Между деня  и  нощта
 

Залез – краят на деня

Тихо с нежни стъпки идва нощта.

Последни слънчеви лъчи,

Красива Зорница вече трепти.

Вижда се вече ликът на луната,

Затихва бавно и гората.

Минути делят денят от нощта,

Срещат се светлина и тъма.

Дървото пред очите ми вече чернее,

И ален облачен прах из небето се рее..

Посивяла е вече голямата планина,

Тъмнината бавно обгръща града.

Някъде далеч се чува последният влак,

Вече е мрак...

Колко ли време измина от последния лъч?

Отдавна утихна и детският глъч.

Поглеждам небето – прекрасни звезди!

Колко много разноцветни искри!