобряване на сортовете и все пак за живот.

И тук се завърта колелото:

Безработица

С настъпването на кризата, много от фирмите просто се сринаха. Този факт произтича от липсата на добра стратегия за управление на персонала. Тотално се забрави факторът „Човек”. Необходимо бе, да се вложат, част от изкараните пари в мотивирането на работниците. Много от работодателите отказаха да го направят, считайки, че тези пари няма да се върнат, но направиха голяма грешка. Както производството е движеща сила на икономиката, така персоналът е силата на една фирма. Когато има мотивация, освен материална и морална, всеки работи с удоволствие. Когато един работещ, се усеща подтиснат, не е ефективен в работата си - настроенията му се отразяват върху процеса.

У нас, какво се случва: работника е в постоянен стрес – от съкращения, намаляване на заплатата, хокане, че не си върши работата, въпреки извънредния труд и т.н. Няма го спокойствието, което ще осигури добра производителност и съответно печалби.

Моралният мотив: отделям му специално внимание, защото считам, че това също е фактор. Човешкото отношение, разбирането и дори лицемерието, понякога могат да изиграят решаваща роля, в отношенията работещ - работодател. Ако работодателят счита своите служители за някакви хибриди, между хора и машини, на които „той дава хляба в ръцете”, рискува да загуби доверието им. Тук се злоупотребява израза „Аз ти давам хляба, а ти искаш още, на какво отгоре?”. На това отгоре, че когато един работник е демотивиран, той отива да поиска стимула си, защото фирмата печели, а неговите доходи не са мръднали от години.

Любител съм на японската фраза: „Работя за фирмата, за да печели, когато тя печели печеля и аз!”. Това е ключът към успеха, независимо дали става въпрос за малка или голяма фирма. Когато има печалба, работникът, получава бонус – нещо материално, което помага на семейството му - има материална сигурност. Така отпадат тежките мисли за прехраната и проблемите в самото семейство. Това прави работника спокоен и той отива с желание на работа, готов да даде всичко от себе си, за успеха на своя работодател.

Спад на потреблението

При липса на производство, безработица и материална сигурност, съвсем логично е да намалее и потреблението. Като започнете от дребни стоки и стигнете до крупни покупки на имот или кола примерно. Тук идва политиката на компаниите. Проучванията, маркетинговите стратегии, планирането, ценообразуването на продукта и управлението на продажбите. Този процес е основата на всеки бизнес.

Какво се случи у нас?

Изтърканата фраза на пазарната икономика: „Търсенето, определя предлагането” зависи не само от потребителя, а и от компаниите.

Големите компании, хвърлиха пари в агресивна реклама. Това е нож с две остриета. У нас прекалиха. Агресивната реклама отблъсква потребителя, защото буквално му „бърка в здравето”. С риск да ми се нахвърли някой: Вижте БТВ примерно – сядаш да гледаш филм, 5мин. след началото гледаш реклама близо 10 минути, като някои от рекламите, дори се повтарят. Разбирам, че и медиите трябва да печелят от нещо, но повярвайте ми, аз като потребител, първо ще си дръпна филма от нет-а, защото няма да ми прекъсват филма по сто пъти и второ, никога няма да си купя продукт, който ми го рекламират по 10 пъти за един час! Защо? Ами тук има един психологически момент: щом се рекламира толкова, значи не се купува, тоест подлага се на съмнение качеството самия продукт.

В една фирма, работата на отдела за реклама е много сложна и тя е пътят към реализирането на продажбите. Този отдел, трябва да работи като едно цяло с отдел Маркетинг – те правят проучванията. Те казват какво е настроението на пазара в момента. Техните проучвания, определят нивото на рекламата и нейния вид. Ако там „куцат” нещата, работата на проектиращите рекламата е буквално „спукана”. Съответно - маркетинга, трябва да работи и с хората, които определят цената на даден продукт. Когато имаме примерна цена, тя трябва да бъде одобрена от маркетинга – аджеба, дали тоя продукт ще се купува на тази цена, съответства ли тя на качеството му и дали е по джоба на потребителите. Анализа на групата, която би трябвало да купува този продукт: какви са доходите й, психологията й, дали ще го възприеме.

Описах с няколко думи един процес, който всъщност определя пътя към печалбата от един произведен продукт. А тя е резултат от потреблението му.

Сами ще се убедите, къде бъркат фирмите у нас. Къде се къса нишката...

Държавното участие

Основната грешка, която допусна българското управление: Липсата на всякакво участие в частния сектор.

Един въпрос: От къде идват големите пари в държавата? Със сигурност не е от обикновеният човечец, а от фирмите - от бизнеса! Къде отиде отношението към него? Към този, от който идват огромна част от парите! Единят от основните елементи, оформящи БВП на всяка държава!

За да има производство, потребление и да няма безработица, по време на криза някои държави, още в първите признаци на рецесията наляха солидни пари в частния сектор. Помогнаха на своите големи данъкоплатци, да произвеждат, за да не се допусне тотален срив. Тук никой нищо не направи по този въпрос!

Комуникация между малките

Какво се случи с малките фирми в развитите държави? Започнаха да се задъхват, още в самото начало на кризата, точно защото са малки. Усетиха „на къде духа вятъра” и започнаха да се събират в консорциуми или да подават запитвания към големи компании от същия сектор, да ги придърпат. И това се случи – те оцеляха. Започнаха обща работа, въпреки, че са погълнати от „големите”, те се примириха, защото така запазиха работни места, макар и с доста съкращения, запазиха дейността си и започнаха да работят за общото благо и печалбите си.

Тук у нас, понеже сме големи индивидуалисти, всеки реши да работи сам за себе си. Никой не се опита да се събере със себеподобните си. Нямаше я комуникацията в отраслите. Това „изхвърли от системата” голяма част от дребните на пазара. Така останаха много хора без работа, фалираха фирмите, спря всякакъв процес на работа и тези, които взеха кредити потънаха тотално.

И последно: Бум на лоши кредити

Тук са виновни банките. В желанието си да печелят, забравиха проучванията на потенциалните си клиенти. Дадоха им пари, без да взимат под внимание възможностите за изплащане на кредита. Имаха наглостта дори да рекламират кредити, без да споменават движенията на лихвените проценти, спрямо инфлацията.

И ето какво се получи: фалирали фирми, останали хора без работа, биват осъдени от същите тия лъжци, които им дадоха парите с усмивка и им казаха „Ние Ви помагаме”!

Това са някои от нещата, станали причина да стигнем дъното... Всъщност не знам дали сме го стигнали още? Но държах да ги споделя с Вас и да чуя мненията Ви!

П. П. Изключително съм благодарна на съблогърът ни

borsi.blog.bg/politika/2011/04/28/realnata-bezrabotica-v-bylgariia-zasiaga-42-ot-trudosposobno.737091

Благодарение на негов постинг, написах това!

http://vbox7.com/play:c21c645e

Тогава умишлено започна повишаване цените на имотите. Всички свободни и привлечени пари се насочиха към строителството. Производството остана без инвестиции. Сега ще чакаме дълго нещо да помръдне

От 21 години витаем около дъното, сега вече сме твърдо там!

Ице не знам дали има още мегдан за надолу... Май има...

... като минем от другия край на земята ли?

ДЪНО НЯМА-А-А-А-А-А-А.

Много точно написан материал!!! ЕВАЛА!
Дъното сме го стигнали, въпроса е кога ще тръгнем нагоре и кой трябва са си ходи! Според мен, трябва огромна чиста, по всички институции - като почнеш от държавния апарат и стигнеш до най-ниските етажи. Трябва тотална промяна! Не знам, обаче как ще стане...

Никога не сме имали реално печелившо производство. По тошево време беше на държавни дотации, а сега просто няма такова. Имаше кредитно стротелство, което вече замря и останаха само бюджетните бюра, банките и пазителите на реда. Такава държава не се развива, а се "самоизяжда"...

Може би осн. причина се крие в "човешкия фактор"...
Марин

Човешкиат фактор, аз го свързвам с нещо много важно - човещината - ако я има, като почнеш от най-високите етажи на властта, минеш през работодателите ни и стигнеш до отношенията между самите нас. Ако го имаше, може би нямаше да сме на това положение. Другото е разума - присъщ само за човека, както казват /аз не съм убедена, че човека е най-умното същество, но карай/ - мисъл преди всяко действие!

Бих казал, че "човешкият фактор" отдавна е забравен! Напоследък съм се нагледал на отношения, в които човечността липсва!

Искам да допълня Само Молове се откриват напоследък, а работните места в произодството се закриват. Не знам в България през последните 2 години да се е открило ново производствено предприятие, а закрити много има , или пред закриване. В провинцията положението с безработицата е ужасно. Отвсякъде съкращения нови работни места не се откриват. Реалната безработица гони в някои градове 40% и повече. Трагедия много хора се борят за физическо оцеляване.