Здравейте!

Днес определено слънчевото време внесе в душата ми радост и реших да споделя с вас малко по-интересни факти за пингвините. Няма да се хвърлям в научни подробности за видовете, освен да ви кажа, че има 17 вида пингвини, обитаващи южното полукълбо. На кратко, ще опитам да ви опиша това изключително „общество“.

Идеята на този постинг е по-скоро да ви представя живота на пингвините, обиаващи нашата база на о-в Ливингстън, част от веригата Южни Шетландски острови, където се намира антарктическата ни база „Св. Климент Охридски“.

Около базата обикалят Папуа,



Полицаи /типичен антрактически пингвин/ и в много редки случаи Адели.

 

Не зная какво сте чували или чели във връзка с живота на тези сладки същества, но със сигурност мога да ви кажа, че са изключително организирани и много чисти по душа. Както всички животинки, обитаващи южните ледове, те са моногамни. Цял живот са с една партньорка, а ако нещо се случи с нея/него остават сами... 

Познанията ми са повече за полицаите, но почти при всички останали начинът на живот е идентичен, с малки разлики в периода на мътене.



Този средно голям пингвин достига до 71-76 см и тегло 4 кг. Малките пробиват черупката си за 3 дни и не влизат във водата, докато не сменят оперението си. При всички видове пингвини, оцветяването и отличителни знаци  се различават от тези на възрастните – при полицаите малките са сиви. Учените смятат, че оцветяването на малките "предизвиква" родителското поведение на възрастните и те не възприемат младите птици като конкуренти за половинките си или за места си за гнездене. В колонията от около 10хил. пингвина си има ред.



Мама и татко мътят и хранят малкото на смени. Яйцата се снасят в края на ноември, началото на декември. Отначало в продължение на десетина дни мъти женската, а след това двамата родители се сменят през два-три дни. След 35-37 дни мътене, малките се излюпват. Основно меню са калмарите и крила.

Когато смени оперението си и придобие черно-бели шарки, юношата тръгва на училище. Учители са по-възрастните самотници без партньорка. Обучението се изразява в постоянни обиколки на колонията, гмуркане и междувидови отношения. Постоянното крякане на водачите понякога изнервя и караниците не са рядкост.

Полицаите са едни от най-свадливите пингвини. Седейки сред колонията, често може да наблюдавате и разярена битка между мъжкари – по-нахалните и любопитни, решили да се поинтересуват от чужда съпруга, обикновено биват гонени с ожесточени крясъци и кълване из цялата колония.

Ухажването е много нежен момент: никога не се тръгва директно към същината! Първо мъжкият трябва да се докаже, че може да строи „къща“. Доказателството: той леко се покланя и отива да търси подходящи камъчета, за бъдещото гнездо. Едно по едно ги носи и при поставянето на всяко камъче се покланя, търсейки одобрението на бъдещата си спътница. Примигването и лягането от нейна страна говори за съгласие. Тогава идва ентусиазмът и всяко ново камъче бива донесено освен с дълбок поклон и с лек гърлен звук. Същинската част е придружена с игра – плъзгане по леда, тичане, гоненица и танци. Валсът, придружен с целувки е изключително популярен. Доближават двете човчици и се въртят, докато дамата не се предаде в прегръдките на своя любим. След съществената част пада още по-голяма игра, докато не се изморят.

Интересно е поведението им по време на буря. Преди да връхлети студения фронт тече обсъждане сред колонията и вълнения, които се изразяват с няколко крякания, които се разпространяват и препредават много бързо, след секунди ушите ви ще чуват ехо из цялата пингвинария. Същата реакция се наблюдава и при пристигаща друга опасност. Ветровете, носещи ледени кристали са често срещано явление и дори човек трудно може а запази равновесие. Женската си лежи, а мъжкият от време на време се надига със свита шия и оглежда положението, преценява и ако няма изгледи за подобряване на времето се сгушва до нея и придремва.  

Ако човек седне да ги наблюдава по-дълго време ще установи, че те си имат език и начин на общуване. Също като при хората тонът може да бъде както дружелюбен, така и ядосан. Израз на силно любопитство и одобрение на обекта седящ срещу черно-белия приятел е обикалянето на самия обект, главата се върти, поклонът е много  лек, примигване, като очичките се отварят широко и леко крякване придружено разперени крилца, след това дълбок поклон, който ще ви каже: „Разгледах те, помирисах те, не ме плашиш, стой си, харесваш ми!“.

Като за финал на това кратко резюме бих искала да кажа и няколко думи за проблема с намаляването на популациите. Всяка година пингвините стават все по-малко. Освен стандартните опасности от птичи нападения на яйца, или над по-болни и слаби екземпляри или на леопардови тюлени има един фактор, който няма как да не спомена – глобалното затопляне. Ще ме попитате защо... Топенето на ледовете е причината доста от пингвините да търсят по-хладни места във вътрешността на континента, но за съжаление там остават гладни, изморени след дългите походи в търсене на ново място голяма част от тях измират. Друг проблем, свързан със затоплянето е движението на тяхната храна. Крилът, който е основна прехрана за 80% от животинският свят на Антарктида сменя посоките си на движение, подтикнат от топлите води. Така сред черно - белите ни приятели настава смут и започва търсене на нови пасажи. Често се случва мама или татко пингвин да търсят храна дълго време, което излага на опасност слабото и пухкаво малко. Климатичните промени и последиците от тях, като промяна на посоката морските течения и температурата на водата, могат да станат причина за преместването на цял вид на повече от хиляда мили северно от традиционното им място за гнездене. Замърсените води също влияят на тяхната миграция, нефтените разливи ги карат да сменят посоката, което ги обърква и изморява. Пример в последните години са стотиците магеланови пингвини, намирани изтощени или мъртви по плажовете около Рио де Жанейро... Причина за промяна на местата на обитание могат да станат и учените – агресивното поведение при взимане на проби, плаши тези същества. Те не са глупави и предават на останалите къде е опасността и така повече не се връщат на мястото, където е взета пробата.

Тъжно ми е да продължа да пиша точно за тези фактори, за които основни виновници сме ние хората и затова мисля да спра до тук... По-нататък, смятам да публикувам постинг на тема "Общуването с животните", като ще отделя специално внимание на тези приятелчета.

Надявам се, да ви е било интересно!
Пожелавам ви прекрасен ден!

:)

Я каква хубава усмивка! Благодаря!

Много як постинг!

Пигуиииииитааа :) Много са ми дружелюбни:) Завиждам ти, че си имала възможността да ги наблюдаваш отблизо в естествена среда :)

Благодрая! Радвам се, че е интересно!

и с интерес изчетох постинга.
mikino пожелавам и на теб прекрасен ден :)

Напомни ми за "Походът на императорите", ако някой не го е гледал все още, да го направи. Интересно е...

Гледах страшен филм по НД за живота на кралските пингвини. Просто потресающо.

Походът на Императорите е ней-прекрасният филм, правен за пингвини... Според мен. Гледайте го!

Много интересно!

Дано останат още дълго време с нашия вид - за радост и отмора в хубавата планета Гея!

;)

Благодаря за хубавия постинг!

гледната ти точка, Микино!:)
Още много "гледане" ти желая, та отново да ни покажеш и на нас:)

Кътче приятна отмора сред морето от политикани.

Отпускащо и приятно за чете и гледане! Толкова много неща научих от твоя постинг!
Поздрави!

Мисля, че в предишния си живот съм била пингвин, защото ги обожавам тези животни. Много искам да прегърна пингвин. :))))) обаче още не ми се е отдал такъв случай:)

Дано човечеството по-скоро се осъзнае и започне да се грижи за природата, вместо безогледно да я руши. Да направим така, че развитието ни да не разрушава екоравновесието, а да благоприятства за неговото съхранение... Не се иска много - просто трябва да спрем изсичането на горите, замърсяването на въздуха и водата, да спрем да се държим, сякаш всичко на планетата ни е длъжно.., да поумнеем и разберем, че като вредим на природата, в същност вредим най-вече на себе си.

Благодаря на всички, които ме четат! Със сигурност по малко ще открехвам вратата към този непознат свят, защото малко се знае, а когато човек не знае и всички подобни експедиции му се струват екзотика, а не са.

Много са сладки пингвините, можем само да се учим от тях на добро поведение и като не можем да им помогнем, поне д не им вредим. Поздрави!!

Малеееее, какви са сладури!!

Най-вече на морал!

Много интересен постинг,mikino,не знаех такива съществени
подробности за тях-сърдечно ти благодаря:))
Много са сладки,мили,нежни,гальовни,има какво да научим
от тях..
Беше ми наистина интересно!

antartida-01.pps
Download File


antartica.pps
Download File