Какво се случва когато между двама души има личен спор и го отнася трети!?!

Не знам дали, ровенето и гледането в чуждата паница е българска черта, но от паразити ми дойде до гуша! На където и да се обърна, където и да ида, не минава ден, без някаква заплетена история или интрига, от която страдат хора!

Когато някой си има проблем, обикновено нормалният подход е да тръгне сам да търси решения. Когато в този проблем е намесена друга личност и с нея умишлено липсва комуникация, вече нещата „миришат” на конфликт. ОК! До тук добре....

Вместо тези двамата да седнат и да разрешат проблема, на единият му скимва, че за да му е чиста работата пред останалата част от колектива, може да си изтрие ръцете с трети, нищо не подозиращ човечец. Търси се „удобен балама” /обикновено жертвата е добронамерена и съвестна душица, която съобразява действията си с колкото се може повече хора, да не би да засегне някой/. После започва и търсенето на повода: Как тъй да извъртим нещата, че третият да е виновен....? И естествено повод се намира – неволно действие или дума, без умисъл вкарва „третия” в конфликта между другите двама...

Въпросният „трети” се чуди от къде му е дошло и как да тушира конфликта. Той прави всичко възможно, но понеже вече има повод, другите двама са му ядосани,  наливат масло в огъня и той става „виновният”. „Ощипания” или по-простичко казано, този от който е възникнал проблема се старае да замаже работите, но за съжаление вече се е оплескал и вони и няма как да „оправи” нещата, тъй като е станало твърде късно. В крайна сметка, вторият остава безмълвен, защото решава, че конфликта се е пренесъл между другите двама, а причината е че „баламата” се е усетил и съответно предприема някакви действия, за да реши нещата по свой начин.

Какво се случва от тук нататък?

С разширяването на конфликта се спира нормалното протичане на работния процес. Започват мръсни номера и разни уж незначителни грешки, които бавят или объркват работата на по-високо ниво. Твърде възможно е да достигне огромни размери и да повлече още хора и да се добавят още негативи. Възможно е, да се стигне и до това, някой от участниците в конфликта, да загуби работата си или грубо казано да „изгори”.

Вариант 1 – интригата става все по-дълбока, докато един тримата не му писне и не се разприказва.

Последствие:  някой „изгаря”, но не се знае кой от тримата.

Вариант 2 – отново имаме разрастване на интригата, но този път благодарение на първия, който е поставил началото.

Тук имаме два вида последствия:

-          „изгаря” последният „трети”, поради факта, че върху него се е изляла цялата помия, от двустранния конфликт;

-          „изгаря” първият, защото рано или късно се оплита сам в собствените си мрежи;

Вариант 3 /който ми се струва невъзможен и граничи с утопия/ - тримата сядат и се разбират кой какво го „сърби”.

Последствие:  тук нещата са най чисти, защото понякога в спора се ражда истината. Ако този спор бъде достатъчно дискретен, всеки поема своята отговорност без фанфари и излишни приказки.

Защо изложих всичко това?

Ами защото това е често срещано явление и е все по-характерно за българина.

Имам усещането, че интригата е хоби за много хора, които явно нямат друга работа и са решили, че за да си запълнят времето, трябва да пречат по този начин и да забъркват каши, усложнявайки живота на околните със собствените си проблеми.

Кое е решението, как да се пресече това още в зародиш?

Единият вариант е колектива да „изхвърли” или игнорира, човека от който е тръгнал проблема, за да не пречи на работата.

Вторият вариант е „Право куме в очи!” или просто проблема се поставя на масата и се говори.

Третият вариант, който не е много желателен, е проблема да бъде поставен на по-високо ниво и там да кажат какво е решението.

Четвъртият вариант е радикален, но понякога доста ефективен – просто да се отсече гнилия клон или по-просто – създаващият интригите да затвори вратата отвън. Но тук вече идва и обективната оценка на по-високо ниво – кой е действителният виновник, за създалата се ситуация.

Ето до какво може да Ви докара един паразит! Зловредно създание, което не само, че вреди на себе си, а и на околните.

Значението на думата в Българския език е нарицателно за човек, който не умее да борави с факти , кой преиначава,"украсява",хиперболизира, като спестява допълнителна информация, която не е в негова полза, след което натрапва на близък с цел вреда на друг.

Наричам тези хора паразити, защото поведението им е заразно, дори е възможно и Вие да бъдете заразени.

Паразитът се развива за сметка на гостоприемника, който губи постепенно жизнеността си. Терминът произлиза от гръцки език:  рarassitos - някой, който се храни от чужда трапеза.

 Лечението на болестта „интрига”, причинена от тези паразити е дълго, мъчително и обикновено остават следи, като от тумор. Тези зловредни буквално изяждат психиката и нервите Ви, което ако е продължително би могло да навреди и на физическото Ви здраве. Единствената ваксина е истината – когато боравим с нея, рано или късно се вижда кой е първоизточника. Тя ни предпазва от вмешателства, защото както казват хората: „Когато фактите говорят, и боговете мълчат”. Понякога дори се налага да „влезете” в интригата, за да не пострадате. Дори и да се е случило и вече да сте част от подобна воня, бъдете ваксинирани. Вярно, че не винаги да се каже истината е лесно, дори боли..... Въпросът е как ще си изиграете картите и дали дипломацията и търпението са едни от талантите Ви!

Никой не те коментира. Само един цитат от мен, който може би обобщава. Ако искаш друг път ще ти кажа от кого го чух. Каква е разликата между умния и мъдрия човек? Отговорът е: "Умният влиза в ситуацията, а мъдрият седи отстрани и наблюдава."

Който иска коментира, който не, поне съм благодарна, че някои се е постарал да прочете този пост.
А по повод "влизането" в подобна ситуация - понякога става принудително, поради факта, че се пречи на работата. Тези интриги "удрят" хем личностно, хем объркват нещата.

Има си хора, за които това е спорт и при успешно завъртане на нещата изпитват извратено удоволствие от резулатата. Според мен най-доброто в такъв случай е да бягаш далече от такива хора или да поставиш въпроса на по-високо ниво директно и без колебание. Един вид да удариш безмилостно интриганта в момента, когато е все още слаб. Колкото и грубо да звучи психологическият профил на този тип хора казва, че те страдат от проблеми със самочувствието и нагласата си за ролята си в колектива. Чрез създаването на дребни конфликти несъзнателно се опитват да дирижират поведението на другите и ако не бъдат поставени на място рязко и точно то промяна в поведенито няма да има и някой невинен ще продължи да си го отнася вместо интриганта :)

Аз на това му казвам избиване на комплекси. Тези "хора" много добре осъзнават, че не са лидери, нямат уменията да бъдат такива, вършат малко работа и това е техният начин да се изтъкнат.
Слагам "хора" в кавички, защото тяхното поведение изобщо няма нищо общо с хуманност и разбиране към околните.